yesterday.




в съзнанието ми днес
настъпила е зима
снежинките в нея , отброяват
ми времето
и чувствам се толкова малка ,
толкова лесно ранима
чувствам сякаш
ще се разпадна - от напрежението.
стените ми нашироко си разговарят ,
и на високо
всеки спомен , като пирон ми се забива
и нищо не може да се сравни
с навечерието , в което
от студ , душата ми остава травмирана.
не ме научиха , как след това дъно да се изправя
не ме научиха и как да гледам усмихнат живота
само липсата дупка по - дълбока в мене копае
лишавам се от сила и воля.
лишавам се от глас и от мисъл
от сянка дори ,
от хронология
от днес не съм линейна
ами някак съм извън нещата
извън границите си
и рамките
и себе си
извън развоя..
.. на събитията
и на хората
всичко си е същото ,
но не и в мен ,
където съм плод на изнемогата
имагинарна съм сама
сама по всичкото
сама по думи , снимки и твоят шепот ,
защото знам , че колкото да хапя устните
и да ме боли
не ще се върнеш
нивга
вече..

Dragon chasers




Понякога когато има само тишина
и часовникът тихо тиктака
скривам се вътре в себе си
така сама
и прекършвам си ребрата..
а под тях едно самотно сърце
портокалово , механично и чака
пълно със думи , мастило , смола
за цялост
а не за украса..
а декември отвън си бучи
заскрежа ми чак до стъклата
не стига , че с мъгли ми тежи
и на студено ми мирише косата..
не стига , че го нося за шал
и превърнала съм се в начумерена зима
красива е отвън
а от вътре мълчи
и в себе си на топчица се свива..
когато цялата имам вкус на хлад
и когато съм още гладна
но не за храна , а за бряг
на който ще бъда достатъчна.
и ти ще ме видиш , истинската мен
онова прекрасно златно лято
ще видиш не сняг , ами криле
ще видиш приказка , но не кошмарност
защото знам , какво показвам винаги
но има пластове , хиляди , купища
а без тях , съм какво -
чудновато малко безумие
оставам само
по думи
по плът
по чувства
и нищичко повече
когато ме гледаш , не виждаш , защо ?
а пък цялата съм тук
и съм някак наистина..

Bitterness the star





Разбивам себе си досущ , като вълна
и все така безстрашна следвам края си
не вярвам в хорски думи , нито в любовта
защото имам , като доказателства , прекалено много белези.
И днес и утре все повече
ставам непозната и за себе си ,
умря една вълна , и после още една
докато не остана никакъв океан из сърцето ми.
Изтече водата , изтече кръвта
изниза се дъха , духа и всичко цяло
сега имам само крива празнота
и едно полу мъртво , полу живо тяло.
И смисъла изчезва , точно като дим
не мога с ръце дори да го обхвана
и става някак толкоз непроследим
губя се във нишките на мрака.
Един часовник , вътре в мен
отброява и непрекъснато ме притиска
сякаш казва "няма време , чуваш ли"
"скоро няма да можеш да обичаш ?! "
но аз забравих ,
забравих и какво
забравих
що значи да живееш за нечия усмивка
и нежен допир радостен ,
аромата на някой , примесен със целувка.
И днес , и утре , до безспир
всичко е илюзия , зрителна измама
където уж наред е и нали,
а вътре все едно обир е ставало
счупени стъкла и хиляди парченца -
някогашната ми пълна цялост
сега само хаос един като гарван на пир
се гаври с трупа на душата ми , смазана..

"- Нещастен съм като камък - продължавам аз , като съкращавам разстоянието , което ме дели от непоправимото. - Не , по- нещастен от камък , защото никой не изоставя камъка и камъните не умират.. "

Love me the right way




искам да се саморазкъсам
самоизям
и да изплюя парчетата ненужни после
и без това всеки друг го прави
защо и аз да не си го позволя.
Запълвам съзнанието и времето си
с хора
които не чувствам
на които говоря
но никога не чуват истинският смисъл на думите ми.
Целувам устни , които не усещам
прегърщат ме
желаят ме
имат ме
какво имат ?
създанието без пулс
без дихание
създанието с безкраен глад.
Гладна съм
и ме преследва онзи тип глад ,
който не мога да задоволя
нито с хора , нито с думи
нито с погледи или светофари
малка кола съм в големият поток
малка рибка в огромният океан
и всичко това докато не се разгърна
сама по себе си в такъв
не погълна нечии свят
и после се чувствам доволна
заради болката която причинявам
и щетета която нанасям.
Аз съм безскрупулна
аз се мразя
и после се обичам
аз си хапя устните до кръв
за да усетя , че още я имам
че не съм някакво мекотело
че може да почувствам болка
различна от онази саморазрушителна крайност
върлуваща , като проклета чума
из вътрешностите ми
из органите
през които поетично чувствам
но само наужким..
истината е че отдавна
спрях да бъда
и сега живея
в жалката си обвивка
на онова което можеше да бъда..
погребвам се хиляди пъти на ден
и никога не е достатъчно
колко по мъртва може да стана?!!?!?!?

Deafening silence



из пустинята на моето съзнание
всички са бездомници и просяци
и аз съм точно толкова
бездомна и недупостимо просеща
и аз съм толкова окаяна
душата ми е станала на дрипа
и пусто , изяжда ме проклетото страдание
и някак много крив ми е дори и щриха..
преди умеех да съм повече ,
а вече нищо не остана
страх ме е на глас да го изкажа
но изглежда просто се предадох
и оставих се на порочната циничност
на едното безразличие
и когато няма плът а просто камък
и не съм никак никак поетична..
преди усещах всеки удар
а сега изчезнаха туптежите
и вали и святка над света ми
удавиха се надеждите заедно с копнежите..
любовта ми , ми е доста чужда
изгоних я със викове
прокудих я толкова далече
и сега толкова тихо е..
от онази тишина , която просто те дращи
която изсмуква без жал
и се разгръща в кошмари
докато сам не се превърнеш в кошмар
в която трудно се мълчи
и се чувстваш неудобно
и от себе си дори
някак си безподобно..
и ако още малко забраня си
може би ще спра да чувствам
и без това вече съм машина
изпълнена с абсурдност
и вярвай ми по тъжна съм от камъка
по тъжна съм от нещо счупено
и живея с призраци в замъци,
замъците на неистинното..



"да се опиташ да се самоубиеш ,
след като си мъртъв , си е
чисто губене на време.. "

Pitiful





На ръба на чувствата си ,
някак си ,съм се отказала
да повярвам
да издишам
във глухата ви суета.
И никак не намирам хората
за нещо повече
от сган събрана в пустошта.
Есен е , но ми е толкова студено
от този тип студ ,
който ми измокря костите
който задава неприятните отговори
и не чува въпросите..
Вярата ми даже до ъгъла не стига ,
отказах се от нея , заедно с емоциите
и се усещам все повече фалшива
зад стените си , зад строфите..
А сърцето ми отдавна атрофира ,
затова съм толкова побъркана
и някак се гипсирам
нямам дъх , не виждам , безмълвна съм.
Лош сън съм ,
за това те моля , събуди се ,
преди да си в окото на бурята
преди кошмара ми да те погълне
преди да усетиш лудостта на едното безумие..
неспособна съм
и много недостатъчна
сама за себе си не си достигам
освен сърдечната ,
усещам се упадъчна
след всяко дъно казвам стига,
а никога не достигам до последното
винаги имало и повече
и още
и никоя надежда или измислица поредна
не ми помага
да заспивам по лесно нощем..

единствено разбирам се със нищото
а то ме гали
даже ме обича,
целува ме
и ми държи ръката
утешава ме
и до безкрайност ми се врича..
и аз съм негова
винаги такава съм била
винаги , завинаги , безкрайна , нищо!
такава , която
даже не успява
да се пребори със демони
собствените си!
ах колко , колко ,иронично е..

Parade of the dead



Вече съм скарана с думите
спрях изобщо да ги искам
нито те мене , и така ,
от просто , ужасно безумие
превърнах се в пустинна буря.безвремие.тъга.
Душата ми е пълна с отломки
и нечии слова безиразни ,
такива , които са като дим
безплътни , коварни , неискрени!
И никак не вярвам вече в хората ,
ужасни , студени влечуги са
жалкото е че вече свикнах и с болката
така че , давай животе , усилвай я
накрая просто спирам да я чувствам
накрая не чувствам и себе си
защото изгубих вяра и в чувствата
загубих си вярата , загубих сърцето си..
И не мога да бъда ничии рай
нито да бъда спасена
защото сама съм си един безкраен край
и в това че повече мразя от колкото искам
е същината на проблема..

She wants a revange..



Разхождам се във своята пустиня
и някак ми бива уютно
без думи , без глас и без мисъл
се чувствам удобно свободна..
и всеки твърди че уж ме познава
а вътрешният свят ми бушува
и струва ми се нередно и жалко
защото там тегне разруха.
Кое опознаха по- точно , се питам ?
руините , светкавиците или морето
което постепенно превърна се в бездна
ужасяваща , гладна и бедна..
разтварям се като хапче в нея
обаче болката не спира
днес малко вятър съм
утре по малко
и така постепенно загивам
мога да броя до сто и наобратно
но винаги забравям пътя за вкъщи
там където съм повече от вещ
и където сърцето ми не стене , нито се мръщи..

Run with the wolves



Измислиците в животът ми не струват
че даже и самият той по себе си
понякога
понякога
говоря си със вятъра
и живея с вътрешните си виелици
разкъсвам се от два ужасни вълка
и все печели лошият
защото храня го със злоба
и не понасям човека в който се превръщам
не го понасям , чак до изнемога.
А той ме пази , злият вълк
пази и сърцето ми
защото хапе всеки , който иска да е близо
омръзна ми от изкуствени бъртвежи
които често преобръщат моето сиво
които карат ме да вярвам
да се чувствам някак по специална
но душата ми е студена , душата ми е камък
не мисля че е хубаво , но знам че трябва.
а кой си ти , че идваш да объркваш
това , което вече е умряло
кой си ти да идваш , да възвръщаш
това което е забравено , нецяло..
и после да си тръгнеш , толкова набързо
колкото дойде и после няма
дума или мисъл
която да я чуствам ,
да я бъда
да я зная..
и всъщност ми е толкова студено
цялата съм пуста
и кого залъгвам
днес погребах всичките си чувства
не го желаех , ала бях принудена
мога да си казвам че не искам
че не вярвам , че не ми и пука
мога и да лъжа , да притискам
спомена за теб , който ме побърква
за това просто го оставям
а той превръща се във буря
такава , каквато не успявам
да преборя и тя просто ме обгръща..

Trail of lies




И бягам бягам просто надалеч
от улица "далечна" на ъгъла на "недостатъчна"
нямам даже грам сърце
остана в ковчежето , празно - запечатано!
и всички думи , скриха се от мен
съзнанието от лист бял по изпразнено
бягам там където има небе
пространство едно необятно
там където всички лъжи
губят своя смисъл , а надеждите
от тях никога не боли
така далече са , като съзвездия
няма разочарования , нямам и смях
станала съм толкова безкрайно сива
свита в свойта пустота
най жестоката пустиня :/
любовта ми проси за малко любов
някак си е иронично
застанала е под наслов
колко всичко е критично
а ти изчезна от моят небосвод
мислех че си паднала комета
толкова за теб мечтах и днес
от втора планина през трета
в девето от десет , море
търся това което беше..
и все повече се убеждавам
че всичко може грешка беше..

Cross my heart






Самотата ми ме поглъща
стоя там на ръба на скалата
а под мен е черната бездна ,
въздесъщата , всепоглъщата , жадната
там е и ме очаква
очаква всеки мой провал
и го записва в невидимият тефтер
за да ми го напомня по късно..
за да ме сочи с костеливият си пръст
и да ме обсъжда . да ме хапе с думи
и да оставя невидимите си зъби
по студената ми плът.
всички мой чудовища оживяват в 12
болезнени , страшни , сълзливи и сополиви
даже призраците на сърцето ми
разни ехота на великата любов
разни ехота на умиращи или отдавна изгубени приятелства..
искам да избягам от себе си ,
да се откъсна от кожата си
и да бъда дух , да наблюдавам просто отстрани
писна ми да понасям хилядите си чувства
толкова е натоварващо вече..
и как да укротявам буриите си
и всички земетръси , урагани и виелици
всичките вълци и лисици
всичките мисли , горчиви и сладки :(
непосилно ми е вече
непосилна съм
никак сили нямам
и дори забравих вече защо се боря..
след като винаги губя ?

One double, for the hungar and the struggle
Two for the fool trying to pull apart the puzzle
Three now I smile while I wait for your rebuttle
By the fourth shot, I'm just another child in a bubble
Trying to play with the passion and the placement
Just to see what these people let him get away with
Still trying to climb a mountain for you
Hammer in my hand, still pounding on a screw
She don't listen so he don't speak no more
Nobody's winning 'cause neither is keeping score
Don't wanna think no more, just let me drink some more
Pour me another, cause I can still see the floor

Your rain




Много често
превръщам се във дъжд
и лятото във мене гине
много често изведнъж
градушката просто се изсипва , спри ме ?
очите ми във форма на звезди
не знам кой ги откри
но днес изгаснаха ,
отразяваха се в тях хиляди луни
но днес стопиха се , порастнаха..
В епична битка съм със любовта
днес и вярвам , утре я отричам
днес съм вятър , утре пак жена
от толкова време бягам
че забравих как се обича.
Забравих коя съм
накъде да вървя
превърнах се в просто безименна
и не съм нищо повече
от един студен тъжен дъжд
който просто се стича , отричайки..


It's unfortunate that when we feel a storm,
we can roll ourselves over 'cause we're uncomfortable

Exhausted Love






Стъпка , болка и разруха
ужасно злоупотреби със мен
показах ти света си , ти го стъпка
изтри ме , зачрекна ме
и не минава даже ден ,
в който да не мисля
в който да не се побърквам
и в който да не се скъсва да боли
моето сърце цялото се сбърка
от чувствата които
тъпчат го с барут и то кърви.
Всичките си дни със теб ги мразя
напомнят само за студеното отсъствие
което кара ме да бъда жалка , да съм празна
и с всичко грешно да запълвам теб .
А колко вътре в себе си те пуснах
и колко много от мен ти споделих
така брутално и жестоко да си тръгнеш , да ме напуснеш
съзнанието ми в агония крещи..
всички дни след теб са черни
всички хора просто разни
думите ми стават някак непотребни
усилията напред да продължа напразни.
И толкова много с теб да преживея
само за да бъдем във момента чужди
като животно ми иде просто да издивея
да се саморазкъсам , името ти в мозъка ми стърже
всеки път щом го чуя
и всеки път когато се присетя
все повече от себе си аз губя
загина и изчезна вече тази Петя.

Keep Steppin !




иииии.. :

For every boy that she allows to step on her heart
She comes one step closer to findin what she needs
The sad part is shes still stuck somewhere behind the start
Still doesnt know what it takes to make it leave
That tattoo bleeds upon the paid dues
Break the rules, to balance the odds, challenge her God
The untrained eye thinks shes got it all together
But the first time I seen her smile I knew better
Right down the letters, piece them in order
Make sense out of a sentance, give the picture a border
Got to sort through the images that clutter the soul
But the photo got fried cause the shutter didnt close
Over exposed, too many steps, too soon
Killed the pain with a jameson under a blue moon
She climbs, she cries, she waits
How many more can she take before her legs break

Black winter day



всичко е делнично
грозно и сиво
проклето бледнеещо
празно убито.
изгубих си шарките
както и ритъма
просто съм призрачна
безцелно се скитам.
на автопилот съм
от хиляди месеци
погребах си чувствата
усмивките взех си ги
за пред всичките хора
по едничка си слагам
и въпреки черното
аз не се предавам.
духът ми е кален
и доста посмачкан
но въпреки всичкото
непречупена аз съм..
и нека боли ме
от вътрешни болежки
аз нощем ближа ги
а сутрин правя нови грешки
писна ми да се правя
за всички и всеки
и накрая да ме предават
майната ви навеки..

Goodbye my lovely ..



Пиша ти това наместо сбогом
вече нямам сили за да те обичам
вече се предавам
тръгвам си , готово
затръшвам вратата зад себе си
и тичам..

Бягам от всичко ,
което би ме спряло ,
би ме върнало
бягам от сърцето си
бягам от спомените
и от чувствата
и от времето
тичам , че дори препускам..

Щом имаш сили
далече когато съм да ме обичаш
давай ,
аз вече съм изчерпана
аз вече съм тотално полудяла
и обречена
моля те не ми съчувствай..

няма нито една рима
дума или изречение
което да каже
това което в очите чете се ,
което самата мен да изкаже
да , безнадеждна съм..

затова моля те
не се връщай в главата ми
остави ме
да бягам далеч
нямам любов за тебе
няма място сърцето ми
което от тебе да не е прокъсано!!!

нямам усмивки
нямам и погледи
нито близки , нито далечни
нямам звездички
нито пък спомени
които да са ми вечни..

всичко ще изтрия ,
от днес забранявам си
не мога така да я карам
да страдам
да плача
да хапя устни от болка
в стомаха
в сърцето
в тишината
и на самота да ми мирише..

за тебе
знаеш
щях да пробягам света
да изплувам морето
да ти сваля ако щеш
всичките звезди

сега съм просто
като бледата луна
разделена
от своето слънце..

но вече няма да те обичам!

Love Story



Ако празнината си имаше
друго име
то щеше
да е любов ,
а ако любовта
имаше друго име
щеше да бъде твоето..

След теб
чувствам пустинята
на неизбежността
ураганите
на болката , които
бyшуват в мен
и помитат същината ми..

след теб
календара е пълен
с просто числа

след теб
самата аз не се
чувствам цяла
ти беше
допълващата ме
половина
сега дори
и половин човек не съм
не остана нищо..

след теб
не мога да се позная
след теб
се правя на лоша
след теб
не искам никой
да вижда доброто в мен
след теб
съм почти мъртва
с разликата ,че
всеки ден се будя
за да умра отново..



http://www.youtube.com/watch?v=DZiuXePUnjs

I against I




До крайност се изяждам
изцеждам се
изгубих си смисъла
изгубих си вярата
надеждата закопах
във вледенената земя ,
а любовта убих..

Променям себе си външно
а отвъртре не мога да се оправя ,
не мога да се адаптирам
вместо това
гния все по навътре
и чернилката се впива жадно
в сърцето ми ..

Лъжа себе си , лъжа другите
лъжа всички
не съм добре
не искам да го признавам
дори написано
ми изглежда толкова страшно
толкова жалко..

Мъкна си демоните всеки ден
виждам ги в огледалото
виждам сенките им зад мен
усещам мъртвешкият им дъх ,
острите им нокти ,
как се впиват в мен
инжектират
нова доза - себеотрицание..
превръщащо се
в самосъжаление..

нямам сълзи за никой
нямам пулс за теб
нито за нея или който и да е
мъртва съм
а още бродя по
шибаната земя..

проклети да са
скапаните ми чувства
отричам се от тях!

аз съм тъжният вълк
виещ под
луната всеки ден
оплакващ
собственото си сърце
душащ се в самотата ,
която сам впримчва в себе си!

нямам очи
за вашите погледи
нямам думи
за собствената си болка
нямам дробове
за скапаният ви въздух
нито душа
която бих оплаквала..
нямам очаквания от вас
и вие нямайте от мен
провала е в мен и аз в него!!!!

lost words...




Искаше ми се да ти кажа
липсваш ми
искаше ми се да ти кажа
спри
искаше ми се да изкрещя
не си отивай..
останах си с желанията ,
а те като червеи
ровичкаха из същината ми
досущ бях като ябълка
толкова червена
и сочна - външно ,
а от вътре гниех..

не искам
да бъда щастлива
без теб
не искам да
се усмихвам
без теб
не искам да пиша
дори

нежеланието
си проправя път
из съзнанието ми
и ме води
към задънените улици ,
от които измъкване няма...
от които може само
по навътре да се изгубя
в този ми лабиринт на емоциите..

няма да го прочетеш
няма да го видиш
няма да го почувстваш..
изливам себе си
във думи
и се олицетворявам
дори направо , впивам се ,
сливам се с тях..

всичките думи на света
бих ти подарила
всяка една крайност
от моята личност
усеща липсата ти

вече посещаваш
само събнищата ми ,
а дори и в тях
си отиваш...

СПРИ!


********

аз съм зимата
и тя е в мен
аз съм тъжна
тя е бяла
аз увивам се
а тя душевено
ме съблича
и разтварям се
във празнота..

аз крещя
а тя пък вие
аз изпращам
дъжд
а тя ми връща
снежен ураган

аз изпитвам нужда
тя пък я разяжда
и се чувствам глупава
и мъничко наивна
аз се впускам в нея
и косите ми са вятър
очите ми са
два кристала
тялото ми - скреж
сърцето ми
усещам го , че се смалява
и накрая
става просто бучка лед..

люта съм
дори коварна
в себе си
сезоните преплетох
но от дълго време
заснежава
и само зимата
преобладава в мен ;//

Oh I'm so damaged baby..




Колкото и да се усмихвам
нито една усмивка не е истинска.
Искам да продължа напред
искам да разбия всяко нещо
напомнящо ми за теб
защото всеки път
когато се сетя ме прорязва..
реже ме болката ,
реже си хиляди късчета
и си играе с тях.

Безпомощна съм
вече не знам как да се изправям
след всеки път , когато падам..
ранена съм като див вълк ,
ближа рани , които
не зарастват..
ако можеше да видиш
колко дълбоко
е рязала болката в мен.

Страх ме е ,
защото трябва да
посрещам
всеки ден без теб
без любов ,
без усмивките ти ,
без смеха ти ,
без ръцете ти..

имам само спомени
и хиляди смс-и ,
които дори не мога да изтрия..

градя си стена ,
около себе си
и не искам да допускам никой
зад нея
защото това , което ще
види е една развалина..

дните се нижат
хладният въздух
изгаря дробовете ми
крия се от всички
не говоря за теб
не говоря за чувствата ми
смея се , а не ми е смешно
пия ,
друсам се ,
не се чувствам добре..
сякаш се давя
в измисленото
фалшиво щастие..