Run , run , run away....











"остави...остави ме тая мъка само моя е..
помогни ми да забравя
не поглеждай ме..
и без тебе пак ще дишам
но не знам за какво съм жив..
;/"



една обич за друга не стига
и дори целят свят не е достатачен
една целувка не е равна на друга
и никой допир не е равен на твоя..
целуват устните ми много
но никой от тях не си ти
целуват ги
но сякаш мажат ги с олово
и щом ти не ги целуваш
просто експлоадират....

иска ми се от днес да не мисля за теб
и дори гледам да не споменавам името ти
иска ми се да ме спаси времето
и цялата любов към теб да спира..
иска ми се
да изкормя сърцето си
та към никой друг
това което към теб има
да не чувства
иска ми се
да го заровя
дълбоко
та никой да не го открие
...

всяка вечер трудно заспивам
и всеки скапан ден
още по трудно се будя
и още по трудно се правя
че не ме интересуваш


ето от днес
изхвърлям
сърцето си
и който иска
да го взима
не издържам
не мога
не искам
да крия
че
те обичам
адски много
още...

i dont care.



хората се давят в грешките си
повтаряйки ги
потретвайки ги
постоянно
сякаш обичат своите грешки
и ги милват по грешните главици
и ги прегръщат
хората не се поучават от
грешките си!

имам всичко
но нямам теб
всичкото
изглежда
сиво без теб
и без теб
фактически нямам нищо

опитвам се
да живея с тая мисъл
но винаги се чувствам толкова
бедна..
толкова
черна
като някоя гарга почти.

и нищо не ми е същото
сякаш
нямам себе си
и съм на парчета
обаче на всички
си им изглеждам аз
само обаче
аз знам
какво виждам
в огледалото..

и улиците са ми сиви
и дърветата не ми харесват
виждам само
дупките по пътя
и боклуците на асфалта
небето
не ми е приказно
а звездите са ми
малки
светещи точки
далече..

колко пъти
съм гледала тези звезди с тебе
и проклетата луна
вече
не ми е красива..
не просто дупки
кратери..
пустуш..

и ми е горчиво
не искам да драматизирам
алкохола
не ме прави весела
а жалка
лудостите които върша
не ме карат да
се чувствам щастлива
дори и думите
точните
не мога да намеря

всичко е фалш
любовта е куче от ада
и толкова
ела любов
да ти забия един кол
в тъпото сърце!!!!

i'm not quite sure how to breathe
without you here
i'm not quite sure if I'm ready to say goodbye
to all we were

be with me
stay with me
just for now
let the time decide when i won't need you

my hand searches for your hand
in a dark room
i can't find you
help me
are you looking for me

can i feel any more
lie to me, i'm fading
i can't drop you
tell me i don't need you

my hand searches for your hand
in a dark room
i can't find you
help me
are you looking for me

etch this into my brain for me
tell me how its supposed to be
where everything will go
and how i'll be without you by my side

my hand searches for your hand
in a dark room
i can't find you
help me
are you looking for me

http://www.youtube.com/watch?v=1zOLCtzpYf0

аз съм гадна лигла ;/

addicted..


It's like you're a drug
It's like you're a demon I can't face down
It's like I'm stuck
It's like I'm running from you all the time
And I know I let you have all the power
It's like the only company I seek is misery all around
It's like you're a leech
Sucking the life from me
It's like I can't breathe
Without you inside of me
And I know I let you have all the power
And I realize I'm never gonna quit you over time

It's like I can't breathe
It's like I can't see anything
Nothing but you
I'm addicted to you
It's like I can't think
Without you interrupting me
In my thoughts
In my dreams
You've taken over me
It's like I'm not me
It's like I'm not me

It's like I'm lost
It's like I'm giving up slowly
It's like you're a ghost that's haunting me
Leave me alone
And I know these voices in my head
Are mine alone
And I know I'll never change my ways
If I don't give you up now

It's like I can't breathe
It's like I can't see anything
Nothing but you
I'm addicted to you
It's like I can't think
Without you interrupting me
In my thoughts
In my dreams
You've taken over me
It's like I'm not me
It's like I'm not me

I'm hooked on you
I need a fix
I can't take it
Just one more hit
I promise I can deal with it
I'll handle it, quit it
Just one more time
Then that's it
Just a little bit more to get me through this
I'm hooked on you
I need a fix
I can't take it
Just one more hit
I promise I can deal with it
I'll handle it, quit it
Just one more time
Then that's it
Just a little bit more to get me through this

It's like I can't breathe
It's like I can't see anything
Nothing but you
I'm addicted to you
It's like I can't think
Without you interrupting me
In my thoughts
In my dreams
You've taken over me
It's like I'm not me
It's like I'm not me

http://www.youtube.com/watch?v=P1PB2_vR8qw

"What's Good For Me"





I ain't no queen of hearts, I go through stages
I fall in love then complicate it
yeah, you know the feeling
without much hope just blind ambition
pretending that there's nothing missing
I always kept believing that...
more, I thought if I had more I wouldn't get so bored
but everything just left me empty
love walking in and out of my door
wasn't good enough no more
when I don't trust myself life really sucks and...

first time I did it but I didn't do it
last time, that's when I really blew it
this time I'm gonna do it different 'cause I know, I know, I know...
if I put everything I have into it
eventually I'm gonna get what's good for me

I'm just trying to be creative
but everyone's so opinionated
wanna tell me what I'm feeling
'cause one man's junks another's treasure
when it's done it's hard to measure or keep on believing that...
more, if only I had more, I wouldn't get so bored
but I know it's gonna leave me empty
life, walking in and out of my door wasn't good enough no more
when I don't trust myself I'm gonna get stuck and...


'cause I don't want to live my life wondering if only I would've, I should've, I could've...
but I didn't 'cause I only blame myself again...

first time I thought it but I didn't do it
last time, that's when I really blew it
so this time, this time, this time...
if I put everything I have into it
eventually I'm gonna get what's good for me...


аз съм дива
и такава си оставам
лъжа се
че искам
да бъда опитомена
guess what
не искам
отегчавам се
мразя да се чувствам слаба
слаба защото те обичам
вече се предавам
love wins
аз губя
губех себе си
с всяка крачка
която се
отдалечавах от теб..
знам знам..
не трябва да се
чувствам така
победена съм от
всичките скапани чувства
хвърлям
сърцето си
някъде
и който иска да го вземе
вече не се нуждая от него
не, не , не..
предавам се
продължавам напред
и никога няма
да гледам назад
не и за някой
който е спрял да гледа за мен ;/
не..
и понеже любовта
не е егоистична
искам да бъдеш щастлив.
точкиточкиточкиточкиточкиточки..
:(

http://redirect.jango.com/ad=pid_azlyrics_aid_jangoplayer/www.jango.com/music/LUCY%20WOODWARD/What%27s%20Good%20For%20Me

http://www.facebook.com/note.php?note_id=145109602718&ref=nf

Просто седя и си слушам песните по хиляди пъти
все едно искам да се напечатат думите в съзнанието ми ,
всеки път когато те виждах исках да си обещая , че няма да те обичам или не по този начин
моята любов винаги е болезнена , моята любов е винаги чувствена ,
моята любов , която ме води до моите разпаданя , моите чувства
толкова съм притежавана от самата себе си , чувствам се като някой предмет ..
И се чувствах зле , много зле и дълго не показвах това пред никой , защото ми
изглеждаше глупаво все едно няма и по лоши неща от моите страдания ,
но точно там е
няма нищо по болящо от любовта , която си опитал да впрегнеш
но тя не се контролира..
И отново съм крайна , крайна защото ме боли
крайна защото наистина стигнах до края ,
края на себе си
и просто искам да бъда от хората , които не харесвам
които не ги боли , които се напиват в опит да забравят всичко
които просто се забавляват и не взимат животът насериозно
които живеят за моментите
искам да бъда гадната съблазнителна кучка , която взима акъла на всички
искам да бъда ужасният тип , който не обича никой и сигурно и себе си мрази , защото е отегчен , защото го е страх от любовта , но не го показва
искам да бъда цинична
искам да бъда онзи пушач , който просто превръща всеки проблем в поредната цигара
и всичките те искат да забравят себе си
и аз исках да забравя мен..
Но аз знам , знам че съм просто онова мило момиче което се усмихва , което плаче по много и гледа хиляди филми , защото я е страх от собственият и живот
и гледа хиляди щастливи и тъжни хора , които правят всичко
за да бъдат с любимите си хора
които са всичко един за друг и искам и аз да бъда всичко за някой
а от друга страна ме е и страх да го направя , да го позволя...
и всяка вечер когато помислех за теб , все едно някое мегеме пристиска сърцето ми ,
което биеше винаги учестено , щом съзнанието ми е изпълнено с образа ти..
и всяка вечер една малка и незначителна за теб сълза , просто се търкулваше към
възглавницата ми пълна с много малки сълзи..
болеше ме , че дори и приятели не можеше да бъдем
защото аз те обичам и няма да ми писне да го споменавам , защото ти си моят цар на шахматната дъска , защото
дори и да не сме заедно като двойка ,
не ни пречи да бъдем приятели
а всеки път ти си различен и странен
и ми се иска да не говоря , за да говориш ти
и ми се иска да бъдем онова момиче и онова момче
от онази , олющена пейка в западният парк
и той просто се радваше да я види много
а тя още повече
и имаха какво да си кажат
и дори се прегръщаха
и тя се чувстваше най щастливият човек на света..

п.с по откровенно и разумно не съм писала от векове

Love stories..




Да обичаш - това значи да бъдеш направен от сълзи и въздишки, от пламък и вярност, докато не станеш купчина пепел.

--Шекспир

"Той :
Бих се бил,
бих убил,
бих умрял,
бих живял за теб,
но вече късно е,
но вече - не.
И бих те спрял,
бих крещял,
бих те върнал отвсякъде
но вече късно е,
но вече - не...

Тя :
Всичко дала бих днес за да те нараня,
дори и повече, и много повече.
Бих направила всичко така, както ти
бих те обичала за отмъщение,
но вече късно е...


Той :
Бих се върнал назад
бих открил тоя свят за теб,
но вече късно е, но вече - не..

Тя :
Всичко дала бих ти да почувстваш това
което чувствах аз
което плаках аз..
Искам да те боли,
адски да те боли
и бих се върнала за отмъщение,
но вече късно е...

Припев:
Любовта е отрова, но защо сме готови
да я пием отново, и отново, и отново..
Любовта е отрова, но от устните твои
ще я пия отново, и отново, и отново... "

ще страдам тихо
ще плача късно
вечер ще се раздирам
и сутрин ще лепя парчетата отново
ще ги събирам едно по едно
и ще ги поставям на местата си..

вечер ще ми е малко тъжно
вечер ще умирам
но сутрин ще си бъда същата
и ще се усмихвам
и ще се радвам..
сутрин няма да ме познаеш
няма да познаеш болката ми

иска ми се
да мога
да се откъсна от спомените
за теб
които като
вириус
се борят с мен
и зарязяват
системата ми
разпростираш се
и все повече
губя себе си..

бих се прегръщала
като героините
от любимите ми книги
за да не се разпадна наистина..

бих се сравнявала с машините
защото те поне
могат да
бъдат поправени
а аз не
тъжно е :/

to My Little Prince <3



говори ми моля те , любими
говори ми
сподели ми
виж ме !
аз съм безнадеждна :/

говори ми ,
давай !
утеши ме !
кажи ми че ,
за теб съм неизбежна .

кажи ми
че всичко съм
и звездите
и луната
и слънцето
и въглерода

кажи ми
че не съм случайна
кажи ми че съм предопределена?!
кажи ми че съм невъзможна.

съдбите ни една във друга
се врязаха отдавна
и до днес
епични са ни чувствата
и днес обичам те
обичах те тогава
и винаги
до края
пак ще те обичам ?!

до краят , краят на света ли?
за тебе бих стигнала
всяка глупава планета.

за теб
бих изпила океана
и бих изплакала
солта му после
късно вечер..

говори ми само
сподели ми ,
сподели ми
туй що е във сърцето ти
говори ми
иначе ще бъда крайна
и
бих отскубнала сърцето си..

говори ми
не знам нищичко вече
нито пък какво трябва да пиша
говори ми
нито да говоря ?
говори ми
дори не знам колко си струва
говори ми
не знам колко те обичам
говори ми
искам да съм сигурна
че съществувам ?!
говори ми
не желая да съм обречена
просто искам всичко да чуя ?


в чувствата ми няма никакви
знаци
няма
нито точки
нито запетайки
няма правила и указания
няма вратички и дупчици скрити
има само много желания


има и отчаяние по малко
има късченце и болка
има го далечно , но не и невъзможно щастието
и надеждата
натикана
във дъното
на кофата..

и като клошар
за нея ще се боря
но ти не спирай
принце , говори ми ,
говори
за очите ми най - дълбоките
и за раните вътре в тях скрити ?

говори ми
аз пък ще те сънувам
и на сън ще ти казвам
всичко за което иначе не смея
говори ми
говори ми
аз днес мъничко ще погоря
и по късно ще изтлея...

Serious





Дните се изнизват жестоко
а аз още не знам как трябва да се чувствам
и не вярвам на глупавите писатели
любовта трае повече от 3 години
любовта трае колкото искаш
любовта е вечена , за нея си струва всичкото!
Не съжалявам за нищо в живота си ,
всичко е било такова , каквото е трябвало
не съжалявам , че съм била с теб , нито че се разделихме ,
предполагам и това точно по този начин трябваше да се случи
няма да изпиша още 1 000 000 000 реда за да обяснявам колко съм наранена ,
защото просто не съм.
Щастлива съм , защото продължаваш да си част от моят живот и аз от твоят ,
не ме интересуват хората , нито това дали изглеждам жалка в техните очи ,
няма смисъл да бягам от теб и да не се виждам с теб ,
няма да е добре нито за мен , нито за теб..

аз и ти сме
като две неразделни частици
или ми се ще да е така ,
но не ,
аз знам , че е именно така
защото знам , че
винаги когато имам нужда ти ще бъдеш там
и обратното.

нито един сезон няма да промени това
или секудните или минутите
или хората..

обичам те по всеки начин по който мога
не знам когато казах
че не те обичам , освен като приятел
дали беше вярно
не знам
мога да те обичам вечно
всякак
мога страстно
мога нежно
мога грубо
мога арогантно
мога приятелски
мога и иначе
мога лигаво
мога!


и не съм мъртва ,
защото ти
ме направи отново жива
даде ми смелостта
да поискам да живея
да поискам да мога , да бъда , да съм!

п.с калинките ще си бъдат винаги заедно ! (:

How do u say goodbye to someone u can't imagine living without..
I didn't say goodbye , I didn't say anything , I just walked away.. :/




Не се разбирам
и лъжа всички
имам раздвоение на личноста
двете ми аз искат различни неща
едната Петя търси причините
а другата ги пренебрегва
едната иска ново начало
а другата я тегли назад
едната иска отчаяно да я обичаш
а другата слага табу на тези думи
не мога да се разбера с двете
в различни моменти
взимат надмощие
и се чувствам слаба
как да обясниш на сърцето си
че не трябва да изпитва това
което изпитва
как да обясниш
че тази любов е свършила
тялото ми
има извратен импулс
да желае твоето отново
а когато го получи
не чувствам нищо...

всеки ден се чувствам друга
и почвам да се плаша от себе си
нима съм в шок
или просто си търся оправдания..
понякога ми става тъжно
и сама не мога да осъзная заради какво
не исках да спирам да те обичам
но просто се случи
въпреки , че е останала
частица от мен
в която има любов само за теб
..

извратена съм
изкривена съм
мазхоистична съм
само към себе си

след всичко това
се чуствам по силна
тъжно е ...

U'r the universe , my universe , yes I do , I believe in you (:




Обичала съм много хора
и много за тях изписах
във всеки ред от себе си вложих
и във всяка дума част от себе си описах..

изплакала съм много сълзи
за щяло и нещяло
била съм цяла и разпадаща се
и пак съм оцеляла

пиша без рими и без звучност
пиша от сърцето и душата ми
пиша без да ме интересува
на кой би му допаднало
и би ли потърсил
в тези няколко реда красотата им ?

изминах дълъг път
и много от себе си дадох
бях силна
бях безпомощна
бях щастлива
влюбена
и всичко , което трябваше ..

бях , ще съм и винаги ще бъда
усмихната ,
но понякога тъжна..
винаги ще вярвам в любовта
и във животът
и в това , че слънце има
и след най жестоката и крайна буря..

винаги , винаги , винаги ще те обичам
и тебе и всичко останало
и всичко , което ми даде
ти , тя и тези които неумишлено са ме ранявали..

въпреки че сме разделени
когато съм с теб
чувствам само думата "Заедно"
и когато съм до теб
те чувствам по - прекрасен и от слънцето..

обичам животът си
и обичам сълзите си
и цялата сол , горчива
обичам дъжда
и след него дъгите
за които да чакаш после си струва (:

Retrospect of life..


Конкретно се чувствам изхабена
и ми писна от фалша в хората
не обичам вече усмивки
и спирам да вярвам в любовта
сърцето ми няма за кого да бие
та дори и за мене не желае...


и аз все така нежелана
настъпвам си болежките
стъпквам ги
с мисълта да се ударя
някъде силно
та да не чувствам
поне душевните ,
да не чувствам
ударите , които ми причиняват
зсеметресения
в дебрите на гръдния кош

има дни в които ми иде
да викам
"обичам живота си "
в други
"обичам това което остана от него "
а сега когато не остана нищо
ми се иска да спра да съществувам ;/

тъжно е при толкова красота
около мен
да се чувствам
толкова олющена
и изподрана
наранена и не вярваща
тъжно е при толкова
много звезди на небето
аз да чувствам само мрака
тъжно е при толкова много
любов
аз да чувствам нищожността
си
по всеки ръб
на кожата си ,

надявам се утре
слънцето да грее по силно
и да си сменя тази кожа
с някоя друга
като някоя змия
и да ми
дава надежда
а не болежки в сърцето..
надявам се
да ме обичаш
а не да ме потъпкваш
надявам се
надявам се
понякога няма лошо в мечтите
накрая само те ми останаха ;/

Where do I begin




Пътища и думи
изговорени и извървяни..
сенки и хълмове
изкатерени и забравени ,
а аз изгубена се чувствам
и някъде из дълбоките гори
на собствените си емоции бродя..

там не всичко е черно бяло ,
имаше цветове ,
които ти беше избрал
и рисувал с тях по мен
правейки света ми
с една идея по светъл..
но днес цветовете ги няма
стигнаха до една крайност
и спряха да съществуват
изтриха се един друг
обидиха се един друг
нараниха се един друг
и сега всичко тъне в сивота..

колко пъти ми се искаше
да бях малко по умна
или по красива
или дори нещо по
само за да знам
че ще бъда нещо повече за теб
и че ще ме обичаш повече ?

недостатъчна ли бях
и все още ли съм
накриво си поемам дъх
и въздуха не ми достига
целият ми свят
беше пълен с "НЕ"-та
и ти ми даваше "ДА"-тата ,
които бяха от значение..
но в един момент спря
и чувствах все едно
земята ми я удари астероид
и спътника ми спря да се върти около мен
и вече нямаха значение
дните и нощите
имаше го изгарящия бронхите студ
толкова мразовит
че те сковава само
в едното ти дихание..

иска ми се
да се саморазпарчетосам
въпреки че вече надали има нужда
не се чувствам цяла
прекалено големи късове от мене
раздадох
и никой не ги оцени
прекалено много думи изписах
и за никой нямаха значение
прекалено пъти говорех ,
но сякаш мълчах..

искаше ми се да се мразя
и да нямам с какво да чувствам
да не съм толкова детско наивна
и най мразех
болката която ми причиняваше..

I wish !



бих желала
да измисля добра дума
за липсата
която е пуснала корени
във вътрешноста на корема ми
и при всеки удобен случай
си пуска шипчетата
и усещам необяснимото чувство
което
ми напомня за тебе

бих желала
да бродя още
по морето
и из целият бряг
да пиша името ти
за да изчезне липсата

бих желала с водорасли
и корали
с миди и раковини
да украсявам
всяка буква
за да я запечатам достатъчно
навътре
в съзнанието си,
че да е почти
все едно съм го издълбала..

бих желала
да съм там
до теб
и да усещам
ръцете ти
и устните ти
и всяка твоя гънка..

да ме озарява
всяка твоя усмивка..
и да бъде като
моят малък личен
изгрев
толкова специален -
само за мен!

и лицето ти
да не бъде само
поредният сън
който ме
кара да притръпвам
и да те искам все повече (:

бих желала
да не съм толкова пристрастена
и да не те чувствам
като наркотик

бих желала да
се сгуша в теб
и
времето да спре!

Dont know ;/



Думи
толкова много са
празни са
пълни са
чувства са
и дни и седмици
са скрити в тях
и ги интерпретираш
по свой начин
чувстваш ги като свои
отричаш ги като такива
искаш да не ги изпитваш
да избягаш
да ги нямаш
и никога не се признаваш за
победен пред тях...

а те печелят всяка
следваща битка
и те покоряват
и знаеш че си
просто един роб
на словата , на чувствата
знаеш че те именно
те правят това което си
и че без тях днес
нямаше да бъда тази
която
не се примирява
която
се усмихва
понякога плаче
тази
която
изписва хиляди редове
с цел
някой да почувства нейните
емоции
някой да разбере
нещо повече..

иска ми се да се свия
както правех като
бях малка
да си хвана краката с ръце
да зария главата си
и да чакам някой да ме успокои
само че не съм
малкото момиченце
и единственото успокоение
много често е тишината
страх ме е да се боря
страх ме е да загубя
страх ме е
и предпочитам да си хленча
да карам по заобиколния път
понякога да се самосъжалявам
само за да ми каже някой
"да ти можеш , вярвам във теб"

глупости
нижат се
не мога да ги спра
да се контролирам
трупат се
с дните , с месеците
и не мога да ги преглъщам..
изплуват
на моята повърхност
вече не се чувствам океан
чувствам се поточе
всеки може да мине през мен
и да остави следите си
които ще живеят в мен..

не се разбирам с себе си
водя си монолози
не съм сигурна
кое какво значи
не съм сигурна
в времето
нито в мен
а понякога и във всеки друг
трудно се доверявам
трудна съм самата аз
сложна ,
с сложни нишки се оплетох
и не мога да си
намеря края. ;/

Fuck it..



Не разбирам
думите ми засядат
в гърлото
и ги чувствам като буци
буци от чувства
чувам само
ритъма на сърцето ми
и то бие за теб..

Не мога да се спра
не мога да си помогна
седя и усещам
чувствата си като тръни,
които ме пробождат
и не мога да дишам ;/
тъжно ми е
и теб те няма за да ме прегърнеш
чувствам се разнебитена
и няма как да спра да мисля
за това..

боли ме
и това е от
този тип болки ,
които не минават лесно
и те държат буден цяла нощ
иде ми да плача ,
но дори и сълзите не идват
иде ми да викам ,
но стените са глухи
за моите крясъци ,
а гласът ми просто го няма..

студено ми е
и усещам студа
по върха на пръстите ми
как се е вкоренил
в вените
и е плъзнал по артериите
и дори в въздишките ми се
усеща ;/
дори в погледа ми..

дори не ми се усмихва
чувствам се безнадеждна..

понякога греша
и мога да си призная грешките
понякога не
но мога да направя компромиси
а понякога просто
стоя и пиша
защото дори нямам сили за друго :(

From my Heart!



Душата ми броди
по нощните улици
и отдъхва по сивите пресечки
душата ми се бори
със студеното , със Зимата
и
с всякакви измислени виелици.

Душата ми се чувства пълноценна
и усещам го със всеки удър на сърцето ,
в което обичта ми неизменна ,
гори и рисува
усмивка която само
ти вдъхваш на лицето ми.

Преди се чувствах похабена
и даже разпокъсана
бях тъжна , наранена
нещастна и навъсена.
Преди бягах от себе си
и в образа си дълго се взирах
търсех грешките дълбоко в сърцето ми
което ти толкова бързо ремонтира...

Думите ми почват да се свършват
защото неуписуемо е
това което изпитвам към тебе
думите даже не струват
пред това което
истински чувствам във себе си..

някак си не мога да опиша
как от развалина
превърна ме във чисто нова
и как успя
да ме вдъхновиш
да живея..
да се боря!

неримувано!

ти спираш дъха ми
чувствата ми са като една константа към теб
ти ме разтопяваш
ти ми вдъхваш надежда
ти откриваш в мене
това което аз никога не видях
ти ме караш да се усмихвам
дори когато не ми се усмихва вече
ти ме стопляш с
целувките си
както дори глупавата ми печка не може
ти ме караш да се смея
ти ми даваш точно това от което се нуждая
ти вярваш в мене
дори когато се чувствам тотален неудачник
ти ме караш да се чувствам специална
ти ме научи да вярвам
ти ми подаряваш всеки ден уникални моменти
за които късно вечер мисля
с които късно вечер заспивам
които не дават покой на
мислите ми
и на сърцето ми...
когато съм далеч от теб
не спирам да си мечтая
за момента в който
отново ще съм в прегръдките ти
ти си всичко за мен
колкото и глупава да ти се струва идеята
един свят не би струвал нищо
ако теб те нямаше в него!!!
и дори звездите нямаше
да са звезди
нито луната луна
а пък слънцето слънце ,
защото ти си всичко това за мен
и дори много повече..

(((:

Starlight ! ;]





Нетипично се разпадам
и се призимявам на меката трева
листенца маргаритки се заплитат из косите ми
а слънцето нетърпеливо шари
из страните ми
играе с лъчите си
по лицето ми
и прави странни светлосенки..

Дъжд от образи
се влива в очите ми
и цветовете като водопад
се разбиват в тялото ми - река
и продължавам все така спокойна
да си мечтая
в ранната утрин
усещам как сутрешно
ми е леко лимонено
само че не ми горчи а ми е сладко...
и се събуждам
но не на тревата
а на леглото ми , сгушена в възглавницата..

Всяка сутрин ако бях се будила до тебе
сигурно и бонбонено би ми било
има ли нещо по хубаво от това
да се унасям
от лазурената ти усмивка
и да се събуждам с нея..

разтапям се в ръцете ти
усещам само
как краката ми се жилират
подгъват
и как рефлексите ми се забавят
и ставам адски непохватна
как сетивата ми блокират
защото съм тотално
омагьосана
само и единствено от тебе..

някак си някак си
ставам обратно часовниково стрелчеста
и губя контрол над себе си
кръвта ми започва бясно
да минава
през всяка една артерия
а сърцето ми бие с
200 км в час
готово да катастрофира
в първата мантинела ,
защото ти
го подлудяваш .

сияя сияя от щастие
и ми иде да подарявам усмивки на всеки
да рисувам усмивки
да крещя с усмивка
колко колко
ми е добре..

като малко момиченце
седя ,
потопила краката си
в водата
смучеща лимонче
наслаждавам се на слънцето
и си мислех , колко те обичам :)

Shine On



Всичко бях казала
всичко бях написала
а в мене си остават толкова много
неща недоизказани
и се раждат още и още
само докато си фокусирал
погледа си върху мен ,
който така ме опиянява
както целувките ти ,
които идват като глътка въздух ,
чист и необятен ,
като вятъра
който разрошва нежно косите ми
и си играе с тях..

Искам да се окъпя
в слънчевата ти усмивка
и да си я скатая някъде само за мен си
и когато ми е тъжно да я
гледам , докато не се почувствам щастлива ,
защото само ти ме караш да се чувствам така
защото каквото и да пиша и да говоря
никога няма да успея да изкажа
всичкото това ,
което се е загнездило в сърцето ми
и всяка сутрин
щом се събудя контролира биенето
контролира усмивките ми
и дори протягането ми
защото всяка мисъл води към теб
и дори и далече от теб
съзнанието ми никога не се отдалечава всъщност
само тялом ,
на тялото липсваш тогава ,
на сетивата ми ,
защото няма по сладък аромат
от твоя ,
няма ухание което така да запленява
всяко мое сетиво..
няма няма няма..
няма думи
няма никой друг
нито нищо друго
което
да ме кара да се чувствам толкова жива ,
сякаш до преди да те познавам
бях в застой..
бях в едно мъртво течение
и само сол имаше около мене ,
която ме дърпаше към себе си
и тласкаше към нищото ..

ти ми показа необятното небе
и как само
в едно единствено тяло може
да зазвучи музика..

и ако знаеш как
всяка моя фибра
се гъне от вълнение
само при мисълта за тебе..
защото ти си моето сърковище..

Lovelife..





"But then the road became empty and the people disappear'd
The clowds ran away, opened up the sky
And one by one I watched every constellation die
And there I was frozen, standin in my backyard
Face to face, eye to eye, starin at the last star"


Крясъци ми диктуват
крясъци ме будят
едното крещене го чувам усилено в съня си..
потъвам в измислици
насищам се на провали
накрая самата аз се чувствам провал ,
провалих се пред себе си
и пред всеки друг..
няма изход от магистралата "живот"
само направо , а за назад
съм прекалено слаба
та да препускам през
черното поле на миналото ,
пълно с отломки от миналите аз...


Никой не вижда
как се старая и колко давам от себе си
приемана съм за една даденост
като едно огледало ,
а вътре в мойто огледало
не вирее нищо ,
няма никой
само хладно пространство
само един гладен образ
гладен за още болка..
Вътре в огледалото ми
съм счупена ,
охлузена
и плача
плача без сълзи ,
защото те много отдавна свършиха ,
заедно с разпокъсването
и разшиването на зеницата ,
на плътта ,
на кожата ,
няма никой вече..

Кофти дни се нижат
като тялото на стоножката..
кофти седмица
ми скършва съзнанието
а мислите ми са пропити с йод
който щипе раните
и ми иде да се саморазкъсам
в агония да вия
срещу луната
да крещя
но сякаш са ми изключили звука
толкова отдавна.

Искам да ненавиждам
тази сърдечна недостатъчност
ще ме довърши
нямам вече достатъчно сърце
за да живея
за да вярвам
за да дишам ,
накрая не знам
те ли са разочарованието
или аз тяхното???

"She adapts to everything now
And nobody asks what she dreams about
But she still dreams after she woke tight hold on that hope"

Боли ме
вътре в мене е болката
по очите ми се чете
по тревогата в тях
виновна съм
единствено заради тъпата ми вяра
в един свят , който го няма
а истинският не е готов за мен
или аз просто не съм за него..


"If it makes it hurt less to curse and fight
Go ahead and hate the world girl you earned the right now.."

21 questions





"Boy , its easy to love me now , would you love me if I was down and out? Would you still have love for me?? "

Понякога имам чувството , че правя само грешки . Грешки , които се нижат една след друга , грешки точно като дните и не мога да спра да ги повтарям и не мога да спра да бъркам.
Грешна във всеки един аспект , във всяка една мисъл и ми личи по всяка една изречена дума , личи ми по гласа , по усмивката.
Станала съм прекалено параноична , страх ме е от всички , страх ме е от въпросите , които така отчаяно не спират да се въртят в главата ми и още по жалкото е , че не ме е страх толкова от самите въпроси , колкото от това което ще получа в отговор , защото ще са думи които биха ме наранили , защото истината в повечето случей боли и не мога да говоря не мога да питам.
Страх ме е от това , че имам чувството че той мрази човека който съм , с всичите ми кривости и кофти дни , защото само като го слушам и се възприемам като най - негативният човек на света?
Нима проблема е в мене , защо всеки се спира само до повърхността и не иска да погледне нещата в дълбочината.
Или съм една типична драма - куийн и правя от нищото нещо.
Да ама никой не знае какво е времето вътре в мен
истински би те обичал този , който обича твоите недостатъци , който те обича в кривите ти дни , който те обича въпреки че си рошава или че не си си оправила лака , за който няма значение нищо , освен това че ти си до него...
А аз съм толкова ръбава и всичко ми е наобратно
и в повечето време се чувствам ядосана и ме е страх от това , че той
би ме оставил , би ме наранил , защото винаги съм свикнала с това
че накрая винаги аз съм наранена ..
Прекалено ли съм емоционална , лесно запалима , импулсивна
всеки който е далеч от ежедневието ми му изглеждам по един начин , за това и повечето хора НЕ ги допускам до живота си
не допустима искам да съм
не допускането е в повечето случай един плюс , хората не могат
да те съдят постоянно за това което си и това което правиш.
А някой ги допускам в страх , да не се уплашат от това в което се състои моят свят... , защото не винаги е цветно
и понякога сивотата превзема и доминира
и да страх , страх , страх
на всеки един ред го има ,
ако той знаеше колко много държа на него
би ме разбрал предполагам..

&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&

И витае винаги една буря , там някъде под всичките ми пластове през които се усмихвам , само като съм с него тя утихва ,
но иначе бошува
и обгръща всичко , бурята която погребва сградите , която ги обгръща с черният си дим , която не се интересува от хората ,
която чупи душите на парчета
чиято пара до толкова гори плътта , че се разтича
и всичко това в един празен град
по асфалтените ми улици ,
чийто посоки са лъжовни
обикалят по тях все хора
които ги е страх от себе си , да потърсят себе си
страх ги е да се изгубят , защото може би никога няма да се намерят.
Няма да намерят съществото си
нито по асфалтената , нито по калдъръмената улица ,
нито зад завоя или на кръстовището ,
защото като си в колата , през повечето време
си на автопилот и управялва само твоя страх ,
затова и катастрофираш
и се стига до крайната амнезия
в която спомените не достигат и те мъчат
и забравяш кой си .
Ето за това идва бурята
ето затова се разпростира във всеки от нас
за да ни накаже за егоизма
за неразбирането
за недопускането
за лъжите
ето за това вали
вали сняг , вали лед , вали градушка
и небето е нажежало до кръв
и за това облаците се бият
и всичко е в светкавици ,
светът ви е в светкавици
превземат ежедневието
срутват се върху безпомощното ви тяло
и разкъсват съзнанието ви..
размиват страха
и се подчиняваш на едната неумолима стихия
пред която се прекланяш..


В мен ли е вината , винаги се запитвам ,
докато въпроса , не се превърне
в поредното невидимо напомняне
рано сутрин преди да станеш
и да се удавиш в горчилката на кафетото ти
и се молиш да дойде по бързо сладката част.
Параноята ми ме плаши
стряска ме насън ,
действително ли съм откачена
и винаги тъжна
намусена
и отчаяна от живота
питам се
защо само това вижда той в мен?
зашо не спира да ме критикува??
толкова ли съм лоша
погледни за бога вътре в мен..

damn damn damn damn :/

I found you :P




Винаги съм се замисляла
за ударите на сърцето ми когато съм с тебе
за това как ускорява и забавя едновременно
за ритъма който е непостоянен
и който само ти можеш да предизвикаш
само ти можеш да спреш дъха ми
да накараш кожата ми да настръхне
да докараш лека усмивка в края на устните ми
да се чувствам в някой сън когато съм с теб.

Всяка вечер се завивам само с мислите ми за теб
и в съзнанието ми само ти живееш ,
само този твой образ , който леко се мусиш
а когато те погледна се усмихваш
и тази усмивка е по сладка
и от най хубавия шоколад
и по истинска и разкошна
от всичко , което този свят може да ми даде.
Би си помислил , че си губя времето
в излишни сравнения и глупости ,
но нито една дума не е достатъчна
за да изкажа това което
кара сърцето ми да цъфти като цвете.

Преди си вървях по пътя на вечното отчуждение
само с един единствен звук отекващ в главата ми ,
сега има много звуци
сега ме оцветяват много цветове
и дори ежедневието ми да ме скапва
единствен ти ме разведряваш
и ми връщаш отново вярата в хората , в света
ти ми даваш тази надежда ,
която всеки друг ми отнема
и тази сигурност ,
която откривам в прегръдките ти (:


Понякога прекалено
Облачна се чувствам
и ти ми говориш
но не ти отвръщам с дъжд ..

страдах от нужда
която ме разкъсваше
сега всяка една рана зарастна
и не ме боли нищо,,

устните ми искат
да пишат по твоите
да изпишат всичката
любов ,
която изпитват
и никой друг
няма да ми е по скъп от тебе
сега мой устни пишете..

p.s And I'm happy that I found you (:

Smell Of Spring




"Everything is all I have to give you
And I'm afraid it ain't enough"

Дишам заедно с навика
машинално се събуждам
протягам ръце
и ставам ,
чувствам се като робот ,
който прави всичко
по инерция
без умисъл , просто защото
така трябва.

Ако можех да се саморазчупя
най накрая да стана красив лебед
вместо това лутам се
в предишни мой образи
и се чуда какво е щастието?
бродя из мъгла ,
която ми пречи да стигна
до крайната ми цел
и винаги се отказвам
и тогава мъглата
изчезва и виждам
колко малко ме дели
от крайната нужда..

Но няма да се предам повече
и никоя мъгла няма да е достатъчно
гъста за да ме спре.

Готова съм да поема риска
да катастрофирам отново
да се разбия в скалите -
скалите на отчаянието
дори да ме погълне
аз ще вярвам
и ще се надявам
че всичко ще е наред ,
а то би било
щом ти си до мен ,
защото ти си моето слънце
и ме докосваш с най
нежните лъчи
и само пред теб
мога да бъда това момиченце
което всъщност съм
и няма нужда да се преструвам ,
защото ти вярвам
и знам че не би ме наранил
поне не и умишлено.
Защото те обичам
защото тази любов
я чувствам така невинна
и истинска
и до преди време
даже не подозирах че мога
да я изпитвам..

А аз лъжа всички винаги
дори и себе си ,
жалко че не мога да се заблудя сама.
не мога да заблудя сърцето.
играя роли , които не ми отиват
но въпреки това никой не подозира
какво е времето вътре в мен.

Между мене и светът
има една стена ,
никой не може да я разруши
никой не може да я премине
но тебе мога да допусна
отвъд нея
бих ти показала моя свят ,
защото когато те гледам в очите
виждам и намирам
всичко от което имам нужда
защото те обичам , да..
обичам те.

to my precious sunshine ;]

Hate it like a coffee..



Много облаци и все на мойто небе ,
много дъжд и все над мойта глава
гръмотевици и светкавици само в мойто съзнание..
Вече ми писна от скапаните очаквания на всички.
Чувствам се уморена , толкова ми е отегчително
всеки ден едно и също , накрая разбрах щастие няма.
Самата дума предполагам е измислена
от някакви безнадеждни глупаци , които се надяват на нещо ,
което всъщност е тотално невъзможно.
Все едно да искаш от реката да пресъхне ,
същото е да се бориш да си щастлив..
Всичко е за даденият момент ,
за това предполагам трябва да извличаме всичко максимално
дори да бъдем тотални консуматори , всъщност такива сме всички ,
защото това е заложено дълбоко в нашата същина ,
в самосъзнанието ни , в съществото ни..
Добре си ми беше да съм нещастна и да не се надявам на нищо , а сега
веднъж вкусила от щастието , което се услади на моите вкусови рецептори
не искам да ме напуска , не искам да се оттърся от него.
Защо всичко трябва да бъде толкова сложно , спомням си как когато бях малка
имах такова огромно желание да бъда като големите , да правя всичко като тях
а с всяка изминала година товара , който трябва да мъкна след себе си се увеличава хилядократно.
Амбиции , бъдеще , цели , едно безкрайно преследване и не искам да разочаровам никой
и въпреки това всички разочароват мене.
Да , да предпочитам да имам какво да правя вместо да лентяйствам по цял ден ,
но всичко толкова ме изсмуква , тъпото ежедневие , на което са му отнети цветовете ,
особено в дните в които те няма , единствено ТИ си човека който може да ми вдъхне надежда ,
който ми връща усмивката на лицето(от онези истинските усмивки) , който ме прегръща
и знам че колкото и да е скапана ситуацията щом ти имаш мен и аз теб всичко ще е наред.
ах как искам да съм малка още , да си бера маргаритките , да си правя венчета
да не мисля за бъдещето , което с тъпите си аспекти ме съсипва
и целият свят ми се върти около някакви си тъпи хартийки
ех мразя я тази материалност , без която в действителност не бих живяла..
мразя идеята че всяка сутрин ми започва по един и същи начин (събуждам се сама , в студеното си легло и
усещам мраза , който нагло се настанява върху кожата ми и още повече ненавиждам факта , че те няма
че няма да мога да се наслаждавам на спокойното ти лице и красивите ти черти докато спиш , няма да мога
да изпивам всяко едно твое дихание с поглед , няма да мога да те целуна за добро утро ..обикновенните скапани сутрини
мразя ги мразя ги мразя ги!)
и кафето сутрин го мразя ( така ми горчи) , за това вече не го пия..
и ежедневието и всичко всичко така неприятно ми действа и цял ден чакам само този момент
в който ще те видя и ще се сгуша в теб , като някое малко дете и ти ще ме обсипеш с най нежните ласки на земята..
живея само за този момент , през другото време уж съм себе си , но
всъщност акъла ми витае из други места , духом ме няма ..само тялом.
Тяло , което е с изтекъл срок на годност , ама не мога да го върна на произведителите и да им се оплача нали?
не мога да си поискам ново.
чувствам се точно като някакъв скапан продукт , остава и аз да си татуирам един скапан баркод , та да се
вписвам още по добре в така или иначе "идеално" изградената система , да бъда поредният тъп киборг
крачещ по улиците , забързан , толкова забързан в живота си че да няма време да му се наслади?
Да , да непрекъснато слушам "Животът не свършва на 17/18/19 " ама се питам "Е кога де? " тия години
кой ще ми ги върне , а има хора които не им пука , които си купонясват и си пият до зори , с какво тия хора
заслужават спокойствието за което така шибано копнея.. и се чувствам счупена , олющена..
Мислите за това , което ми предстои ме съсипват , напрежението ми идва в повече
накрая самата аз ще бъда един нервен тик , грешка на тялото ? нужни са на организма ми за разтоварване..?
Искам спокойствие бе (сигурно звуча като някоя пенсия) ама честно само за това копнея , ама спокойствие
в моя речник присъства в малко по различен вариант ..
не знам всички тия планове ме изнервят допълнително.
накрая системата ми ще се самоизключи и тогава драги ми мой , тогава
може спокойно да ме метнете на боклука
damn it...

The Nicest Thing

"All I know is that you're so nice,
You're the nicest thing I've seen.
All i know is that you're the nicest thing
I've ever seen "





Полепнали лъчи по кожата ,
предизвикват усмивка
играят си с всяко изречение
обвиват го в чувства
шепнат много думи - разпиляни думи ,
като листа , думи
и нито една не е достатъчна
да опише тази еуфория
загнездила се вътре в сърцето
изпълнила съзнанието ми
само с един единствен образ - твоя.

Изтрих си перманентното черно ,
нямам нужда от него вече
ти ми показа различен свят
под друг ъгъл с много цветове
разкриващ ми една пъстрота
достатъчна за да обрисува
цялото ми същество.

Вече въздуха не е така задушен
втрисащ с леденият си хлад
миришещ на зима
на минало.
вече не искам да гледам назад
не искам да се обръщам.
Всичко е нежно , ефирно
памучно и леко
потъва в един невидим танц
ти и аз..и никой друг!

С ненаситност отварям очи
жадна за пейзажи , за хора
за нощи и дни
като този , когато
ти си така близо до мен
и аз опряла глава
на гърдите ти
усещам всеки удар на твоето сърце.

Ще се разгъна в обятията ти
по всеки един параграф
само ме
прегръщай!

ти като най чистия звук
се впи в съзнанието ми
и изпепеляваш сърцето ми
не е тихо , то бие!
няма никой , който
да чувствам по добре
до себе си , защото
ти отмиваш скръбта от мен
с нещо което недоизмислено
е по красиво и от най естесвените неща
от празната улица с светещите лампи
от червеното на залязващото слънце
от босите ми крака , стъпващи
на гладкия пясък , толкова фин
толкова мек и несъвършен ,
по истински и от най топлия бриз
играещ си с косите ми
и от най съвършенните думи
галещи нечие его.

Ако ти беше моето море
аз бих била солта в него
ако ти беше моя бряг
бих била твоята вълна
и бих докосвала с нежност ,
о блян мой :)

Living each day like you're already dead...





Боли..
поредната нощ , ден , седмица
боли ме и на никой даже не му пука.
Докога да се доверявам и да ме боли боли боли
доколко още ще мога да издържа това непрекъснато разкъсване
боли ме и се чувствам мъртва а физически още съм жива.
Преживявам поредната късна зима в себе си а вече е пролет
преживявам поредното умиране в себе си
не мога да умиря нуждата ,
не мога да спра болката
не мога даже да живея
всичко е една непрекъсната линия
която разкъсва цялото ми същество
превръщам се в призрак
и няма думи които да ме утешат
в мене бушават урагани и помитат бежалостно всичко
сърцето ми е вулкан и бълва гнило , бълва лъжи , бълва още сълзи
ТО ПЛАЧЕ
ВИКА
КРЕЩИ
СТРАДА
тъне в една агония
би се саморазбило
но няма бряг , то е един самотен кораб из нечии океан
океана на скапаните ми сълзи
океана в който се борих
и се молих на вълните да не ме пометат..
сега съм нищожна и малка
взираща се в собствените си рани
но не можеща да спре кървенето.

Всички сте такива , всички скапани хора
взимате ми всичко и душата даже и накрая казвате , че представяш ли си не сте го искали
аз съм била виновна , понеже нали съм толкова наивна.
Ето ме каква съм - безпредметна
собственост на страх и болки , на тъга и самота.
вече нямам думи , нямам сълзи
само едно главоболие
само едно изтощение

"just live and breath try not to die again"

ами ако вече съм умряла
дишам
но всъщост вдишвам още мрак и мъгла
която ме обковава..
съжалявам
мразя ви

They say jump and you say how high..










Дъждовно , чак ми сковава погледа , измива ми маската и грима ми се стича по безизразното лице.
Всеки гледа да бяга след лудостта си , всеки се крие под волана и страха управлява вместо него ,
всеки изплашено гледа назад и се лута из спомените си , из праха и пръстта , калта лепка между краката ти ,
защото все пак вали , дъжд който никога не е спирал ..
винаги над този град , винаги над мен , винаги над тази улица , над тези блокове - преследва ме ,
преследва ме дори из сънищата ми и няма бягане.
Не можеш да набягаш нещо , което е вътре в тебе и те разяжда както ръждата самотния болт , времето минава
а лек няма и всичко което получаваш е повече егоизъм.
Окей извинете ме за съществуването ми , продават ми лъжи
продават ми фалшиви нагли физиономии , те ми казват да скачам и без да се замислям скачам
впускам се някъде в течението и накрая нямам сили да се боря , да бягам
просто чакам някой бряг на който да се спра поне за малко , поне за минута..
Празното не може да се запълни , само се менка с нова доза мълчанка между теб и мен
между хладното и плашещото , слънцето ни огрява , но не затопля кръвта ни , не ни кара да се усмихваме
просто си бледнея на фона , като някакво петно и съществувам някъде вътре в нищото
изциклила в себе си , в собственият си филм.
как може да се опитваш даже да си жив , когато приказната ти утопия е счупена като клон на дърво...откъсната , прекъсната е даже и връзката ми между реалността и сънят ми.
Будна сънувам , спяща съм будна - лудост вкопчила се в едно тяло , впила огромните нокти и реже , реже , реже плътта.
не , вече няма и плът просто една обвивка , като грозна опаковка на закачалката
като дреха , която не би облякал никога повече ,
като куршум в скапаната ти глава.
как мога да пиша когато мозъка ми кърви и единственото мастило , което може да съществува
е собствената ми кръв , обкована от собствената мизерия...
накрая съм студена и не чувствам нищо.Не се владея , не се контролирам , не плача
не достатъчно порастнах за да вярвам и в нечии приказки..на мене чудеса не ми се случват ,
плувам си из океана в който съм подвластна единствено на собствените си емоции , които могат да те счупят ,
които могат да ме изцедят.
Много много определения и нито едно не е достатъчно силно спрямо аспекта в мен , който му писна да страда
и просто си тръгна от мене , остави ме , спря да ме обитава и не мога да опиша как ми липсва.
А някаква част винаги изчезва , сякаш е някъде подарена из думите , които ти казах , докосванята по кожата ти , така топла мека искаща ме , а сега единственото което ме желае е студеното ми легло , в което ще се мушна късно вечер ще се свия на топка и ще прегърна навика да бъда сама
ще прегърна частта от себе си която след тази нощ ще си отиде
и сутринта ще се чувствам по лека и един ден няма да има на кой
и какво да подаря , няма да целувам от желание
ами от навик , ръцете ми ще са студени и плашещи те.Няма да съм нежна , няма да съм онова весело хлапе
ти каза "ти си малка" малка съм - за студа нали?
ама той не ме пита , директно се впуска в извивките ми и надвива наивността ми ..
а сега се питам "Как стигнах до тука"
скачах , скачах - за кого?
те искаха от мен да съм такава и онакава и винаги
"Петя това , Петя онова" , защо просто не ме оставиха намира да бъда просто себе си , защо все ме обсъждаха , коментираха , критикуваха все едно имах нужда от тях и техните забележики , защото когато бях готова на всеки да дам тази ми усмивка те ми раздаваха поредната игла и се чувствам като един игленик и толкова.
Сега няма детско , няма го малкото момиченце
което гледаше слънцето и се усмихваше небрежно , сега го има само единият страх
прекалено навътре вкоренил се в сърцето и всичко което остава от него е една каша.

Дни като този се плаша от себе си и от това колко безразлично ми е всичко и колко добра съм станала в играенето на разни роли пред разни хора и само вътре в убежището ми където мога да се скрия от света се отпускам , свалям си ненужните пластове фалш и вдишам от собствената си фалшивост...
когато заживееш отдалечен се отдалечаваш дори от себе си.Сега сама си споделям шизофренийте
и забивам в лирките на песните
източвам си оптимизма и го пазя за някой друг ден
завивам се с самотата ми понеже Той е далече от мене и даже не се сеща да се обади
а аз съм достатъчно жалка за да си прескоча още веднъж достойнството..и няма няма няма!
а той не разбира , той не знае
че моят свят се върти около неговия
че аз съм като един спътник а той е мойта луна
че той е моят океан а аз съм скапаният удавник..
и накрая ще спра ,
ще се спра
да обичам който и да е
защото освен рани и
крещене вътре в мене си , в собствените ми окови
друго не получавам
защото никой не знае
никой не иска да разбере
ставам си непозната.
чувствам си се чужда до такава степен че не мога да разбера
какво иска той от мене
и винаги аз съм виновната явно..
гладно , гадно , гибелно се заличавам боли ме болката самата тя ме боли
и бълвам глупости
а ми се искаше да съм от типа хора "болката няма значение вече"
нещо в мене се разцепи
и се чувствам като път , по който никой не минава
всеки заобикаля , по него няма цветя , няма стъпки , няма нищо..

дам дам дам дам аз съм нищо
нищожна по всяка моя ос

и се събуждам стресната
и осъзнавам , че пак съм бълнувала глупости на сън
а тебе те няма до мен
няма никой..

Torn




"Thats whats going on, nothings fine Im torn

Im all out of faith, this is how I feel
Im cold and I am shamed lying naked on the floor
Illusion never changed into something real
Im wide awake and I can see the perfect sky is torn
Youre a little late, Im already torn"


Капки от дъжд променят ме
стичат се по лицето ми
и се сливат с болките ми
попиват в болните места
но раните не зарастват.

затварям прозорците
и даже дърпам завесите
свивам се
и тихо дишам в полумрака.
изцедена съм от към усмивки
скъсана съм по всички шевове
и колкото и да бъда зашивана
винаги има някой
готов да ме разкъса
да разкъса нишките
да посипе сол в болежката
и аз като диво животно
да стена и да вия.

Вия като вълк
пея своята тъжна песен
представям я на света
само че той не се интересува
той не иска да знае.
В душата ми е пълно с вълци
жалкото е че всичките са единаци.
Всеки сам за себе си се бори
и разкъсва другите
и те всичките са наранени.

Не мога да понасям безразличието
накрая и аз съм апатична
избухлива и хапеща въздуха
не , не ви ща скапания въздух пичове.
Нека по добре мъртва
да бродя по костеливия път
напукан и изсмукан отвсякъде
поне по нещо си приличаме.

Предполагам и на него му е някак самотно
късно вечер
когато хората си тръгнат от него...
а те винаги си тръгват
и винаги не оставят нищо друго в тебе
освен смут , болка и много рани.
А на някой пука ли му
колко време трябва за да зарастнат
и как трудно зарастват?

И нима идеята е в това да страдаш
и да си чувстваш счупен всеки шибан кокал
и нека съм ценична
нека омърсеното ми поведение да е грубо
писна ми да живея за утре
с днес свършва утрето
и ми писна да чакам
дъжда да вали из пустинята.

Ето те пред мене , до мен - така близко
а си на стотици хиляди километри
и не знам как да чувствам
какво да чувствам
НАУЧЕТЕ МЕ БЕ
научете ме как????
всяка болка наранява плътта бе
всеки звук унищожава нервите
всяка твоя дума е като остър нож
неумишлено ме пречупваш по всеки параграф
и аз говоря
а дори не ме слушаш
не ти не чуваш
не се заслушваш нощем в
вълчият вой нали?

Keep Steppin


Да ме сглобиш можеш ли?
можел ли си някога.
съжалявам , съжаляевам себе си
за това че живея в измислени светове
за това че съм скапано интересуваща се
и не безразлична.

Давя се в бездната
на не-тата
на хората без чувства
на собствените си страхове
и отново грешка след грешка.

Студения вятър
обира нищетата засадена в душата ми
студения вятър прогаря дупки
дупки от лед в плътта ми
души ме с жестокостта си
и от мене не остава нищо друго
освен едно бездушно зомби?

А ти знаеш ли какво е времето вътре в мен
знаеш ли за буриите
за океана
за ураганите и светкавиците
и за вечният студ
бих зъзнала но не се поддавам
маската ми е от значение
както и преструвките заедно с нея .

Изтисквам се над цялата тази суета
и продължавам напред
с всичките сълзи стичащи се по лицето
с цялата болка преливаща в сърцето
и за кой да обичам?
за кого да вярвам
всички сте еднакви
а аз плуваща из моята утопия
невзряща наивна и глупава????

ИСКАМ ДА МРАЗЯ
ИСКАМ ДА СЪМ НИЩО
ИСКАМ ДА НЕ ЧУВСТВАМ
защо по дяволите
един път да дишам за себе си
и все някой ще ми отнеме диханието
от гръдта
от устните...

заслушвам се в глухотата си
и се плаша
от ударите на сърцето си
- за бога спри се..
защо още се бориш
за кой се бориш..???

и не знам
какво трябва да направя
за да се чувствам жива
и не не обичам живота
омръзна ми
да кървя под пластовете
под слоевете
под нищото
защото в мене няма нищо!!!
само скапаните чувства
които ме изсмукват
и се сънувам празна и малка
слаба и гърчеща се
под нечии крака..


просто идва пролетта
леда се топи под скапаните ми крака
а аз още не знам коя съм???

умирам из бялата си самота
и никой не може да ме отскубне
от моето опианение
пия и надигам бутилка след бутилка
самота
защо не ми кажете наздраве
нима не празнувате вашата смърт..

край !!! Hяма маска
само поредния
скапан ТРУП!

Across twenty six winters?

Поредната безсънна нощ , напоследък сънувам само кошмари и се буда потна
и стресната от случващото се в главата ми.
От какво съм болна , каква е диагнозата ми ,
нормална - луда? къде се намира точно границата между тези понятия. Къде
съм аз , къде е моята граница.
Една шизофрения , полепваща по ръбовете на всеки кът от мозъка ми , на всеки ръб
от тялото ми , по всеки нокът , по всеки кичур идеално пасваща.
Те не я виждаха - беше им по лесно. Те не говореха за нея - беше най добрия изход ,
те ме съдеха - беше най доброто решение , те не бяха мен - не знаеха какво ми е?
Те всичките виждаха една външност и тяло за еднократна употреба ,
гавреха се с мислите ми , караха ме да искам да не чувствам , защото си мислех , че така би
бил един много по лесен живот , изкарваха страхливото ми аз на повърхността
и най жалкото от всичко това беше , че аз им позволявах да го правят ,
понеже ми беше прекалено страшно и несигурно да ровя из дълбините на себе си ,
да намеря себе си..и се изгубих , лутах се дълги нощи , нощи като тази и като предишната
и знам какво е да искаш да умреш и колко трудно е да се усмихваш на тях , за да им докажеш
че си като тях с единствената разлика в това , че ти просто не се вписваш в тяхните представи
за нормалност , не спазваш техните стериотипи , техните морални наужкем ценности.
Пиех с надеждата да удавя душата си , пишех с идеята да изцедя целият този негативизъм
вътре в мен , нагрубявах за да не се домогнат до моята душевност , наранявах
за да не се вгледат в мойте рани.А ти искаш ли да ти ги покажа??? Би ли ги излекувал ,
би ли се опитал да бъдеш с едно напълно лудо и в същото време нормално момиче.
Във всеки от нас се крие по един луд за връзване и другият , който се опитва да е нормален
за да може да се впише , да се впише там някъде в светът им , да е като тях ,
но странното е че той действително е като тях или поне външно.
И аз се наранявах външно за да прикрия вътрешните си рани ,
казвах че нямам мечти и всички те са счупени , за да не ми ги откраднат
спирах да дишам , за да се почувствам поне малко мъртва ..
и всеки следващ ден губех по малко от собствената си същност
и се превръщах в един неодушевен предмет .
Страх ме беше да обичам , и се пазех от тази му любов..но колкото и да е пазиш тя не пита.
Всеки , който обичах или умишлено се отдръпвах от него или той си тръгваше от мен.
Когато се чудиш как да ме приемеш с тези мой странности , замисли се че просто не искам
да те изгубя , не те имам за вещ , нито за моя собственост - просто с тебе винаги съм се чувствала по различна.
Разхождах се из календара и си спомнях за всеки ден пропит с тъга и усещах едно порастване в себе си
всичките тия гадости дълбоко попити в плътта ми си казваха думата , но се надрастват
и важното е да имаш желанието да живееш с идеята , че не те е страх
че можеш да обичаш , че можеш да се довериш..
Дори и с мойте различни настроения , често променящи се и мойта двойнствена същност
се запитай защо го правя..
и не си отивай , не си..

Better Stay Away?


Всичко ми е една безкрайна гора
и същевременно пустош.
Обикалям безметежно и се износвам по шевовете
дишам прах и ми е писнало от хора
храня се с недоизказани слова и скрити погледи
втръсна ми да съм наивна , всичко се изчерва до едното поредно вдишване.
и хората : ?
Еднакви - бързащи , умислени
еднакви - докато те лъжат , докато бягат от теб ..
еднакво - обременяват и после изчезват
еднакво ги допуксам до себе си и ме нараняват
и ме боли бе?!

скубя си косите
и по дробовете си усещам
как в тях са попити хиляди лъжи.
имам нужда
нужда да си до мене сега.

писна ми да ви вярвам
ето ме изгубена и кървяща вътрешно
не мога да си позволя това крайно външно скършване
не мога да си позволя да ме видят отново слаба!
НЕ , ще си изиграя представлението до край.

чувствам как стъпвам все по нестабилно
по заледеното небе
едно крещящо пропадне
една неизбежна криза
нервите ми са протрити
от толкова свирене по тях
не , това не ви е скапана китара.

чувствам се цинична
сякаш цялата привидна красота
се е изпарила от мен
чувствам ледените капки
да барабанят по голият ми гръб
нощем се опитвам да говоря
но всички ме гледат неразбиращо
не говоря с думи
а само с онези душевни състояния
и имам чувството че никой не разбира
всеки се прави че му пука
и това фалшиво интересуване
след като веднъж те изоставят какво
да вярваш на всеки ли трябва..?

Ето ме в нищото
не зная къде ще отида
дали някой ще има там
поредното лутане
из мрачните дълбини на нищетата
на едните терзания
на едната пустош - гора
изпепеляващо ми действа самотата
самопоглъща ме или може би сама го правя.

седи си там някаква мъка
навътре в ириса
и не мога да я изплача
усещам я като прашинка - така дразнеща
и говоря грубо на стените
пиша , не деря с нокти
СТОЙ ДАЛЕЧЕ?
иде ми да го крещя
а всъщност значи
ела по близо..

двусмислени знаци
грешно ги разбират
грешно ги чувствам
накрая аз съм грешна
и всичко се повтаря отначало.

играя си със стрелките на часовника
и се мъча поне веднъж да не съм
част от цялта тази паралелност
правя дупки в реалността си
и си измислям мой свят..
тровя се в шизофрения
и се оплитам в паяжини с мрак.

непривично вкусвам
поредната горчива доза кафе
и знам че нямам нужда от повече горчиво
но пия с надеждата
от толкова много горчилка
сладкото да дойде по бързо..

And it's been awhile


Ето ме там проправяйки си път през мрачината стаила се в душата ми и мъчейки се да пусна лъчите на слънцето в себе си.
Ето ме там в далечината , поспряла и замислена - дишаща катран , бореща се с призраците си.
Ето ме там на ръба , разперила ръце , готова да полети , но не ме е страх да падна , защото ти си там и знам че би ме хванал.
Ето ме там ходейки боса в морето , усещайки всяка песачинка , всяко камъче , всяко едно ръбче и този път не се чувствам крива .
Ето ме там където вярвам , че за пръв път се усмихвам истински.
Ето ме там където съм с теб и в този момент - всяко едно нещо ми е незначително.

Колко хиляди километра навъртях , чувствам се почти като самотна кола , пореща пустоща или така наречената магистрала на животът , чувствам се като вълна точно преди да се разбие , набирам скорост , завъртънето ми е перфектно и накрая се разбивам в брега и отново събирам сили за да стана голяма и силна , но този път не искам да мисля за разбиването , а по скоро за израстването .
Виждаш ли , колкото по разнебитена съм , толкова повече се чувствам израстнала във който и аспект да го погледнеш , болката малко или много те учи да надрастнеш чувството на болка или вече може би свикнах да ме боли или просто не ми пука.
Преди бях слепец и се лутах , само и само с единственото желание да вида един скапан слънчев лъч - а те през цялото време са били пред мене - един след друг , а аз все така сляпо ги игнорирах и се бях самовглъбила в собствената си мизерност , някак си достатъчно призраци ме преследваха , точно като всеки друг детински страх спрях да вярвам в тях , спрях да се страхувам , защото знам че всичко което имам е едното ми единствено тяло , единия скапан момент и от мен и само и единствено от мен зависи дали ще му се радвам или не , в крайна сметка човешкият живот не е безкрайно дълъг та нека поне си го живея в хармония.

След хиляди стъпки , хиляди дни ти си първият
първият на който позволявам да ме докосва по белезите
да ме целува по болежките
и някак на сляпо отново се доверявам
дори не знам защо - чувствата отново ме подтикват към глупости
но в същото време не смятам , че греша.
След толкова дни ти си първият
който изпълва душата ми с звукове ,
който кара кожата ми да иска да се съблече
и да остана гола пред теб - само едната плът ,
чисто истинска , без маска
без фалш
без каквито и да е игрички.
След толкова дни само ти
успя да подредиш хаоса ми
да изцедиш хлада ми
да укротиш глада ми
да укротиш съществото в мен ,
което е агресивно
което е изпълнено с омраза
което го е страх.

друг такъв не помня
да съм срещала..

след толкова дни
не се роня и не треперя
защото пръстите ти ме докосват
с нежността на пролеттният вятър ,
който грациозно гали първите листа
по дърветата , без да ги нарани
без да ги обрули.

след тежката зима
само ти без страх
се потопи из моя мрак
облече се в него
и го обели като ненужен пласт кожа.


едно време дишах страх , сега вдишвам надежда..страх ме беше да заспя и винаги будна очаквах нов катаклизъм да се стовари върху така или иначе разнебитената ми повърхнина ..
нощите стоях в очакване , на някой , на нечии глас , който да ме повика някъде от мрака и да ме спаси от собствените ми демони
сега знам че трябва да се изправям сама срещу тях , за да мога да ги преборя
изгревите ги изпусках с плътно затворени клепачи , от страх да не ми изгори ириса , от страх да не би да се доверя на някой..
малко по малко пораствам и виждам как самият страх ме разрушава
не знам колко подходящ си за мен или колко може би съм наивна
нито знам какво би се случило
знам че не ме е страх от теб
знам че се вслушваш в мен
знам че усещаш диханието ми когато те прегърна
знам знам знам
знам че мога да бъда себе си без да се страхувам!

лазурени облаци за закуска
слънчевата ти усмивка за успокоение
сгърчването в обятията ти - сигурност
и нищо друго не искам вече.



"It's been awhile
Since I could hold my head up high
Since I first saw you
Since I could stand on my own two feet again
Since I could call you
But everything I can't
remember as fucked up as it
all may seem the consequences
that I've rendered I've stretched
myself beyond my means

It's been awhile
Since I could say that I wasn't addicted
Since I could say I love myself as well
Since I've gone and fucked things
up just like I always do
But all that shit seems to
disappear when I'm with you"

Lost and Delirious

Вървях , вървях толкова дълго и най накрая успях да стигна до момента
в който съм на върха и гледам надолу , чувствам мизерията която беше приклещила цялото ми същество като едно менгеме , гледам към слабостите си , към паденията и многократните унижения в името на разни личности.Гледам себе си от очите на някой страничен наблюдател и не мога да се позная. Такава промяна за каква кауза?

"WILL I EVER FIND MY REFUGE NOW
EVER KNOW MYSELF AGAIN
WILL I EVER LEARN TO TREASURE THE ONES I CARE FOR
EVERYONE LEAVES IN THE END
DOESN'T MATTER HOW HARD YOU HOLD ON
DOESN'T MATTER HOW MUCH YOU DRAIN YOUR HEART FOR

Trust kill on my mind??"


Има думи , които ме е страх да изреча
страх ме е да ги кажа защото не знам
как ще ми отреагират
има думи от които ме боли
и такива които ме карат да се усмихвам
галят студната ми кожа
като слънчев лъч през ранният март
и не чувствам хлад , защото той вече
се е пропил в мен
и съм привикнала.
Има ръце от които не ме е страх да ме обгърнат
и целувки които не са ми солени.
И някога имаше и едно момиче
което не се страхуваше да посегне към звездите
дори и да не ги достигне ,
но то потъна някъде след като почти се удави
там в онзи дълбок океан , който ще те потопи
само с едно движение
- би те заличил
- изтрил
- без помен от теб...
поредният беден нещастник , който бива смазван.

Има думи които виждам оцветени
само в неговата усмивка
и само там намирам смисъла да продължа.

Има хора за които тихичко си спомням в нощите
и плача само защото ми е мъчно
защото са ме изоставили ,
но се събуждам за тези които са до мен.
и се усмихвам с лека усмивка на слънцето
и ми е щастливо
защото намирам смисъл в това да съм жива
и го оценявам.

но нека не съм толкова съмовглъбена вече в мойта самота ,
време е да ме напуска
вече не се чувствам накъсана
и разнебитена..
пренебрегвам си природата
и не искам да мисля за преди
всичко остава в пръст и пепел
в прах и самоназвания
в лъжи и хора без лица
само едни думи и толкова.

Love is in teh air :)

Патент
на М

Питаш дали и другите
съм обичала така.
Не. Няма две любови.
Нека другите кръстят чувствата си
както пожелаят.
Аз твърдя: само ние се обичаме
само този път.
Един лингвист ми каза:
Ескимосите нямат дума за лед.
Има син лед, бял лед, прозрачен лед,
сух лед и всякакъв друг.
Питаш ги: Как казвате лед изобщо?
Покажи ни го, казват, и ще го назовем.
Защото в света няма лед изобщо,
и няма абстрактен огън.

Аз твърдя: само ние се обичаме
само този път.
Другите да си намерят дума.


- - - - - - - - - - -


От всичките ми бляскави
самоубийства досега
ти си най-тъпият бръснач,
най-засичащият пистолет,
най-изветрялата свръхдоза,
най-недостатъчно високият етаж.
След тебе оцелявам
и оставам половин човек –
прикована към леглото на подробностите,
неподвижна от кожата навътре,
сляпа за летящите мъже наоколо,
непромълвяваща и името си даже и т. н.

Влача се на лакти
из пустинята на твоето невръщане:
най-сетне съм змия,
каквато бях,
преди да се смемним
с жената под дървото.




п.с Радостина Григорова владее..