not another heart mess




от утре казвам си
ще обичам по добре
и ще си реша косата по правилно
ще си боядисвам в светли тонове ноктите
ще бъда по праведна.
от утре почвам на чисто
каквото станало - станало
ще си подреждам и сгъвам дрехите
а миналото забравям го.
няма да заливам с дъждове хората
ще се науча на испански
ще зашия всичките дупки във джобовете
и тези по тялото си..
биенвенидо малка Петя
време ти е да порастнеш
добре дошла там където времето
е нищо повече от разказ..
обещавам си всичкото и цялото
там където ми писна да се събирам
където съм прерастнала
в нещо повече от дива..
ще си подредя всички мебели правилно
ще си преброя за пореден път приятелите
знам истинските малко са ,
за разлика от другите - предателите..
спирам с измъчването на сърцето си
и нямам вече спомени
всичко , което от тях е останало
са прашните помени..

The only way!





Ако не изригва от теб
независимо от всичко останало,
не го прави.
ако не излиза без да си го молил
от сърцето и ума и от устата
и стомаха ти,
не го прави.
ако ти e нужно да висиш с часове
вторачен в екрана на компютъра
или надвесен над
пишещата машина
в търсене на думите,
не го прави.
ако го правиш за пари или
за слава,
не го прави.
ако го правиш, защото искаш
да вкараш в леглото си жени,
не го прави.
ако трябва да седиш и
да поправяш отново и отново,
не го прави.
ако ти е трудно да мислиш за него,
не го прави.
ако се опитваш да пишеш като някой
друг,
забрави.

ако трябва да чакаш да се излее
от теб,
тогава чакай търпеливо.
ако така и не се излее от теб,
прави нещо друго.

ако трябва първо да го прочетеш на жена си
или на приятелката или на приятеля
или на родителите си или на някой друг,
не си готов.

недей да бъдеш като толкова много писатели,
недей да бъдеш като толкова хиляди
хора, които наричат себе си писатели,
не бъди тъп и скучен и
превзет, не бъди изпълнен със само-
влюбеност.
библиотеките по света
се прозяваха
до заспиване
над твоя вид.
не допринасяй за това.
ако не излиза от
душата ти като ракета
ако да мълчиш не
би те докарало до лудост
самоубийство или убийство,
не го прави.
ако слънцето в теб
не изгаря стомаха ти,
не го прави.

когато наистина дойде времето
и ако си бил избран,
то ще го направи
само и ще продължи да го прави
докато умреш или то умре в теб.

няма друг начин.

и никога не е имало.


Буковски..

Wonder me




Аз чувствам всяка моя дума
и вкусвам я преди да я изричам
захаросана , горчива , омърлушена
няма значение , на мене тя прилича.
Аз бягам от хилядите сенки ,
които впримчват се в душата ми
ловувам урагани
които да пречивстват
само мен самата.
Аз имам навика да се
обличам в седмици
и да говоря със измислици
да пиша в глупави дневници
и дъждовна да се описвам
да бягам щом ме обичат
да скитам по прашните пътища
докато самият прах
не стане диханието ми
и говоря с недомлъвки
да мълча , да търся отговор
да вярвам и да плача много
да се усмихвам скришом
и да чупя с трясъци
да тъпча себе си с олово.
да експлоадирам
да мразя силно
да обичам пламенно
да изгарям вътрешно
и после пак да страдам
но всичкото това си струва
само
за още обич силна се надявам.
такава съм покрита с странности
такава съм
и идвам от дъжд на вятър
и ти навличам много неприятности.
такава съм вкопчена в мечтите си
и честичко те ужасявам
ако можеш ме обичай
ако можеш само .(:

Калипсо




Страните и са нежни
а рифовете криви
очите - неизбежни
а поривите - диви

самата тя е нимфа
по вълните се носи , тънцува
и стъпва с краката си боси
по пясъка жежък - рисува..

нейните бои са думи
нейните четки пък чувства
пряма е , не разтяга локуми
не ходи ами направо препуска

в същината си е бурна
ледена и неопитомена
в плитчините си - ще те допусне
а на дълбко пък ще те превземе..

душата и е крепост
непревземаема и укрепена
знам , защото тя е аз
и аз съм някъде във нея....

Listen Me..


Какво мога да кажа на някой освен
просто да ме слуша , да ме слуша истински , да попива думите ми , ако ще даже да си ги представя ама просто да ме слуша..
точно това и изпитвам момента слушайки песента на Белослава , нашепваща в главата ми

"Слушай ме , слушай ме..
Хей, слушай ме!
Колко много пъти съм те срещала
насън или наяве аз не знам.
Хей, слушай ме!
Искам само да ти казвам колко мил,
добър и истински си с мен всеки ден.
Хей, слушай ме!
Искам само да те има и във лято
и във зима и да бъдем заедно завинаги.
Хей, слушай ме!
И очите и ръцете и лицето
и сърцето искам само те да са до мен."

така и аз само да ме слушат..

Напоследък уж все мисля за тия неща и си мислех ,
че когато се държа абсолютно ужасно с всички и се правя че не ми пука
тотално на абсолютните 100 %
както си мислех че по тоя начин ще накажа хората ,
които много често обичаха да се гаврят с милите ми емоции и прочие
и не го забелязваха
и хем бях права за себе си
и хем грешах.
Не съм аз човека , който да ги наказва
не не съм силна
и много пъти и аз не знам какво правя
и коолко наранявам хората на които държа всъщност.
За Бога(същност това си е богохулство , тъй като не вярвам в Бог)
ениуей аз правя по 3784231433344332 грешки на ден
и просто съм никой та да седя и да търся чуждите грешки
та да се опитвам и да ги оправям.
Моят скапан живот в повечето случай мирише ,
а аз седя и се чудя как да помагам на хора ,
хора които тотално не заслужават моята помощ ,
че дори и това че говоря с тях им е много.
Все тая сега има някой за който да се старая
да съм по добър човек ,
даже не знам дали този някой изобщо му пука от факта
и знам че едва ли някога би го прочел
но няма значение
ТОЙ ме кара да дишам скапания въздух отново
дава ми сили да мечтая
и да си направя животът колкото цветен си поискам..
той той той
той е мойто слънце
моята причина , моя симптом да съм не болна
което е странно тъй като имам симптомите
на индивид болен от любов може би.
възможно е и да го надценявам
както почти винаги правя с хората
но този път имам по добро чувство дори и съвсем малко.
Та да имам си и добри причини
с него нямам нужда да се старая да съм някой човек
тоест мога да сваля гарда поне за малко (и със сигурност греша)
но както наскоро четох
за всяко нещо си има цена и почти всичко е мед и лайна :)
много лайна малко мед , ама такъв е животът..
и няма безплатно щастие
или си готов да си дадеш жалката душа
и разбитото ти сърце да бъде разбито за пореден път
да се гърчиш от сълзи и сополи
да седиш много нощи будна и да се чудиш
къде си сгрешил и защо винаги нещо се преебва..
е отговора е един не си бил готов да дадеш всичко от себе си
за да получиш истинското щастие..
съжалявам че така глупаво парафразирам
но действително ми харесаха тия неща
и си ги поразвих с мой думи..
та най накрая съм готова да дам много от себе си
за да я получа шибана любов
и не смятам да се отказвам от идеята си
ах и колко наивно мисля
аз дори не знам по какъв начин ме чувстват..но искам искам искам да е истинско
и да си пея "слушай ме..слушай ме"

в тоя ред на мисли т.е откровения
да успях да бъда гъз
и да успях да нарня хората , за които ми пука
въпреки това което се е случило между нас
и странно как от това че ме боли
и че не виждам друг начин да променя едно нещо
наранявам - действието което ненавиждам толкова много.
ех не е лесно да се правиш и на най злият хейтър..
дори ме набедиха , че съм льо по дяволите...
сравниха ме с нещо което се мрази само по себе си
и се обича за това което е..


така си е ..след цяла седмица кибичене в нас
говорене по гсм-а до сутринта с един чвор
и то няколко вечери
след толкова лекарства
и доктор хаус
диагнозата ми е ясна : тотален кретенизъм в напреднал стадий
също така мисля че съм щастлива
и че имам всичко което ми трябва за целта
е сега освен да спя
не ми остава друго..
за всички четящи били наранени от мен сори ;р (може би е било малко в повече умишлено)
а сега ще се отдам на лениво спане и излежаване до 1 наобяд :)
лека..
и помнете не просто да чувате ами

слушайте ..слушйате

Keep Steppin



Остъргвам си мислите ,
нека да са по остри та поне да наранявам качествено.
Студено , с това бих се изчерпала тотално.
Душата ми я чувствам , като една кална яма
дълбока , поглъщаща каквото и попадне и гладна.
О , да гладна е - за нови падения ,
не и стигат униженията , все така наивна , все така доверчиво
гледа и уж вярва..
и се почва провал след провал
но вече си казах че не мога да позволя на себе си
да плача , не знам
усещам се провлачена и някак си грозно скроена
под тъпата кройка се усеща липса ,
която нагло се впива като кама чак до кокъла.
Дори не знам как стигам до тия ми състояния..
в един момент си толкова щастлив или се заблуждавам за пореден път?
Все още не се разбирам ,
не знам дали и хората успяват да ме разберат
изхабих си думите и гледам с тъп поглед унесено
някъде из пространството , крачка напред
ии ссе спирам там сред нищото
улиците криволичат и се разминават
хората се срещат и подминават
толкова непознати
и аз като слепец се чувствам
следваща техите течения
впускайки се в техният океан
на изпокъсани чувства , наранени егота
отъпкани пътища ,похабени мечти.
И не аз не съм празна
колекциорнирам си лица , гласове ,спомени
и разочарования.
Във всеки който съм повярвала и който ама
винаги обещава да е до мен , точно
като имам нуждата не е.
Да ,да тръгвайте си
защото тъпата дума е по вечна от вас
винаги - куха , като всички вас "приятели мой"
присъствието изстива
и накрая ми остава едното прозрачно обещание.
Не искам повече да ме нараняват ,
не искам да се страхувам от това да допусна някой до себе си
не искам да се страхувам от това да обичам
ах да ..не искам
но как мога да се доверя изобщо НЯКОГА?



for every boy that she allows to step on her heart
she comes one step closer to findin what she needs
the sad part is shes still stuck somewhere behind the start
still doesnt know what it takes to make it leave
that tattoo bleeds upon the paid dues
break the rules, to balance the odds, challenge her god
the untrained eye thinks shes got it all together
but the first time i seen her smile i knew better
right down the letters, piece them in order
make sense out of a sentance, give the picture a border
got to sort through the images that clutter the soul
but the photo got fried cause the shutter didnt close
over exposed, too many steps, too soon
killed the pain with a jameson under a blue moon
she climbs, she cries, she waits
how many more can she take before her legs break

Otherwise

a.k.a am i special to you?

Лисицата млъкна и дълго гледа малкия принц:
- Моля те... опитоми ме! - каза тя.
- На драго сърце - отговори малкият принц, - но нямам много време. Трябва да намеря приятели и да разбера много неща.
- Можеш да разбереш само нещата, които си опитомил - каза лисицата. - Хората вече нямат време да разбират нищо. Купуват от търговците напълно готови неща. Но тъй като няма търговци на приятели, хората вече нямат приятели. Ако искаш приятел, опитоми ме!
- Какво трябва да направя? - попита малкият принц.
- Трябва да бъдеш много търпелив - обясни лисицата. - Отначало ще седнеш малко по-далеч от мен, така, в тревата. Ще те гледам с крайчеца на окото и ти няма да казваш нищо. Езикът е извор на недоразумения. Но всеки ден ще можеш да сядаш мако по-близо...
На другия ден малкият принц се върна.
- По-добре идвай в един и същи час - каза лисицата. - Ако идваш например в четири следобед, аз още от три часа ще започна да се чувствам щастлива. Колкото повече наближава часът, толкова по-щастлива ще бъда. В четири вече ще се вълнувам и ще се безпокоя, ще открия цената на щастието! Но ако идваш, когато ти хрумне, никога няма да зная за кога да подготвя сърцето си... Необходими са обреди.
- Какво е обред? - попита малкият принц.
- И това е нещо отдавна забравено - каза лисицата. - Именно то прави един ден различен от другите дни, един час различен от другите часове. Моите ловци например имат един обред. В четвъртък танцуват със селските момичета. Така четвъртък е един прекрасен ден! Аз ходя на разходка чак до лозята. Ако ловците танцуваха, когато им хрумне, всички дни щяха да си приличат и аз нямаше да имам миг покой.


Така малкият принц опитоми лисицата. И когато наближи часът на заминаването:
- Ах! - каза лисицата. - Ще заплача.
- Ти си виновна - отвърна малкият принц, - не ти желаех нищо лошо, но ти поиска да те опитомя...
- Разбира се - каза лисицата.
- Но ще плачеш! - рече малкият принц.
- Разбира се - каза лисицата.
- Тогава не печелиш нищо!
- Печеля - отговори лисицата - заради цвета на житото.
И добави:
- Иди да видиш отново розите. Ще разбереш, че твоята е единствена на света. После се върни да се сбогуваме и ще ти подаря една тайна.

Малкият принц отиде да види пак розите.
- Вие въобще не приличате на моята роза и още не сте нищо - каза им той. - Никой не ви е опитомил и вие не сте опитомили никого. Сега сте такива, каквато бе моята лисица. Беше само лисица, подобна на сто хиляди други. Но я направих моя приятелка и сега е единствена на света.


p.s Ще ме опитомиш ли?

How does it find me only when I'm needy, only when I'm lonely?
(How does it find me?)
How does it search out, what are the signals?
Why do I give off such thunderous signals?
Why do I give in, why do I give up?
I am a reject of love
And where are my friends now, where are my friends now?
Where is my lover now?

Esthero - Blanket me In you

Inertia creeps 2


recollect me darling...
rise me to your lips..


Красива вечер , така тиха ,
така спокойна .
Грабва ме в покоя си.
Увивам се с нейното тънко було
от сива мъгла и загадъчност ,
лъчите на пълната луна
галят , къпят в светлина устните ми ,
шепнат слова , неустоими
ах как искам да се потопя
в меките ти коси , нощ.

Толкова дни наред
се храня само с усмивки
и ми е топло , приятно
някак си сито ми е.
Блестя като звезда ,
но блясъка ми не се изразява
във величествено сияние
а в най обикновенна шепа топлина ,
ако желаеш хвани ръката ми
и вкуси , ако ли не
винаги можеш да си тръгнеш.

Просторно ми е
непостоянна съм
променлива и еднаква
опитомена и дива ,
но в твоите ръце
веднъж докоснеш ли ме
няма да избягам
дори и дивото да ме зове ,
да драпа с нокти
аз ще остана при теб.
Ще бъда твоята питомна вълчица ,
красива , външно студена
но достатъчно любеобвилна.

Не ме е страх
от мене си
знам колко бях разочарована
и колко очите ми
бяха свикнали да плачат
а сърцето ми да се разпокъсва.
Знам , колко наранена и груба
беше кожата ми отначало
от всичките незараснали рани ,
колко люта бях , вътрешно
и как трудно се погасява урагана ми.

Обаче не се плаши
аз знам че докато
има усмивки
и щастие
топлина в очите ти
и слънце в хладната утрин
нито една зима няма да ме изплаши
нали =)

Six

"never back down
never back down
destroying everything"


Като новородено ,
съзнанието ми проплаква
за първи път вкусило въздуха ти..
аз съм изчезващ вид..
вид на хора , които
от одавна не срещаш често.

Пръстите ми се вкочаниха
от студа по между ни.
Низ от дни
и все снежни ,
с ледените си длани
засипваха косите ми с скреж ,
скреж по устните ,
скреж по кожата..
едно крайно настръхване
нежване на тялото
смесване на топлото с студеното ,
чувствам се нажежена до краен предел
ще изригна
гнева и яростта ми , биха
били способни да намерят всеки
и да го обсипят с тишина и горчива болка.

Светът такъв къкъвто го познавахме
толкова далечен
несъзимерен
и всеки сам погребваше
мъртвите си останки ,
разпръскваше мъглата
около себе си
все по гъсто , че накрая изчезваше.
Любовта бе едно голямо противоречие.


И макар да ми се спи
клепачите ми стоят и гледат
втренчено в твоя ирис
студения син океан
не мога да го гледам повече
имам чувството че ще ме погълне
и че никога повече няма да се намеря.

Бих се разгърнала
в твоите обятия
по всеки един параграф ,
въпроса бе
били ме прегърнал?

Cold and Ugly




Underneath her skin and jewelry,
Hidden in her words and eyes
Is a wall that’s cold and ugly
And she’s scared as hell.
Trembling at the thought of feeling.
Wide awake and keeping distance.
Nothing seems to penetrate her.
She’s scared as hell.

Лишавам се от цветовете ми ,
знам че някога пръщяха
във усмивката ми
и блестях от тях ,
но и някога бях черно - бяла
толкова лишена от смисъл
че клепачите ми не се събудиха вече.

Шептя на някого , че го обичам
а в следващия момент осъзнавам ситуацията.
Тук няма никой , освен
глагдните , хладни спомени ,
никой друг освен момичето
с скършените крила
всичко е зима ,
една недовършена зима..

И аз като нея ,
толкова недовършена
с трепет очаквам
моя склуптор да ме извая
да замаже грешките ми ,
с длетото да издълбае
недостатъците
да премахне болката
вкопчила се толкова навътре
в ириса ,
та чак ме боли да те гледам.

Вървя отново сама ,
с слушалките в ушите
в съзнанието ми звучи
нежна мелодия от
успокояващи съществото ми звуци..
вървя по самотните улици на града ,
града който ми е далечен и непознат
и в който има едно две убежища ,
които ме спасяват ,
там мога да се скрия от себе си.


Стая , в която и да викаш
гласът ти в крайна сметка става нетвой
желания , провокирани
от безркайна апатия
цели , които не ми вдъхват нищо повече
от страданието заболо
костелив пръст в слепочието ми...



Несъвъразно вали
без ритъм , без такт , без жал
вали..
За кой да се смилява ,
опитва се да очисти градът , светът ти
тебе и всички останали
от мърсотията залепила се в душите ,
от гнева загнездил се по дрехите ти
от лъжите с които заливаш цветовете си.
Крадеш смисъл
крадеш безконечностт
крадеш измислици
и накрая самият ти си
толкова безмислен и измислен
че ти се иска да се самовзривиш
и да изчезнеш някъде си в вечността.

От толкова много игри ,
свикнах да имам нещо
само за миг ,
някой само за час
отсъствието ме плашеше ,
но накрая се примирих..
Бях една послушна играчка??/

НАЛИ????

сама ли си заслужих
това студено отсъствие ://

The Show must go on!
Inside my heart is breaking,
My make-up may be flaking,
But my smile, still, stays on!!

The greatest thing
you`ll ever learn
is just to love and be loved in return.

[After Change]


Перманентно черна ,
вплела се в недостатъците си
изравнявам кривината си
и се виждам сама..

Душата ми е недъгава
претърпяла човешка жестокост.
Емоционално увредена
не искам повече промяни.

Искам, да мълча
не ми се говори.
Няма дума , която да опише
бурята в мен
и мракът , който ме обгръща
както глупавата завеса тялото ми.

Няма наименование
за болестта ми ,
не знам и лек..
не познавам лика си
и ръцете са ми странно самотни.

Исках да гледам
но нямах очи за видя ,
нямах хриле
за пустия ви океан.
Нито лице
за да бъда като вас.
То е изтрито
някъде е под
хилядите слоеве
маски , лъжи , миражи.

Вярвах , бях , съм?
.. разочарование
и хора , които не спират
да разбиват съзнанието ми
с студени думи
погрешни действия.

Толкова много имах да кажа
но нямаше кой да ме чуе
и някак ми се плаче ,
а няма пред кого ,
а когато има не могат
да разберат.

и виждате ли рисувам с сажди
и задрасквам хиляди образи
и кой от кой по не истински.

Изгубих се в собствените си лъжи
и нека потъвам...
пръсвам се по цепнатините
изтичам от пробойните
и винаги сама?

А ти беше ли там
беше ли да чуеш
да разбереш
да ме ВИДИШ..

Прилепът - Димитър Воев

Кафяви изроди играят
със чувствата ми кегелбан.
Пилат напомпан шепне, шепне
съдбата, която вече знам.

Във спомена ще ти остана
с албанския кафяв костюм,
навел изтърканото таке -
усмихнат призрачен албум.

Обесете се в неделя,
това е най-добре.
Никой няма да ви гледа -
всеки себе си чете.

Приятелите от хартия
изрязваш с ножичката сам
и най-накрая забелязваш,
че мене май ме няма там.

Дали ще ме намериш
във цирка на един живот
където стройни земемери
постоянно мерят твоя гроб.

Обесете се в неделя,
това е най-добре.
Никой няма да ви гледа -
всеки себе си чете.

луната хладно жълта
окултно свети пак за нас
гласът ми каза "добър вечер!
вашият прилеп съм аз".

Обесете се в неделя,
това е най-добре.
Никой няма да ви гледа -
всеки себе си чете.

Късна луна
пролетта ти закъсняваше.
Не виждам смисъла
в празните простори
нито в вътрешната ми пълнота.
Достатъчно ли бях изпълнена??

С думи ,
с действия ,
с усмивки ,
със сълзи
и бляскави украшения
на една залязла звезда ,
едно замръзнало от студа си слънце?

Неистинска зависимост
от времето - не ми трябва!
Начумерена същност
на велик идеал
от който прозира пепел?
Фалшиви слова заплетени
в мислите ми...
Груби сенки
срещаха се , докосваха се
сливаха се..подминаваха се.

Черно усещане
за безтегловност
парещи устни
и потръпвам.
Разтапям се в ръцете ти
краката ми - жилирани
сетивата - блокирали
рефлексите - забавени
омагьосваш ме!

Кое е нещото което
те кара да изтръпнеш ,
сърцето ти да превърти
на най бързият ритъм
готово да напусне гръдта ти
действащо като опиат
на всяка част от теб - допира..

Допира който се прокрадва
който те лишава
от всякакви съмнения
и ти дава приказна сигурност..

The Reason Lyrics




I'm not a perfect person
There's many things I wish I didn't do
But I continue learning
I never meant to do those things to you
And so I have to say before I go
That I just want you to know

I've found a reason for me
To change who I used to be
A reason to start over new
and the reason is you

I'm sorry that I hurt you
It's something I must live with everyday
And all the pain I put you through
I wish that I could take it all away
And be the one who catches all your tears
That's why I need you to hear

I've found a reason for me
To change who I used to be
A reason to start over new
and the reason is you (x4)

I'm not a perfect person
I never meant to do those things to you
And so I have to say before I go
That I just want you to know

I've found a reason for me
To change who I used to be
A reason to start over new
and the reason is you

I've found a reason to show
A side of me you didn't know
A reason for all that I do
And the reason is you

Fuck you , for hurting me.


Тя се казва Незнам
тя е слята , а не разделена.
Има тъжни очи
и сцепени зеници
има замръзнали клепачи
и ледени длани.
Снежна усмивка
и тих гласец.
Нежно лице
и несъизмерима обич.

Плачеше , но скришом
искаше някого ,
но получаваше пренебрежение.
Дишаше тежко
а мислите и биваха посечени
от острието на тъмното.

Първо си припомни тишината
и у нея остана счупеното
счупеното сърце , което
някой слепи с усмивка
и разби отново с усмивка.

"Какво знаеш ти за любовта" -
попита я някой ,
а тя тя мълчеше
знаеше отговора , но ако той бе грешен
ако тя самата бе грешна.

Компромиси , доверие
топлина и един огромен ФАЛШ
тя обичаше силно
за пръв път от векове
тя живееше вечно
и на никой не доверяваше
мислите и сърцето си
тя ти подари чувства
а ти ги задраска
с черно и плътно мастило.

Точка след точка
тя бе грубо очертана
и нямаше отражение.
По начало боли да си жив
но не строшените и китки
и го подсказваха
не счупените кости
а изкъртеното и сърце.

Тя не бе опасна , а жестока
ти я хвана в обятията си
и тя се влюби...

Светът и се руши
и страда
разпадаше се
Търсеше обещание
а откри пепел.

Ти я съсипа сега можеш да си вървиш.
Тя е раздвоена ,
и ти виждаш най доброто
останало в нея
вътре в себе си е мрака
който я убива.

Тя бе една остъргана самозаблуда
а сега си отивай
знаеш..
нищо не наранява така
както любовта..

ПРОЩАЛНО

На жена ми

Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя -
вратите не залоствай.

Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам -
ще те целуна и ще си отида.

Никола Вапцаров

:)


Не тръгвай надалече ни за ден,
защото този ден ще е безкраен
и аз ще чакам дълго, както чакат
на гарата задрямал нейде влак

Не тръгвай надалече ни за час,
защото всичкият блуждаещ дим
и всички безсъници в света ще се сплотят,
за да убият моето сърце

Да бъде сянката ти цяла върху пясъка,
да не отлитат твоите зеници:
не ме оставяй ни за миг любима -
защото в този миг ще си така далече
че цялата земя ще прекося с въпроса:
дали да чакам, или да умра веднага.

ПАБЛО НЕРУДА


Сонет №130



Устата й не са корали нежни;
очите й не са съвсем звезди;
тя няма "къдри-злато"; "преспи снежни"
не бих нарекъл нейните гърди.
Не й е "бяла лилия" ръката;
страни "същински рози" няма тя;
дъхът й не напомня аромата,
излъхван от априлските цветя.
Не пърха като нимфа тя, признавам;
гласът й като арфа не звънти;
но все таки, Бог вижда,
не я давам за никоя от "дивните жени",
залъгвани от другите поети със хиляди сравнения превзети.

У.Шекспир


Неизговорено - Надежда Захариева

Не, ти не си от моя земен свят.
Далече си от всичките му грижи
Когато слезеш някога при тях,
те само те опарват с тиха жал...
Аз ненавиждам да ме съжаляват!
Не слизай в мойто сиво ежедневие,
в което няма време за поезия.
Сама ще си остана аз във него.
А ти бъди за мене светъл извор
със животворна приказна вода.
Отпия ли от нея, да се връщам
във твоя свят пречистена и мъдра.

Let Go

Не търсех дни
безименни улици
и тъмни спрежения.

Не молех за вятър
слънцето грееше
беше ми хладно?

Камък полепнал
и черна ръка
правеща затъмнения.

Тишина в кални думи
покрита с смола
и самотна топола.

Празно и мръсно
оцапан с чувства лист
нямах идеи.

Увивам се в листа
търсех образи
и чужди решения.

Бягах далеч
тънеше зората в съмнения
почувствах хлад.

Хвана ме за ръка
бях изобличена
просто момиче което предлага любов.