Its soul music




Дълго време бях способна да твърдя , че не вярвам . Да точно така , не вярвам
във хората , не вярвам във себе си , не вярвам в любовта , не вярвам на синоптиците ,
нито на теб или на нея ? Всичко , което носих вътре в себе си беше едното лошо време , крайните бурии , урагани , земетресения , цунамита и всички останали бедствия . Носех ги заключени в малката килия наречена моето тяло. Пусках ги да валят , да бушуват над всеки . Отприщвах ги и исках да наранявам , да причинявам огромна доза страдание на този , който се опитва да се добере до мен. Умирах от страх да не би да бъда наранена отново и не позволявах никой да престъпи скапаните ми граници , които сама всяка вечер грижливо чертаех отново , стените които градях лека по лека и в един момент станах всичко това , което до преди време отричах . Една жалка бета версия на себе си , една карикатура , която трябва да бъде смачкана и изхвърлена в коша , един образ който винаги съм ненавиждала.
Няма значение , колко съм била отъпкана винаги ще намеря отново сили да се изправя и колко вие сте ме наранявали , вие най близките до сърцето ми бих ви простила въпреки всичко , дори да не го заслужавате и ще помня само най - хубавото от вас , дори да не си говорим 1-2-5-10 години , винаги ще си имате своето място сред парчетата набързо зашито сърце ..винаги , винаги , винаги.
да липсваш ми
и смехът ти ми липсва
и глупавите ти въпроси
и ужасният ти сърказам
и кривите усмивки
и дългата ти коса ми липсва
и ти покахонтас ми липсваш
и глупавите ти съвети
и нервните ти изблици
ех липсата е нещо ужасно , не мога да я избегна
не мога да я подмина
не мога да и угодя
само я притискам все по навътре
в себе си
и се моля да се стопи
да изчезне , да бъде забравена
а тя рови като със лъжичка сладолед
и иска да излезе наяве и да ми напомня каква съм загубенячка.

вътре в мен , често ми е тъмно
и страшно
и обичам да си гася всичките лампи
да се завивам през глава
да си увивам мислите в бинтове
и да очаквам да оздравеят
и всички рани си ги ближа
като един вълк ,
чувствам се като вълк
сама , тичаща през полетата на живота
скитаща и търсеща , някой , нещо , някога
да се случи
да ме намери
да бъда спасена
да бъда
да съм
искам!

но се спасявам винаги сама
и продължавам
с безкрайният си бяг
и да търся
о , краката ми са счупени
от бродене
износени
а аз като една алиса
съм преследвана от времето
гоня белите му зайци
търся
пътя наобратно
търся теб
и усмивките ти
които да са моят компас
търся всяка вечер
и през деня.

и всичко което искам да ти кажа е
не бягай сега , когато успях да те намеря
о мой лъч надежда!
(:

By the troath





п.с : За всичките мой "приятели" , на които гордостта им пречи.


Oh how easily they forget no anchor to the past
Cut the blood supply and hope the heart beats itself to death
My ribcage is now my own, still feels like your arms net clothed in salt
How'd I let it go this far?
It happens faster than you could ever think
From always and forever to never again in less than a blink
The river runs until it's dry
But I die spittin' my last drip into it's mouth to keep it alive
Long drives, wide eyes, and your smilin' face
You dance I drink, let's waste the night away
They say you always know right away
But you can't foresee the sand being pulled into the sea under a tidal wave
Secrets sneak out when you're asleep
Comin' from a queen's mouth, talk isn't all that cheap
I'm now a lone flame searching for a purpose
Setting fires everywhere I go, can't avoid the burns
We share pain
You took me by the throat and made me understand the world as if I were you and I couldn't breathe
And you can lead a horse to fresh water but you can't teach it how to be okay when you decide to leave
I'm lost, there's no one to protect
I got so used to bein' sheltered from the rain that always followed you
It's not my first time, actually it's nothin' new
But that doesn't make it any easier to get through
The snow won't melt, smoke won't clear
Turned hope inside out a thousand times tryin' to see if it was ever anything more than dressed up fear,
But the two go hand in hand you can't have one without the other bein' there
I'm barely breathin' waitin for these screams to end
Beggin' a god I don't believe in to let me sleep so I can dream again
We went through thick and thin
Came out separate on the other end
But please know no matter what you'll always have me as a friend

And I finally know
Your crime is your pride and your past is my only dose
I'm goin' crazy outa my control
But there's nothin' I can do, I have no choice but to let it go
Each day gets a little less intense
No longer feel like the skins standin' on my chest
You made me more me, and I won't forget the times you helped my find my feet
When I was buried in my head
Thank you, for givin' what you had to give
Takin' what you had to take,
And makin' me believe in you.
Even though I might be gone forever there will always be a place in my brain that'll think of you.
You look so graceful when you're flyin'
Keep goin', there's a lot of world that you haven't seen,
You have my best wishes, even if only in silence, you deserve everything that you've ever dreamed.
The snow melted right when the smoke cleared,
I turned love inside out a thousand times tryin' to see if it was ever anything more than the will to persevere,
but the two go hand in hand, the clouds surrounding you eventually will clear.
I can breathe I found contentment in the end,
Tellin' a god I don't believe in to go to sleep so I can think again.
We went through thick and thin,
Came out separate on the other end,
But please know no matter what you'll always have me as a friend.



by Eyedea & Abilities

Black winter day



всичко е делнично
грозно и сиво
проклето бледнеещо
празно убито.
изгубих си шарките
както и ритъма
просто съм призрачна
безцелно се скитам.
на автопилот съм
от хиляди месеци
погребах си чувствата
усмивките взех си ги
за пред всичките хора
по едничка си слагам
и въпреки черното
аз не се предавам.
духът ми е кален
и доста посмачкан
но въпреки всичкото
непречупена аз съм..
и нека боли ме
от вътрешни болежки
аз нощем ближа ги
а сутрин правя нови грешки
писна ми да се правя
за всички и всеки
и накрая да ме предават
майната ви навеки..

Pumpkin soup

"and i just want your kiss boy ,
kiss boy , kiss (: .. "




Целувките ти помня
как разливат се по мене
и помня твоят аромат
и допира ти , като от сатен е
и прегръдките ти от шоколад.
помня всеки дъх
и твоите въздишки
и как разхождаха се те по мен
като слънчеви милувки
с летен бриз за вкус и тен.
и както вълната дива
разбива се във рифовете
така и аз разбих се в теб
но не корабокруширах
а отливно помилвах те
и галя нежно твоя бряг
с пенлив отенък на канела
и мисля си за теб и как
мислите си ми превзел ти..

Защото умея да съм нищо!!!!!




косата ми мирише на студено
и цялата съм с дъх на зима
пролет е навън но не и в мене
гасна като някоя камина.
днес ще бъда облачно пуста
моите дъги умряха
всичко вътрешно горя , а после замръзна
и думите ми просто изтляха.
нямам даже и сърце достатъчно
предпочитам да съм безсърдечна
и без това не мога да бъда друго
освен едно скапано бедствие.
аз не преобръщам светове
нито променям животи
не мога даже себе си да спася
а на някой друг за какво съм му?
няма да бъда единствена
няма да бъда и някоя
защото съм просто ничия
защото просто се разпадам.
всички парчета стават на пепел
и нали съм цялата вятър
всичко обирам и изхвърлям , простете ми
чуствам се душевно предадена.

NOthing to gave..




"Любовта представлява една великолепна катастрофа: знаеш, че пред теб има стена и въпреки всичко даваш газ. Тичаш право към своята гибел с усмивка на уста. С любопитство очакваш кога ще гръмне всичко. Любовта е единственото предварително програмирано разочарование, единственото нещастие, което всеки може да предвиди и всеки път желае отново. "

"Животът ми е пълен провал, но никой не го забелязва, защото съм учтив: постоянно се усмихвам. А се усмихвам, защото си мисля, че скриеш ли страданието си, то изчезва. Донякъде е така: не се ли вижда, все едно го няма, защото ние живеем във видимия свят, сред материалното и осезаемото. Болката ми не е материална. Тя е скътана. Аз отказвам да забележа самия себе си "


"Аз съм мъртъв човек. Сутрин се събуждам с неудържимото желание да спя. Обличам се в черно, защото жалея сам себе си. Нося траур за човека, който можех да бъда."


из Фредерик Бегбеде...

Ashes to ashley , dust to me..




сама си избрах да си тананикам мелодии
на които не помня текстовете никога..
сама си избрах да се правя на цинична
да чета цинични автори
да чупя всичко
да чупя себе си
да чупя във себе си
докато не ми остане нищо
докато нищото не забие своите тръни
и пробие кожата ми
докато нищото не израстне в мен
докато аз самата съм нищо.
сама си избрах монтонността
и черното сякаш се погребвам
всеки ден отново и отново
сама си избрах
да валя над всички , като ми е криво
сама си избрах да съм си сама
и в самотата си
да ближа своите рани
и да очаквам да зарастнат
сама сама сама сама си избрах избрах избрах
всичко това
което съм в кривите ми дни
по кривите ми страни
където истината е изопачена
попаднах в nightmareland
къде си , шапкарьо мой да ме изведеш
на горният свят ?

Let The Right One In






а бях забравила колко
тишини трябва да наруша
за да накарам истинската
да изкрещи от гръдта ми
да я разцепи
да бъде свободна.
бях забравила колко
маски точно да разкъсам
за да стигна до собственото си лице.
кожата ми е попила
толкова лъжи
колкото да изгубя вярната ми "аз" .
колкото да стоя в очакване на нещото
което никога не идва
което ръси нови илюзии над главата ми
инжектира ги дълбоко
и страдам от онези самозаблуди
които не променят нищо
а се самоизяждат една друга
удряш се в рифовете на собственото си неверие
и накрая седиш
свит гол , съблечен от всякакви думи
изнасилен от тях
безмълвен
и просиш
правилната тишина .
в която ти е топло
и уютно въпреки че не говориш
споделяш погледите си
и движенията си с друг
и той не се плаши от тях..

In The Mood






Понякога съм толкоз безнадеждна
понякога рисувам с пепелни слова
по кожата ти шепна с устни бавно , нежно
разстилам огън , вятър и вода..
Понякога ще те посипвам с бурии ,
а пък после ще те сгрея в слънчеви лъчи
това съм аз едно безумие
на езика ти сладнее ти , пък после ти горчи..
Такава съм винаги различна
събирам в себе си милиони светове
един път груба друг път нежна
но винаги внимателна със теб.
и винаги съм цялата във краища
а за теб ще стигна и до края на света
ще бъда твоята вечерница
и ще осветявам пътя ти с безкрайна светлина
избери си нещо
мога и това да стана , щом го искаш ти
но най често ще бъда просто себе си
ела и само за ръката ме хвани ;р

Another me , other self..


Pазтварям се като хапче във вода
имам нужда да се лекувам
китките ми нахапани са от едната самота
която тишината в мене диктува
болна съм от крайната любов ,
която е крайна защото изяжда ,
която убива всеки порив нов
и руши повече от колкото изгражда.
Мисля си да се превърна във луна
и да бягам далече от такива любови
от хора , от чуствата , от света
и всички , които за мен не са готови.
Рисувам на гърдите си сърце
нека ми вдъхне повече сърдечност ,
защото моето разбито е на половини две
а те от своя страна на хиляди парчета
убивам емоционалността си
и оставям се на пустата циничност
която болни мисли ражда в умът ми
и рисува картини на безнадежност и нищо..
Отричам се от себе си ,още от днес
а от утре ще бъда просто чужда
със кубчета лед вместо разбито сърце
вътрешно празна и пуста..


:[

Damn



"...Дълго време едничката ми цел в живота бе да се саморазрушавам. И ето че веднъж ми се прииска щастие. Ужасно е, срам ме е, простете ми, но един ден изпаднах в плен на вулгарното изкушение да бъда щастлив. По-късно разбрах, че това е най-добрият начин да се саморазрушиш."

THE REASONS





#1 When you break her heart, the pain never really goes away.

#2 When she misses you, she's hurting inside.

#3 When she says it's over, she still wants you to be hers.

#4 When she walks away from you mad, follow her.

#5 When she stares at your mouth, kiss her.

#6 When she pushes or hits you, grab her tight & don't let her go.

#7 When she starts cursing at you, kiss her and tell her you love her.

#8 When she ignores you, give her your attention.

#9 When she pulls away, pull her back.

#10 When you see her at her worst, tell her she's beautiful.

#11 When you see her crying, just hold her and don't say a word.

#12 When you see her walking, sneak up and hug her waist from behind.

#13 When she's scared, protect her.

#14 When she lays her head on your shoulder, tilt her head up and kiss her.

#15 When she steals your favourite jacket, let her keep it and sleep with it for a night.

#16 When she teases you, tease her back and make her laugh.

#17 When she doesn't answer for a long time, reassure her that everything is okay.

#18 When she looks at you with doubt, back yourself up with the truth.

#19 When she says that she likes you, she really does more than you could understand.

#20 When she grabs your hands, hold hers and play with her fingers.

#21 When she bumps into you, bump into her back and make her laugh.

#22 When she tells you a secret, keep it safe and untold.

#23 When she looks at you in your eyes, don’t look away until she does.

#24 Stay on the phone with her even if she’s not saying anything.

#25 Don't let her have the last word.

#26 Don't call her hot, but gorgeous or beautiful is so much better.

#27 Say you love her more than she could ever love you.

#28 Argue that she is the best girl ever.

#29 When she's mad, hug her tight and don't let go.

#30 When she says she's OK, don’t believe it, talk to
her about it, because 10 yrs later she'll still remember it.

#31 Call her at 12:00am on special occasions to tell her you love her.

#32 Call her before you sleep and after you wake up.

#33 Treat her like she's all that matters to you.

#34 Don't ignore her when she's out with you and your friends.

#35 Stay up all night with her when she's sick.

#36 Watch her favorite movie with her or her favorite show even if you think its stupid.

#37 Let her into your world.

#38 Let her wear your clothes.

#39 When she's bored and sad, hang out with her

#40 Let her know she's important.

#41 Kiss her in the pouring rain.

#42 When she runs up at you crying, the first thing you say is; "Who's ass am I kicking today baby?"

#43 After she reads this, she hopes one day you'd read it too.


ако има такова момче , ще се оженя за него !!!

Irreversible





Всички реки от мен се отказаха
и ето ме днес един океан
пълен със литри сълзи
надеждите просто премазани
в дълбочините ми гния
пълна с водорасли и кал.
А ти знаеш ли колко ми костваше
цялата тази упорита любов
и колко нощи наред ме тормозеше
защото ти просто не си бил готов.
Защо всички пътища биват разделяни
и нито ти или аз ги владеем
защо са някак пресечени
засякохме се но не се сляхме нивга..копнеем
за всичко от което ни боли
и някак на шега се нараняваме
обаче и шегата ни горчи
и като въглени изтляхме
нищо не остана от нашата жар
щом искам и спомените да забравя
да се отърва от тоз кошмар
който постоянно ме преследва.
като бясно куче мислите за теб
не се предават и ме хапят
и вече останах някак без сърце
само имам гръд една празна и изцапана
нямам вече никакви днес
утре и вчера изгоряха в копнежа
да ме ремонтират , но не
знам си че съм просто безнадеждна.


"She said the world paints a picture, that makes her wanna run
Pull the stars out of the sky and load them into her gun
Live wire, broken and its taken its toll
You cant reach what has never been touched, its too cold
Cuz the sun dont shine for her, she said calmly its a fact
That she learnt to adapt, and move on with it"

Gwenevieve




Загубих се във своите тишини
и станах самата мълчаливост
за кой ли път усещам че боли
разкъсаното от тебе трудно зараства..
за кой ли път убивам със дъжд
всичко което за теб ми напомня
поглеждам в огледалото образа чужд
моят отдавна умря и изчезна..
търся причините да зария спомените в пръстта
но нещо вътрешно винаги ме спира
и хваща ме за ръка , връща ме назад
там където всичко просто ме убива
там където срещам се лице в лице
с най жестоките ми демони
там където няма никой и аз съм сама
и бягам отново , защото съм просто страхлива
там където беше любов
сега безразличността я покрива
и наранени със тебе стоим
отчуждени , далечни и сиви..




im choking on my everything for years..
i think is time to let go..

Heatstroke



Звездите в небето ми умряха
остана само едничка самотна луна
и въпреки че днес е цяла и пълна
вътрешно разпарчетосана е и сама.
и така изгубих днес аз всичките си думи
и отказах се от образите свои
не вярвам в надежди и приказки празни
не вярвам и на теб , и в тебе любов.
от утре ще съм призрачно студена
жалко подобие на себе си преди
хронично адски съм ранена
и някак си душевно ме боли
не искам пред себе си да го призная
защото ако го кажа
би станало истина нали ?
сприрам да се боря
нека течението ме помете
каква щях да бъда или просто била съм
не знам но нека всеки мой образ
просто умре.


i guess i have a problem with reality (;

She said I must confess
It turns me on when I cut my flesh
theres nothing left
Im hollow , I follow death
you know my pain Im empty inside
sometimes i feel life isnt real
and my brain is too busy
and my mind will never heal
I cant never shut it off so I rather shut it down..
and she smile for her friends
but the smile is a mask
any memories of happines
are faild in the past

I dont believe in hell unless is what Im in
I wanna free my soul and jumped of my skin


its just suicide , a suicide..


army of the pharoahs - suicide girl

I miss u so , I miss u much..





а исках да ти изкрещя
да кажа
обичам те , обичам те , обичам те!
във твоите прегръдки груби
от щастие да се размажа
защото ти просто
успяваш да вникваш в мен..
а исках просто да покажа
да ти кажа
слънце липсваш ми
но любов , не мога
и ти знаеш
като казвам тръгвай си
не го мисля истински..
но вместо да ти казвам
аз мълча си
и се моля да ме разгадаеш
а ти тръгваш си
и от света ми
нищо нищо не остава
вместо да те викам
или да ти се обадя
аз просто се преструвам
че съм щастлива
и болките си тихо ги галя
а вътрешно умирам.
вътрешно ме гонят призраци
на хилядите спомени
и само жестоко напомнят ми
колко много значиш за мене ти.
горделива съм и инатлива
но коя съм аз та да споря със липсите
искам само да знаеш
колко силно обичам те , истински!

Absolution




Без име , без дом , без сърце
без място
където да чувствам се жива
без лик , без думи , къде ,
къде ли мога аз да отида..

без звезди , без небе , без луни
няма ги и всички планети
без космос и слънце дори
тръгна си и всичките с тебе ти взе ги..

от дълго време
дишам една тишина
впила жадно нокти във мене
от дълго време
бягам в дъжда
и нося бурята в себе си..

един облак
вали само над мен
и цялата ярост
гърми и отприщва
една болка
в мене гори
и размества
в душата парчета..

едно име
вътре кънти
и не спира да отеква
твоето име
от него боли
от него
се чувствам изцедена..

"Lately I've felt self destructive
Self-inflicted, self help the cuts with
Shellshocked, Hell's bells and trumpets
Self-taught to tell tales in public
Of this life, same shit but different day
I write it down, same shit in different ways"

To be for real



а ако някога ми писне
от хилядите роли
и откажа се
от всичките си маски свои?
безпредметно ми е
вътрешно в душата
безпредметна съм
и аз самата.
Толкова съм яростна
на всички
пресъздавам в съзнанието
си някакви думи и срички.
Устните ми пресъхнаха
целите кървави
от повтаряне
на твоето име
безкрайно е
чувството
разкъсващо сърцето
и общо взето
съм пред края си
и умирам във едно изгнание
изчерпана протягам се
в болните си мисли аз
просто предавам се.. :/

Im not perfect but Im this that and this




такава съм аз
вглъбена в никъдето
и вървя по ръба на
пропасти
някой биха казали безстрашна е
а други глупава.
такава съм аз
от песъчинки съм
и ако ме гушнеш
само прах ще остане от мен
такава съм аз
и не ме е страх от студа
цялата съм обратно часовникова
такава съм и ми писна
да слушам
каква била съм
щяла съм
или пък съм
да бъда.

Searching for some beautiful



Съзнанието ми празно празно празно
поглъща бялото на листа
поглъща даже себе си навярно
поглъща всичко , всичко , всичко..
измачках чувствата си , всичките ,
като рисунки ,
пародии на себе си
от днес съм просто пуста
живея и дишам трагедии..

Sunshine in me




небето лекичко ме гледа
където едното слънце ми намига
и облича ме в хубаво време
и се чувствам безкрайно щастлива
всеки облак е песен
всеки лъч е надежда
всеки тротоар със въздишка
към приказен път ме отвежда
всяка моя усмивка е твоя
подарявам ти всеки мой шепот
и мислено надявам се и моля
да не се изплашиш от мене
ти с ухание на летен полъх
ти така за мене невъзможен
ти който плъзна се във мен като отрова
ти , ти , ти
така безнадеждно е
ти превзел си ми мислите
с твоите коси от вятър
с гласа дъждовен
с усмивката кривата
чувствам се като побъркана
губя си разсъдъка
губя себе си от притеснение
ох , ужасно се обърках .

Wonder me




Аз чувствам всяка моя дума
и вкусвам я преди да я изричам
захаросана , горчива , омърлушена
няма значение , на мене тя прилича.
Аз бягам от хилядите сенки ,
които впримчват се в душата ми
ловувам урагани
които да пречивстват
само мен самата.
Аз имам навика да се
обличам в седмици
и да говоря със измислици
да пиша в глупави дневници
и дъждовна да се описвам
да бягам щом ме обичат
да скитам по прашните пътища
докато самият прах
не стане диханието ми
и говоря с недомлъвки
да мълча , да търся отговор
да вярвам и да плача много
да се усмихвам скришом
и да чупя с трясъци
да тъпча себе си с олово.
да експлоадирам
да мразя силно
да обичам пламенно
да изгарям вътрешно
и после пак да страдам
но всичкото това си струва
само
за още обич силна се надявам.
такава съм покрита с странности
такава съм
и идвам от дъжд на вятър
и ти навличам много неприятности.
такава съм вкопчена в мечтите си
и честичко те ужасявам
ако можеш ме обичай
ако можеш само .(:

Forget me , not!



и някак си от днес ще съм безименна
наричай ме вятър , шепот , вълна
разяжда ме от вътре липсата
а също ме наричай дъжд , тъга , печал
любовта от мене се отрече
защото толкова пъти я клех
и остави ме обречена
горях неугасима а сега не тлея..
всяка вечер , знаеш ли какво си пожелавам
когато тъмата ме обгърне
и последната звезда ме осветява
докато шепота ми умира и заглъхва
тихо името ти изговарям
впила поглед във луната
по скоро на себе си говоря
от колкото на тебе но
не ме забравяй , никога
не ме забравяй !

Delusion





Всичките ми думи чужди са
написани от някой друг
и всичките му чувства пусти са
лишени са от топла гръд.
Безпризорна тичам , под дъжда
босонога и навъсена
вътрешно изгарям , външно щипе ме студа
външно съм смутена от очакване..
Глупавото ми мастилено сърце
разтече се по листите
и словата загубиха своето лице
загубиха се даже мислите..
Цялата завих се със незнание
ала от студа то не те пази
маските хвърлих в изгнание
но те не падат , те са се срастнали..
отдавна изгубих своята плът
в опит да бъда аз друга
излъгах ги всички , но вътре във себе си
тялото стене в заблуда..

Unknown




Думи накъсани ,
мисли разсечени ,
чувствата скършени ,
кокалите в плесен са !
Плътта прогорена е ,
дрехите в траур са ,
ужасно съм бедствена ,
ужасно ужасно !!!

Чупя порядки ,
късам си навици ,
хвърлям парчетата ,
бягам от празници .
Вечно е делнично ,
вечно аз крия се .
Разбивам прозорците
със себе си бия се .

Преследвах аз мелници
в далчените царства
попаднах в блата
със кал и коварство ,
намерих слова
лъжовни далечни
красиви са да ,
но с фалш са облечени..

Винаги винаги
отговарях с въпроси
задавах си отговори
искреност само
душата ми проси .

Черно е да ,
но едно небе не е достатъчно
за мойта душа ,
за мойта безкрайност .

Лъч светлина
провира се бавно ,
през дъжд и мъгла ,
през сняг и печалност ,
през маските хиляди ,
през образите грешни
В търсене съм аз ,
в тъсене на
неизвестната..

In her music box




Вече не вярвам
не вярвам във нищото ,
не вярвам в студа
и зимните дни
не вярвам във хората
в далечните улици
извратените чувства
и в чуджи лъжи..

вече не вярвам
не вярвам във себе си
изгубих се
някъде далеч от дома
изгубих надеждата
няма я - цялата
скитам се
лутам се
и намирам само
мъгла ?

Светът ми стана
голяма пустиня
и страдам
от вътрешна пустота
пясъчно
бягат ми мислите
думите
разкъсвам се
от една празнина..

ямата зее
вътре в гърдите ми
и запълвам я
само с фалш , с чернота
тъпча я с хубаво време
с усмивки и друго
а тя все
зее ли зее
вие от болка
а вик няма
няма слова..

Калипсо




Страните и са нежни
а рифовете криви
очите - неизбежни
а поривите - диви

самата тя е нимфа
по вълните се носи , тънцува
и стъпва с краката си боси
по пясъка жежък - рисува..

нейните бои са думи
нейните четки пък чувства
пряма е , не разтяга локуми
не ходи ами направо препуска

в същината си е бурна
ледена и неопитомена
в плитчините си - ще те допусне
а на дълбко пък ще те превземе..

душата и е крепост
непревземаема и укрепена
знам , защото тя е аз
и аз съм някъде във нея....

Goodbye my lovely ..



Пиша ти това наместо сбогом
вече нямам сили за да те обичам
вече се предавам
тръгвам си , готово
затръшвам вратата зад себе си
и тичам..

Бягам от всичко ,
което би ме спряло ,
би ме върнало
бягам от сърцето си
бягам от спомените
и от чувствата
и от времето
тичам , че дори препускам..

Щом имаш сили
далече когато съм да ме обичаш
давай ,
аз вече съм изчерпана
аз вече съм тотално полудяла
и обречена
моля те не ми съчувствай..

няма нито една рима
дума или изречение
което да каже
това което в очите чете се ,
което самата мен да изкаже
да , безнадеждна съм..

затова моля те
не се връщай в главата ми
остави ме
да бягам далеч
нямам любов за тебе
няма място сърцето ми
което от тебе да не е прокъсано!!!

нямам усмивки
нямам и погледи
нито близки , нито далечни
нямам звездички
нито пък спомени
които да са ми вечни..

всичко ще изтрия ,
от днес забранявам си
не мога така да я карам
да страдам
да плача
да хапя устни от болка
в стомаха
в сърцето
в тишината
и на самота да ми мирише..

за тебе
знаеш
щях да пробягам света
да изплувам морето
да ти сваля ако щеш
всичките звезди

сега съм просто
като бледата луна
разделена
от своето слънце..

но вече няма да те обичам!

Love Story



Ако празнината си имаше
друго име
то щеше
да е любов ,
а ако любовта
имаше друго име
щеше да бъде твоето..

След теб
чувствам пустинята
на неизбежността
ураганите
на болката , които
бyшуват в мен
и помитат същината ми..

след теб
календара е пълен
с просто числа

след теб
самата аз не се
чувствам цяла
ти беше
допълващата ме
половина
сега дори
и половин човек не съм
не остана нищо..

след теб
не мога да се позная
след теб
се правя на лоша
след теб
не искам никой
да вижда доброто в мен
след теб
съм почти мъртва
с разликата ,че
всеки ден се будя
за да умра отново..



http://www.youtube.com/watch?v=DZiuXePUnjs

From this day..




Вече няма значение си казвам
а дълбоко в себе си знам че греша
вече няма да мисля за тебе
вече ще те забравя
вече няма да гледам нашите снимки
няма да си припомням какво ми казваше
вече няма да бъда себе си
вече няма да ти кажа , че те обичам..
вече..

иска ми се
да отида на другият полюс
за да съм достатъчно далече
не че километрите
биха променили нещо
иска ми
се да изпия
всичкият алкохол на света
и да взема всичките наркотици
стига след това да те забравя..

не знам
как бих могла да
бъда твоя приятелка
не знам
но ще променя факта
ще заключа
всичко в голям съндък
и ще го обвия
с огромни вериги
тежки и дебели
и ще го изхвърля
дълбоко в морето

нека чувствата ми изгният
нека никой друг
не успее да
ме накара
да се чувствам така
жалка и уязвима
така безпомощна..

от днес
ще бъда
чудовището ,
което не
би желал
да срещнеш
никога..

"понякога даже писането не помага
и ти си сам с това което те
убива
и безчувствието на
стените прониква
в теб
а там в ъгъла лежи една
бутилка –
твоят последен приятел, твойта последна любовница,
другата ти клавиатура."

- Чарлз Буковски <3


късно е или е рано
близо три сутринта е
пия горчиво кафе
мразя вкуса му
и въпреки това го пия
някак си ми напомня за теб..

Краен свят
с крайни хора
гонещи крайни срокове
на ръба на собствената си крайност
пред края на себе си ?

Писна ми от етикетите
от маските
от самовглъбеността
и от собствената ми
черупка ми писна..


Бягаме от себе си
и чакаме някой да ни
спаси ,
но и днес не се появява
рицарят с белият кон

продължавам
със списъка с
не-та за деня
задавям се със тях
и с какво
не трябва да бъда
и не трябва да правя
и да не мисля..

мразя липсата ти
мразя я всеки ден
и нощ
и следобед
и по обед
мразя я..

като киселина
разяжда
всичко
в мен..

:/

I against I




До крайност се изяждам
изцеждам се
изгубих си смисъла
изгубих си вярата
надеждата закопах
във вледенената земя ,
а любовта убих..

Променям себе си външно
а отвъртре не мога да се оправя ,
не мога да се адаптирам
вместо това
гния все по навътре
и чернилката се впива жадно
в сърцето ми ..

Лъжа себе си , лъжа другите
лъжа всички
не съм добре
не искам да го признавам
дори написано
ми изглежда толкова страшно
толкова жалко..

Мъкна си демоните всеки ден
виждам ги в огледалото
виждам сенките им зад мен
усещам мъртвешкият им дъх ,
острите им нокти ,
как се впиват в мен
инжектират
нова доза - себеотрицание..
превръщащо се
в самосъжаление..

нямам сълзи за никой
нямам пулс за теб
нито за нея или който и да е
мъртва съм
а още бродя по
шибаната земя..

проклети да са
скапаните ми чувства
отричам се от тях!

аз съм тъжният вълк
виещ под
луната всеки ден
оплакващ
собственото си сърце
душащ се в самотата ,
която сам впримчва в себе си!

нямам очи
за вашите погледи
нямам думи
за собствената си болка
нямам дробове
за скапаният ви въздух
нито душа
която бих оплаквала..
нямам очаквания от вас
и вие нямайте от мен
провала е в мен и аз в него!!!!

lost words...




Искаше ми се да ти кажа
липсваш ми
искаше ми се да ти кажа
спри
искаше ми се да изкрещя
не си отивай..
останах си с желанията ,
а те като червеи
ровичкаха из същината ми
досущ бях като ябълка
толкова червена
и сочна - външно ,
а от вътре гниех..

не искам
да бъда щастлива
без теб
не искам да
се усмихвам
без теб
не искам да пиша
дори

нежеланието
си проправя път
из съзнанието ми
и ме води
към задънените улици ,
от които измъкване няма...
от които може само
по навътре да се изгубя
в този ми лабиринт на емоциите..

няма да го прочетеш
няма да го видиш
няма да го почувстваш..
изливам себе си
във думи
и се олицетворявам
дори направо , впивам се ,
сливам се с тях..

всичките думи на света
бих ти подарила
всяка една крайност
от моята личност
усеща липсата ти

вече посещаваш
само събнищата ми ,
а дори и в тях
си отиваш...

СПРИ!


********

аз съм зимата
и тя е в мен
аз съм тъжна
тя е бяла
аз увивам се
а тя душевено
ме съблича
и разтварям се
във празнота..

аз крещя
а тя пък вие
аз изпращам
дъжд
а тя ми връща
снежен ураган

аз изпитвам нужда
тя пък я разяжда
и се чувствам глупава
и мъничко наивна
аз се впускам в нея
и косите ми са вятър
очите ми са
два кристала
тялото ми - скреж
сърцето ми
усещам го , че се смалява
и накрая
става просто бучка лед..

люта съм
дори коварна
в себе си
сезоните преплетох
но от дълго време
заснежава
и само зимата
преобладава в мен ;//

dont leave me when the winter comes




хладната зима
нахлува през прозореца ми ,
в душата ми
всичко се заскрежи
и чувствам как
кръвта замръзва в вените..

и нека чернотата
ми ме погълне
всички цветове
от мен избягаха
и стоя
скръстила ръце
посредата на пътя
чакам
каретата на съдбата
да ме прегази..

но тя не идва
и минават
все по черни нощи
и все по безслънчеви дни
чувствам се космосно
и само един вакум
мъчи сърцето ми
иначе би изригнало
защото така или иначе
всичко в мен се прекърши..

нямам сили
да обичам вече
само мога
да се усмихвам
фалшиво
(;

over the sky..

в очите ми
празнината се чете
не се научих
да чета наобратно
та все още
не мога да се разбера със себе си.

ограждам се
със стени , огради , ровове ,
океани , пустинии
чакам да видя
кой би ги прескочил
би ги преплувал
би ги извървял за мен..

въпреки всичко
не искам да се призная
за слаба
и не смея да поискам помощ ;/

моята есен е сива
и глупава
обгръща те с хилядите си листа
уж за комфорт
но в дейстителност
ти предлага покритие
и така сгушена в тях
дочаквам студа на зимата
да се докосне до мен
и да се слее със сърцето ми
то и без това вече замръзна..

моята любов ме обрича
и дори да е невъзможна
и безпреспективна
аз не се отказвам..

боря се все за това
което не трябва
правя все грешни избори
невъзможно ми е
да се предам
не искам да се предавам..

колко време
му трябва на човек
за да се поправи
в сърцевината си :/
колко бързо
зарастват раните ?

не
всичко ми
крещи не
несъзнателна съм
необратима съм
;/
не искам
не искам
не искам


p.s Im sorry for being such an ass.. :///

Love is




да обичаш
значи
да пренебрегваш болката
да обичаш значи
да преглътваш горчилката
да обичаш значи
да търпиш раните
да превързваш думите
и себе си
постоянно...

любовта не е само
буркан с
най вкусното сладко
нито като
да опитваш от
най уникалният
шоколад

любовта си има
добрите и лошите дни
и си струва..
любовта си има
дъждовете и дъгите


любовта ми към теб
не може да се опитоми
нито да се контролира
тя ме правеше
уязвима
и в същото време силна...

любовта ми ,
моята любов
ми даваше надежда
тогава
когато не я виждах
никъде
и в нищо..

заради любовта ми
нито един
океан не ми се
вижда достатъчно дълбок
и нито
една планина
достатъчно висока

да обичаш е
като да тичаш по
най стръмният път
на вселената
изкачването е трудно
като си на върха
чувството е невероятно
и после
се разбиваш с трясък

но си струва

crash n burn baby!

Year three! I watch the stars fade/
Im a zombie whos walking through a heartache/
Year four! Youre forever away and the sun now shines as my memories fade/

its november !!!!


;///

Oh I'm so damaged baby..




Колкото и да се усмихвам
нито една усмивка не е истинска.
Искам да продължа напред
искам да разбия всяко нещо
напомнящо ми за теб
защото всеки път
когато се сетя ме прорязва..
реже ме болката ,
реже си хиляди късчета
и си играе с тях.

Безпомощна съм
вече не знам как да се изправям
след всеки път , когато падам..
ранена съм като див вълк ,
ближа рани , които
не зарастват..
ако можеше да видиш
колко дълбоко
е рязала болката в мен.

Страх ме е ,
защото трябва да
посрещам
всеки ден без теб
без любов ,
без усмивките ти ,
без смеха ти ,
без ръцете ти..

имам само спомени
и хиляди смс-и ,
които дори не мога да изтрия..

градя си стена ,
около себе си
и не искам да допускам никой
зад нея
защото това , което ще
види е една развалина..

дните се нижат
хладният въздух
изгаря дробовете ми
крия се от всички
не говоря за теб
не говоря за чувствата ми
смея се , а не ми е смешно
пия ,
друсам се ,
не се чувствам добре..
сякаш се давя
в измисленото
фалшиво щастие..

Run , run , run away....











"остави...остави ме тая мъка само моя е..
помогни ми да забравя
не поглеждай ме..
и без тебе пак ще дишам
но не знам за какво съм жив..
;/"



една обич за друга не стига
и дори целят свят не е достатачен
една целувка не е равна на друга
и никой допир не е равен на твоя..
целуват устните ми много
но никой от тях не си ти
целуват ги
но сякаш мажат ги с олово
и щом ти не ги целуваш
просто експлоадират....

иска ми се от днес да не мисля за теб
и дори гледам да не споменавам името ти
иска ми се да ме спаси времето
и цялата любов към теб да спира..
иска ми се
да изкормя сърцето си
та към никой друг
това което към теб има
да не чувства
иска ми се
да го заровя
дълбоко
та никой да не го открие
...

всяка вечер трудно заспивам
и всеки скапан ден
още по трудно се будя
и още по трудно се правя
че не ме интересуваш


ето от днес
изхвърлям
сърцето си
и който иска
да го взима
не издържам
не мога
не искам
да крия
че
те обичам
адски много
още...

i dont care.



хората се давят в грешките си
повтаряйки ги
потретвайки ги
постоянно
сякаш обичат своите грешки
и ги милват по грешните главици
и ги прегръщат
хората не се поучават от
грешките си!

имам всичко
но нямам теб
всичкото
изглежда
сиво без теб
и без теб
фактически нямам нищо

опитвам се
да живея с тая мисъл
но винаги се чувствам толкова
бедна..
толкова
черна
като някоя гарга почти.

и нищо не ми е същото
сякаш
нямам себе си
и съм на парчета
обаче на всички
си им изглеждам аз
само обаче
аз знам
какво виждам
в огледалото..

и улиците са ми сиви
и дърветата не ми харесват
виждам само
дупките по пътя
и боклуците на асфалта
небето
не ми е приказно
а звездите са ми
малки
светещи точки
далече..

колко пъти
съм гледала тези звезди с тебе
и проклетата луна
вече
не ми е красива..
не просто дупки
кратери..
пустуш..

и ми е горчиво
не искам да драматизирам
алкохола
не ме прави весела
а жалка
лудостите които върша
не ме карат да
се чувствам щастлива
дори и думите
точните
не мога да намеря

всичко е фалш
любовта е куче от ада
и толкова
ела любов
да ти забия един кол
в тъпото сърце!!!!

i'm not quite sure how to breathe
without you here
i'm not quite sure if I'm ready to say goodbye
to all we were

be with me
stay with me
just for now
let the time decide when i won't need you

my hand searches for your hand
in a dark room
i can't find you
help me
are you looking for me

can i feel any more
lie to me, i'm fading
i can't drop you
tell me i don't need you

my hand searches for your hand
in a dark room
i can't find you
help me
are you looking for me

etch this into my brain for me
tell me how its supposed to be
where everything will go
and how i'll be without you by my side

my hand searches for your hand
in a dark room
i can't find you
help me
are you looking for me

http://www.youtube.com/watch?v=1zOLCtzpYf0

аз съм гадна лигла ;/

addicted..


It's like you're a drug
It's like you're a demon I can't face down
It's like I'm stuck
It's like I'm running from you all the time
And I know I let you have all the power
It's like the only company I seek is misery all around
It's like you're a leech
Sucking the life from me
It's like I can't breathe
Without you inside of me
And I know I let you have all the power
And I realize I'm never gonna quit you over time

It's like I can't breathe
It's like I can't see anything
Nothing but you
I'm addicted to you
It's like I can't think
Without you interrupting me
In my thoughts
In my dreams
You've taken over me
It's like I'm not me
It's like I'm not me

It's like I'm lost
It's like I'm giving up slowly
It's like you're a ghost that's haunting me
Leave me alone
And I know these voices in my head
Are mine alone
And I know I'll never change my ways
If I don't give you up now

It's like I can't breathe
It's like I can't see anything
Nothing but you
I'm addicted to you
It's like I can't think
Without you interrupting me
In my thoughts
In my dreams
You've taken over me
It's like I'm not me
It's like I'm not me

I'm hooked on you
I need a fix
I can't take it
Just one more hit
I promise I can deal with it
I'll handle it, quit it
Just one more time
Then that's it
Just a little bit more to get me through this
I'm hooked on you
I need a fix
I can't take it
Just one more hit
I promise I can deal with it
I'll handle it, quit it
Just one more time
Then that's it
Just a little bit more to get me through this

It's like I can't breathe
It's like I can't see anything
Nothing but you
I'm addicted to you
It's like I can't think
Without you interrupting me
In my thoughts
In my dreams
You've taken over me
It's like I'm not me
It's like I'm not me

http://www.youtube.com/watch?v=P1PB2_vR8qw

"What's Good For Me"





I ain't no queen of hearts, I go through stages
I fall in love then complicate it
yeah, you know the feeling
without much hope just blind ambition
pretending that there's nothing missing
I always kept believing that...
more, I thought if I had more I wouldn't get so bored
but everything just left me empty
love walking in and out of my door
wasn't good enough no more
when I don't trust myself life really sucks and...

first time I did it but I didn't do it
last time, that's when I really blew it
this time I'm gonna do it different 'cause I know, I know, I know...
if I put everything I have into it
eventually I'm gonna get what's good for me

I'm just trying to be creative
but everyone's so opinionated
wanna tell me what I'm feeling
'cause one man's junks another's treasure
when it's done it's hard to measure or keep on believing that...
more, if only I had more, I wouldn't get so bored
but I know it's gonna leave me empty
life, walking in and out of my door wasn't good enough no more
when I don't trust myself I'm gonna get stuck and...


'cause I don't want to live my life wondering if only I would've, I should've, I could've...
but I didn't 'cause I only blame myself again...

first time I thought it but I didn't do it
last time, that's when I really blew it
so this time, this time, this time...
if I put everything I have into it
eventually I'm gonna get what's good for me...


аз съм дива
и такава си оставам
лъжа се
че искам
да бъда опитомена
guess what
не искам
отегчавам се
мразя да се чувствам слаба
слаба защото те обичам
вече се предавам
love wins
аз губя
губех себе си
с всяка крачка
която се
отдалечавах от теб..
знам знам..
не трябва да се
чувствам така
победена съм от
всичките скапани чувства
хвърлям
сърцето си
някъде
и който иска да го вземе
вече не се нуждая от него
не, не , не..
предавам се
продължавам напред
и никога няма
да гледам назад
не и за някой
който е спрял да гледа за мен ;/
не..
и понеже любовта
не е егоистична
искам да бъдеш щастлив.
точкиточкиточкиточкиточкиточки..
:(

http://redirect.jango.com/ad=pid_azlyrics_aid_jangoplayer/www.jango.com/music/LUCY%20WOODWARD/What%27s%20Good%20For%20Me

http://www.facebook.com/note.php?note_id=145109602718&ref=nf

Просто седя и си слушам песните по хиляди пъти
все едно искам да се напечатат думите в съзнанието ми ,
всеки път когато те виждах исках да си обещая , че няма да те обичам или не по този начин
моята любов винаги е болезнена , моята любов е винаги чувствена ,
моята любов , която ме води до моите разпаданя , моите чувства
толкова съм притежавана от самата себе си , чувствам се като някой предмет ..
И се чувствах зле , много зле и дълго не показвах това пред никой , защото ми
изглеждаше глупаво все едно няма и по лоши неща от моите страдания ,
но точно там е
няма нищо по болящо от любовта , която си опитал да впрегнеш
но тя не се контролира..
И отново съм крайна , крайна защото ме боли
крайна защото наистина стигнах до края ,
края на себе си
и просто искам да бъда от хората , които не харесвам
които не ги боли , които се напиват в опит да забравят всичко
които просто се забавляват и не взимат животът насериозно
които живеят за моментите
искам да бъда гадната съблазнителна кучка , която взима акъла на всички
искам да бъда ужасният тип , който не обича никой и сигурно и себе си мрази , защото е отегчен , защото го е страх от любовта , но не го показва
искам да бъда цинична
искам да бъда онзи пушач , който просто превръща всеки проблем в поредната цигара
и всичките те искат да забравят себе си
и аз исках да забравя мен..
Но аз знам , знам че съм просто онова мило момиче което се усмихва , което плаче по много и гледа хиляди филми , защото я е страх от собственият и живот
и гледа хиляди щастливи и тъжни хора , които правят всичко
за да бъдат с любимите си хора
които са всичко един за друг и искам и аз да бъда всичко за някой
а от друга страна ме е и страх да го направя , да го позволя...
и всяка вечер когато помислех за теб , все едно някое мегеме пристиска сърцето ми ,
което биеше винаги учестено , щом съзнанието ми е изпълнено с образа ти..
и всяка вечер една малка и незначителна за теб сълза , просто се търкулваше към
възглавницата ми пълна с много малки сълзи..
болеше ме , че дори и приятели не можеше да бъдем
защото аз те обичам и няма да ми писне да го споменавам , защото ти си моят цар на шахматната дъска , защото
дори и да не сме заедно като двойка ,
не ни пречи да бъдем приятели
а всеки път ти си различен и странен
и ми се иска да не говоря , за да говориш ти
и ми се иска да бъдем онова момиче и онова момче
от онази , олющена пейка в западният парк
и той просто се радваше да я види много
а тя още повече
и имаха какво да си кажат
и дори се прегръщаха
и тя се чувстваше най щастливият човек на света..

п.с по откровенно и разумно не съм писала от векове

Love stories..




Да обичаш - това значи да бъдеш направен от сълзи и въздишки, от пламък и вярност, докато не станеш купчина пепел.

--Шекспир

"Той :
Бих се бил,
бих убил,
бих умрял,
бих живял за теб,
но вече късно е,
но вече - не.
И бих те спрял,
бих крещял,
бих те върнал отвсякъде
но вече късно е,
но вече - не...

Тя :
Всичко дала бих днес за да те нараня,
дори и повече, и много повече.
Бих направила всичко така, както ти
бих те обичала за отмъщение,
но вече късно е...


Той :
Бих се върнал назад
бих открил тоя свят за теб,
но вече късно е, но вече - не..

Тя :
Всичко дала бих ти да почувстваш това
което чувствах аз
което плаках аз..
Искам да те боли,
адски да те боли
и бих се върнала за отмъщение,
но вече късно е...

Припев:
Любовта е отрова, но защо сме готови
да я пием отново, и отново, и отново..
Любовта е отрова, но от устните твои
ще я пия отново, и отново, и отново... "

ще страдам тихо
ще плача късно
вечер ще се раздирам
и сутрин ще лепя парчетата отново
ще ги събирам едно по едно
и ще ги поставям на местата си..

вечер ще ми е малко тъжно
вечер ще умирам
но сутрин ще си бъда същата
и ще се усмихвам
и ще се радвам..
сутрин няма да ме познаеш
няма да познаеш болката ми

иска ми се
да мога
да се откъсна от спомените
за теб
които като
вириус
се борят с мен
и зарязяват
системата ми
разпростираш се
и все повече
губя себе си..

бих се прегръщала
като героините
от любимите ми книги
за да не се разпадна наистина..

бих се сравнявала с машините
защото те поне
могат да
бъдат поправени
а аз не
тъжно е :/

to My Little Prince <3



говори ми моля те , любими
говори ми
сподели ми
виж ме !
аз съм безнадеждна :/

говори ми ,
давай !
утеши ме !
кажи ми че ,
за теб съм неизбежна .

кажи ми
че всичко съм
и звездите
и луната
и слънцето
и въглерода

кажи ми
че не съм случайна
кажи ми че съм предопределена?!
кажи ми че съм невъзможна.

съдбите ни една във друга
се врязаха отдавна
и до днес
епични са ни чувствата
и днес обичам те
обичах те тогава
и винаги
до края
пак ще те обичам ?!

до краят , краят на света ли?
за тебе бих стигнала
всяка глупава планета.

за теб
бих изпила океана
и бих изплакала
солта му после
късно вечер..

говори ми само
сподели ми ,
сподели ми
туй що е във сърцето ти
говори ми
иначе ще бъда крайна
и
бих отскубнала сърцето си..

говори ми
не знам нищичко вече
нито пък какво трябва да пиша
говори ми
нито да говоря ?
говори ми
дори не знам колко си струва
говори ми
не знам колко те обичам
говори ми
искам да съм сигурна
че съществувам ?!
говори ми
не желая да съм обречена
просто искам всичко да чуя ?


в чувствата ми няма никакви
знаци
няма
нито точки
нито запетайки
няма правила и указания
няма вратички и дупчици скрити
има само много желания


има и отчаяние по малко
има късченце и болка
има го далечно , но не и невъзможно щастието
и надеждата
натикана
във дъното
на кофата..

и като клошар
за нея ще се боря
но ти не спирай
принце , говори ми ,
говори
за очите ми най - дълбоките
и за раните вътре в тях скрити ?

говори ми
аз пък ще те сънувам
и на сън ще ти казвам
всичко за което иначе не смея
говори ми
говори ми
аз днес мъничко ще погоря
и по късно ще изтлея...

Serious





Дните се изнизват жестоко
а аз още не знам как трябва да се чувствам
и не вярвам на глупавите писатели
любовта трае повече от 3 години
любовта трае колкото искаш
любовта е вечена , за нея си струва всичкото!
Не съжалявам за нищо в живота си ,
всичко е било такова , каквото е трябвало
не съжалявам , че съм била с теб , нито че се разделихме ,
предполагам и това точно по този начин трябваше да се случи
няма да изпиша още 1 000 000 000 реда за да обяснявам колко съм наранена ,
защото просто не съм.
Щастлива съм , защото продължаваш да си част от моят живот и аз от твоят ,
не ме интересуват хората , нито това дали изглеждам жалка в техните очи ,
няма смисъл да бягам от теб и да не се виждам с теб ,
няма да е добре нито за мен , нито за теб..

аз и ти сме
като две неразделни частици
или ми се ще да е така ,
но не ,
аз знам , че е именно така
защото знам , че
винаги когато имам нужда ти ще бъдеш там
и обратното.

нито един сезон няма да промени това
или секудните или минутите
или хората..

обичам те по всеки начин по който мога
не знам когато казах
че не те обичам , освен като приятел
дали беше вярно
не знам
мога да те обичам вечно
всякак
мога страстно
мога нежно
мога грубо
мога арогантно
мога приятелски
мога и иначе
мога лигаво
мога!


и не съм мъртва ,
защото ти
ме направи отново жива
даде ми смелостта
да поискам да живея
да поискам да мога , да бъда , да съм!

п.с калинките ще си бъдат винаги заедно ! (:

How do u say goodbye to someone u can't imagine living without..
I didn't say goodbye , I didn't say anything , I just walked away.. :/




Не се разбирам
и лъжа всички
имам раздвоение на личноста
двете ми аз искат различни неща
едната Петя търси причините
а другата ги пренебрегва
едната иска ново начало
а другата я тегли назад
едната иска отчаяно да я обичаш
а другата слага табу на тези думи
не мога да се разбера с двете
в различни моменти
взимат надмощие
и се чувствам слаба
как да обясниш на сърцето си
че не трябва да изпитва това
което изпитва
как да обясниш
че тази любов е свършила
тялото ми
има извратен импулс
да желае твоето отново
а когато го получи
не чувствам нищо...

всеки ден се чувствам друга
и почвам да се плаша от себе си
нима съм в шок
или просто си търся оправдания..
понякога ми става тъжно
и сама не мога да осъзная заради какво
не исках да спирам да те обичам
но просто се случи
въпреки , че е останала
частица от мен
в която има любов само за теб
..

извратена съм
изкривена съм
мазхоистична съм
само към себе си

след всичко това
се чуствам по силна
тъжно е ...

U'r the universe , my universe , yes I do , I believe in you (:




Обичала съм много хора
и много за тях изписах
във всеки ред от себе си вложих
и във всяка дума част от себе си описах..

изплакала съм много сълзи
за щяло и нещяло
била съм цяла и разпадаща се
и пак съм оцеляла

пиша без рими и без звучност
пиша от сърцето и душата ми
пиша без да ме интересува
на кой би му допаднало
и би ли потърсил
в тези няколко реда красотата им ?

изминах дълъг път
и много от себе си дадох
бях силна
бях безпомощна
бях щастлива
влюбена
и всичко , което трябваше ..

бях , ще съм и винаги ще бъда
усмихната ,
но понякога тъжна..
винаги ще вярвам в любовта
и във животът
и в това , че слънце има
и след най жестоката и крайна буря..

винаги , винаги , винаги ще те обичам
и тебе и всичко останало
и всичко , което ми даде
ти , тя и тези които неумишлено са ме ранявали..

въпреки че сме разделени
когато съм с теб
чувствам само думата "Заедно"
и когато съм до теб
те чувствам по - прекрасен и от слънцето..

обичам животът си
и обичам сълзите си
и цялата сол , горчива
обичам дъжда
и след него дъгите
за които да чакаш после си струва (:

Retrospect of life..


Конкретно се чувствам изхабена
и ми писна от фалша в хората
не обичам вече усмивки
и спирам да вярвам в любовта
сърцето ми няма за кого да бие
та дори и за мене не желае...


и аз все така нежелана
настъпвам си болежките
стъпквам ги
с мисълта да се ударя
някъде силно
та да не чувствам
поне душевните ,
да не чувствам
ударите , които ми причиняват
зсеметресения
в дебрите на гръдния кош

има дни в които ми иде
да викам
"обичам живота си "
в други
"обичам това което остана от него "
а сега когато не остана нищо
ми се иска да спра да съществувам ;/

тъжно е при толкова красота
около мен
да се чувствам
толкова олющена
и изподрана
наранена и не вярваща
тъжно е при толкова
много звезди на небето
аз да чувствам само мрака
тъжно е при толкова много
любов
аз да чувствам нищожността
си
по всеки ръб
на кожата си ,

надявам се утре
слънцето да грее по силно
и да си сменя тази кожа
с някоя друга
като някоя змия
и да ми
дава надежда
а не болежки в сърцето..
надявам се
да ме обичаш
а не да ме потъпкваш
надявам се
надявам се
понякога няма лошо в мечтите
накрая само те ми останаха ;/

Where do I begin




Пътища и думи
изговорени и извървяни..
сенки и хълмове
изкатерени и забравени ,
а аз изгубена се чувствам
и някъде из дълбоките гори
на собствените си емоции бродя..

там не всичко е черно бяло ,
имаше цветове ,
които ти беше избрал
и рисувал с тях по мен
правейки света ми
с една идея по светъл..
но днес цветовете ги няма
стигнаха до една крайност
и спряха да съществуват
изтриха се един друг
обидиха се един друг
нараниха се един друг
и сега всичко тъне в сивота..

колко пъти ми се искаше
да бях малко по умна
или по красива
или дори нещо по
само за да знам
че ще бъда нещо повече за теб
и че ще ме обичаш повече ?

недостатъчна ли бях
и все още ли съм
накриво си поемам дъх
и въздуха не ми достига
целият ми свят
беше пълен с "НЕ"-та
и ти ми даваше "ДА"-тата ,
които бяха от значение..
но в един момент спря
и чувствах все едно
земята ми я удари астероид
и спътника ми спря да се върти около мен
и вече нямаха значение
дните и нощите
имаше го изгарящия бронхите студ
толкова мразовит
че те сковава само
в едното ти дихание..

иска ми се
да се саморазпарчетосам
въпреки че вече надали има нужда
не се чувствам цяла
прекалено големи късове от мене
раздадох
и никой не ги оцени
прекалено много думи изписах
и за никой нямаха значение
прекалено пъти говорех ,
но сякаш мълчах..

искаше ми се да се мразя
и да нямам с какво да чувствам
да не съм толкова детско наивна
и най мразех
болката която ми причиняваше..