Razorblade Salvation..


Всичко е празно
няма смисъл
и аз съм просто сянка
тъжно е да си никой
да чувстваш студа
по настръхналата ти кожа
сълзите по сухите ти устни
и всичко е различно.

Поредната късна есен
в която и аз съм твърде окъсняла
от към всичко наоколо
колко е странно
да си поредната пътека
по която някой минава
и после напуска
без да се сети че някога
му е оказала помощ..

Наранена съм откъм
чувства и вътрешност
по добре ще е да нямам сърце
да не мога да зная
и да виждам
да не плача и да не бягам
колко пъти още ще бъда изоставяна..


Страх ме е да заплача на глас
за да не ми се присмеят
ще се моля да ме открие някой
преди да съм загинала от
пустата му самота..
казвах си че съм я заслужила
от нищонеправенето
но един ден разбирам
че всичко е разбито
и от вътре и от вън
мразя те
крещя по глуповатото си отражение
ОТРИЦАНИЕ
и още едно
коя съм
свита в ъгъла се крия
от теб от него от ВСИЧКИ
не ви ща самосъжалението
нито милите думи които ще забравите
не искам да съм отминала
не искам да бъда просто поредната
казваш си че имаш нужда
но това е само поредната самозаблуда
мразя ви бе
не това не е поредното де жа ву..


празно е не когато няма нищо
а когато вече те няма...

DAMAGED


Толкова беше
безсмислено
да си играеш със смисъла ми.
Празно ми е ,
че всичко което
чувствам е прахта
полепнала по костите ми.
Толкова ли съм изминала
толкова ли съм минала?
или съм минало
отговори ми
защо ме забрави?

Защо ме остави
там в калта
да гния
лепкава и мръсна
честно да си призная
страх ме беше
от отражението
в онова твое огледало
дали беше пречупено отражение
на това което искаше да съм
и аз се изплаших
не знам?
дали времето ще промени
сърцето ми
любовта ми
дните ми
съзлите и капките
кръвтта и думите
шепота и болката
прахта и отражението???

И ако някой успее да ми каже
колко струва
обезболяването
и моля още един кашон
пълен с усмивки
за всеки ден
от проклетата година
театъра сама си го правя
зрителите се забавляват
и само вечер ,
късно вечер пред
себе си болката ми
мога да призная
и в алокохол да удавя...

И никой да не е посмял да ме осъди
никой който умее
да се крие във лъжите , чужди..други.

Нека съм поредната сянка опрашена
поредната кукла изплашена...

She is like the wind..


Втривам пръст
в косите си
и я търкам в кожата си
нека почернее
нека кърви
нека да знам че съм жива
и болката да ми тактува
болката в дует със спомените
какво по горичво и сладко от миналото.


Нека бъда филм на лента
и ти като ценител
да ме гледаш отново и отново
и да не ти писна.
Чувствам се като поредната щриха
еднаква и незабележима
за кой ли изпъквам.

Вървя и по душата ми се
сипе прах
вали носталгия
и тегне меланохолия
чувствам се като часовник
отброявам хора , усмивки
моменти и не спирам
кога ли ще ми раждясат болтовете
и ще спра да тиктакам
толкова съм механична
че дори за момент не се
замислям защо го правя
някак си навика се е вкоренил
в съзнанието
впил се е като жадна пиявица
в прясната плът
и просто смуче
смуча информация
изсмуквам се сама
и накрая ще бъда
поредната тленна отломка
на уж спрелият часовник
...

изгубих броя на дните
и минутите ме спират
взривяват възприятията ми
поглъщат съществото ми
и се губя толкова несъществена
спри спри спри
да отброяваш
спри да гледаш
просто ме почувствай!

Between angels and insects



Чувствам се прашна
и мръсна
като прозореца ти
като паркета
на някоя стая.
Винаги се опитваш да ме
почистиш
и външно съм красива
а под повърхността
тъна в дупки и рани.

Сърцевината ми
се напука
Ти ще си купиш
нов паркет
а аз ще бъда
поредната
твоя изхърлена
и счупена игрчка! :(

Protect me from what I want

Понякога имам нужда
от сблъсък
за да знам че съм още жива ,
че съм още тук.
Страх ме е , от бледостта
на душата ми..
от сенките които
се загнездяват в мен.

Било ли е сън
когато още ме целуваше
толкова съм празна
и няма как
да бъда цветна отново
имам нужда
от слънце
а съм затворена
долу в подземието
на страхът си.

Предпази ме
от това което искам
мога да докажа
че те обичам
мога да обичам..
искам да обичам
и то само теб.

Разделих се на парчета
начупих ги
подострих ги
но внимавай
да не минеш през тях
не искам да се нарниш.

Настръхвам
и гния
думите ми гният
в хладната почва
неплодородие
една безркрайна крайност
пръстите ми треперят
и търсят своя рай..

Далечно е чувството
в мен
а навън така близко
объркване
не напълно ,
но достатъчно
за да ме души..

Искам да не чувствам
да съм нямма
да избягам
в това съм най добра.
и греша
недостойна съм
незабележима
и странна.

Странноста ми ме плаши
черното ми
изгуби белотата си
научи ме
научи ме как да бъда
силна.
научи ме как да не те
обичам..

Думите са недостатък
всичко е по
силно от едно чувство
и по голямо от една дума
липсваш ми..
другото го знаеш

Where are you?




Къде си ти
къде?
лягам на зелента поляна
обляна в сълзи
цялата самота
се излива , облаци
от самотата
сякаш дъжд
и гръмотевиците
пронизват съзнанието ми
изтощеното , болното
ПРАЗНОТО.
празнотата на белият
лист ме влудява
ех кога някой ще
ме запълни с думи
с чувства ,
с сълзи ,
както аз него.
Къде си ти
къде си
когато слънцето залязва
когато се сменят дните
когато зимата идва
КЪДЕ СИ?
ходя по неравна пръст
и затъвам
кална и чуплива съм
имам тръни
в противоречие съм
с главното ми аз
коя съм къде съм
как съм?
някой някога
истински слуша ли ме
чува ли ме
знае ли защо съм тук
а не там
и как по дяволите
е ужасно трудно
да се бориш
с демоните си
които те повличат
в вечните свлачища
не неописуемата носталгия
на миналото , на миналите.
Прашна съм от толкова
живот прекаран в миналото
че чак и аз станах черно бяла.
И понякога , но само понякога
много рано сутрин ставам
и наблюдавам облаците
черни , буреносни , начумерени
и така един облак ,
но само един спира
и вали вали вали
все над моята глава
все над моя град
и все на моята улица ,
мокри моите клепачи
и топлите сълзи
с студения дъжд
солта съхне по устните
и никой не знае защо?
в този миг се питам
а къде си ти
когато гъсеницата
става пеперуда
когато гръмотевиците спират
когато съзнанието ми издъхва
къде си :/

Sleepwalking

Парализирай ме
парализирай ме по
главната ми ос.
Счупи ме на парчета
а после търси грешките
в мен. - изхвърли ги.
нека пъзела е верен
поне един път да съм нещо
повече от грешка.


Защо ми е да знам
защо ми е да имам
за да го изгубя
за те изгубя пак?
болезнено е
и всеки път
боли все повече
и ставам все по добра
в губенето.
В губенето на вещи
в губенето на хора.
безразлична ли да съм?


Вярваш ли
вярваш ли ми
вярвал ли си
или си поредния неверник
в тълпата с глухи
и слепи за уханието хора
къде ви отидоха сетивата
нима не можете да различите
нима не можа да различиш
любовта?
Нима не съзря истината
очите ми излъгаха ли те?

Вървя по отъпканата мокра
улица
и ми е мокро
и обувките ми пропускат водата.
водата в дробовете
водата която ме задушава
не ми достигаше въздух
но не умрях.
Или не истински
всеки ден умирах по малко
но и ти ме съживяваше повече
и сега като те няма
страдам от наводненията.
И спирките с хората
хората които са криви
и празни
някак си безразлични
и дъжда ,
който отмива погрома от мене
отмива поредния
но не и последният.

Отмий мрака
и измии оковите
които утрешното слунце
ще изсуши и огрее
отново.!!!!

Beauty Through broken glass


Не тръпна в очакване
на грешните слова
нито в очакване
на мъглата да отмине
а в очакване на
грешният човек
и все боли
и все е нов
и все позволявам
сърцето ми да разбиват.

Тръпна в очакване
аз цял живот
и все неподходящата съм аз
сковава ме дълбоко
самият страх ,
дупки дълбае в плътта ,
кърви и после изгнива..

Сянката ми двойник си търси
умори се да играе чужди роли
умори се да бяга , да търси
лъжци и разни подобни.
Ох този театър
така горчиво ме трови
и бликат лъжи
от раните черни
черни от цялата таз мърсотия.
Душевна кал
душевни отломки
душевен погром
мухъл?
празнота
и тази чернилка
побиват ме тръпки от нея.

Сама по себе си
оставам спомен
прашен и забравен
на полицата пълна с спомени
дали някой някога ще ме потърси
и още провали и все нови и нови..
Дали някога би станал читател
на необитавана библиотека
а аз като раздърпна книга
бих ли те запленила със нещо..

И няма те
всичко е странно
някак си пусто е
даже е хладно ,
хлад който
в окови обвива сърцето
и бавно , но сигурно
превръща го във камък.

И гледат ме всичките
тези ми хора
и търсят , очакват
нещо от мене?
Какво трябва най накрая
да направя
за да бъдат всички
просто доволни

Колко от себе си
на този свят
трябва да дам
за да може някой
някога да го оцени
а всичко което аз просто
исках е
някой някъде да каже
"ах колко много те обичам"

;///за Галин..

Crash

Изтъркани рисунки
задраскани идеи
зачрекнати дни
чувствам се чужда.

Чужда за себе си
и за тялото си
дори и за тебе ,
това незнание ме плаши.

Толкова много се старах
и те изгубих
за пореден път
губя и себе си
не знам как да поправя
тази грешка
как да заменя този край
как да не се изпаря?

Дадох ли всичко от себе си
и какво ако искам
още един ден?
Защо се отдръпваш
нима бях лоша
струваше ли си?
струвах ли си ;/

не мога да избягам от теб
винаги се сещам
винаги мисля
и ме боли .
боли ме за мене си
и за сърцето ми
което се разпра по шевовете
хиляди пътища
и краят винаги ли е такъв?
загуба и мъка

неспособна съм
да те забравя
ако само можех
да залича спомените
теб , усмивките
и всичко друго
защо ме изостави
и ти като африка
а аз като антрактида.

скована съм
до мозъка на костите си
болна вътре в плътта
изгниваща и разпадаща се
като раждясал знак стоп съм
и никой не спира
и ти също ме
подминаваш. :(

всяка болка
е поредното разбиване
почти усещам
как за пореден път
кожата бива разсечена
нямам нищо вече
всичко е пустош!

How can you awake from a nightmare when you're not fall asleep?

Навън се сипеше студ
обливаше ме
и счупи прозорците на
скършената ми душа.
Замаза съзнанието с чернилка
гърмеше в ушите ми и
святкаше в сърцето ми.
Облачно е вътре в мен ,
и теб те няма.
Самотата е пълна
чувствам се като в рамка
като картина - изложена ,
хората ме зяпат ,
забавляват се
защо и на мен
не ми е забавно
вместо да те обичам
предпочитам да се разбия
в скалите !
поредното корабокрушение ,
поредната разбита и удавена
от наивността си мечта?
А аз исках просто да ме чуеш
а за да ме чуеш наистина
ти трябваше да слушаш?
забрави ли как се прави
или никога не си слушал наистина?
Нима всичко е преструвки
е аз мога да бъда актриса също
само че театъра ми тъне в руини..
цялата съм в сажди
и мирише на смърт
черен гарван в ръката ми
горещ восък по плътта ми
и разпадам се
толкова ли недостойна бях
обичах и това не бе достатъчно
а кое ще е достатъчно
и дали достатъчното наистина ще е
достатъчно за теб?
не знам
не искам и да знам
а исках просто любов? ;/

The Ghost of you


Не искам
не мога
не издържам
НЕ!

Доверявам се
пренебрегват ме
недооценена , бледа съм
мразя се.
Мразя ръцете си
защо не могат да те
изтръгнат
защо не можеш да си тръгнеш
от сърцето ми'
от мен.


Пронизах се дълбоко
но не умрях

"моето наводнение
животът ми приижда отново
къса мостовете ми
подкосява основите
и повлича труповете
в мъртвилото на дните ми"
така казах аз..

искам да съм сляпа
да съм глуха
да не чувам гласа ти
да не виждам лицето ти
да не те усещам вече
защото ме боли !
боли ме,
нараняваш ме .
страдам , не
не се усмихвам.

МРАЗЯ да се усмихвам
а от вътре поредното
наводнение ,
поредната стихия
бошува , неугасима
изстрадала ,
хленчеща - душата ми
Тя НЕ МОЖЕ да понася
повече , ще се счупи

аз се счупих
под натиска на всички
цинизъм , предвидимост
мразя мразя мразя.
чета лъжите си
чети и ти
дали съм жива?

очите ми не проплакват
гласът ми не може
затваряш всяка възможност.

изтриваш ме като име
изхвърляш ме тялом
далечен си ми
писна ми от това
"приближи се - отивам си"
подкосени са миглите
подкопани са думите
и няма нищо
нищичко.
само сенките - шаловете ,
тъмните шалове на ноща
като гласове на тъжни хора
се увиват около слуха ми.
гори , гори вътре
не искаш да си там
не искаш да ме докоснеш
а аз се опарих за пореден път
пред мене умря слънцето
и аз го прибрах в себе си..

пепел стана светът
и ти го духна някак
в шепата си.

и ето пред теб е цялата ми душа
бяла ледена пирамида
която прегръща в ослепели
мразни обятия слънцето ми
и сипе над него бисерни сълзи.

късно е
и е тъмно навън
късно е
пепел
сажди
не съм ти нужна
изгорях
восък по клепачите
ах , мъртви клепачи мой
вътре в проблемите
студено е!


Look him in the eye
Look him in the eye and tell him
I never lived a lie, never took a life,
But surely saved one
време е да ме върнеш в къщи?

Painting


Избягвам себе си
избягвам думите
избягвам пустотата ,
която безкрайно ме търси
из кълдаръмените улици
из сперлите рейсове
из угасналите лампи
и така до края си , до края ми?

Отбягвам я ,
а тя се вкопчва ,
оттърсвам се от нея.
Стига вече студ
стига глуха тишина ,
като пустиня вечна
стига пръст във устните ми
мразя я..
мразя кръвта по ръцете ми
изхабени от дращене
по кухите стени
чуй ме , чуй ме , чуй ме!

- - - - - - - - - - - -- - -

Там където не мълча
се изострят думите гвоздеи
думи червей ,
които разяждат плът
посаждат страх
ще ми става се по студено
ще говоря напразно
ще прозирам
ще знам колко е празно
в пълния смисъл на думите
ще се търся в никъдето
открий ме..

"мразя бъдещето си , то винаги
обвинява сегашният момент
за недостатъците си"

Дъвча лъжите
не ги искам вече
не искам свят в който съм и аз лъжа.
Изтъргана по краищата си
само сърцевина съм
крехка , нежна и обвита
в този пласт , в този слой
в тази ми кожа.
Толкова мека и ранима
кървяща и гниеща - плътта ми.

И ако знаех в
чии очи да търся
отражението си.
Бягам , птица съм
не разбираш ли
не виждам себе си
не виждам в себе си.
Виждам само тази необятна
сивота - небето ,
готова да погълне крилете ми
с всичките рани и
да ги излекува.

Но стига вече с сивотата
и тишината в дните ми
ти като най чистия звук
се впи в съзнанието ми
и изпепеляваш сърцето ми
не е тихо , то бие!
няма никой , който
да чувствам по добре
до себе си , защото
ти отмиваш скръбта от мен
с нещо което недоизмислено
е по красиво и от най естесвените неща
от празната улица с светещите лампи
от червеното на залязващото слънце
от босите ми крака , стъпващи
на гладкия пясък , толкова фин
толкова мек и несъвършен ,
по истински и от най топлия бриз
играещ си с косите ми
и от най съвършенните думи
галещи нечие его.

От вътрешната страна на сърцето си
колко много искам да ти кажа
лека нощ , алено цвете
студено - топъл полъх на вятър
шедьовър на мрачната нощ
колко много искам да ме чуеш
о лека нощ , лека нощ..

Vermilion =]



Вътре в огледалото съм черна
изсветли ме
нека съм снимка ,
пази ме винаги близо
до сърцето си.

Тишината е грапава
като кора на портокал
беля я и се цапам
със звукове.

"Не искам повече вещи
заменят ме.."

Разбираш ли не искам да бъда
заменена..не и отново
не и днес
просто твоя съм?!

Не , не съм вещ ..губя се ,
двойнственност изразяваща се
в саморазруха.

Руша се като скала
и ти като летен дъжд
лекуваш раните ми.

Аз съм чувството
на повърхността
на езика ти
вкусваш ме
топя се
наслаждаваш се
сладникава съм в началото
и после горча.

Изтръгвам навика
който е впил нокти
в душата ми
превърнал се в съмнение
с всичките си глупави
схващаня за мен самата.

Приказно далечно е всичко
и ти така прекрасен
като най щастливата песен
звучиш в съзнанието ми
и отново си тананикам мелодията
обичам музиката
обичам и теб.

Ти не знаеш
ти не подозираш
колко звучно е всичко
и как обичам мелодията в теб.

Изградена от усмивки
съм
или бях , може и да съм.
Суетна до мозъка на костите си
обличам се в ръцете ти
допира е моят афродизиак.
Нека се опияна
с устните ти
и нека
мелодията да
не свършва
никога
и винаги!

The heart and the shape

Дишай..
а дали мога?
а дали искам...
Не-тата ще ме убият
не мога да съм
безразлична
не мога да съм силна
мразя съществото си
не мога да дишам..
НЕ МОГА..

Чувствам се грешна
по всеки един параграф
по всяко действие
не знам разбих се
разбих се на парчета
и няма кой да ги сглоби.

ПРАЗНА съм от към
дихания
чувства
сълзи
усмивки.


Страх ме е
от себе си
страх ме е от загубите
от светлините
от хората ..

Раздвоих се
нишката ми се скъса
ръцете ми се откъснаха
а косата ми
косата ми изгоря
думите ми гният в пръстта
очите ми са две кухи ями
аз съм куха
като една празна черупка
счупи ме?

Няма пулс
само изсушени дробове
зашити устни
и празно съзнание.

Няма ме , изтриха ме
смачкаха листа
хвърлиха го в кофата
дори идея не съм.?

Смисъла ми се изгуби
о-б-и-ч-а-м т-е
страх ме е да го кажа
страх ме е да го напиша
страх ме е да те изгубя
мамка му..поезия
няма такава
всичко умира!!!

Turns to gray



Костите ми растът навън
а тези отвътре гният.
Нямам право на грешки
а напоследък само греша.
Низ от дни , грешки
и седмици без теб.
Изгубих те , а дали те имах?

Страхлива съм
и уплашено избягах
от протегната ти ръка
насинена откъм вътрешност
кървя , кръвоизливи навсякъде.
Течове , пробойни ..потъвам
давя се
заслужам ли
втори опит?

Обещавам , бих била
по старателна откъм грешки
бих ти доказала
че допира ми не наранява
че не бих те наранила.

Бих била по старателна от време
и от спомени
от страна на числата
и незибежните дни в календара.

Манипулирай недостатъка
крещи по отражението ми
мрази ме , но не не ме презирай
аз неумишлено
те наранявах
неумишлено наранявам всеки.
Яд ме е
кръговрат на болното съзнание
тих ден и следващият ,
същият.

Дишам, но
като че ли изкувствено
диханието ми се
изгуби някъде в теб!

за един чвор..

Corazon of mine


Изгубих се ,
напълно
изцяло
повърностнно
и дълбочинно.

НЕ знам
НЕ искам да чувам
да чувам думите ти
боли ме , съзнанието
от лъжи , от хора.

Искам да бъда забравена
да остана в иреалното
да съм сън и истина
мистична и от плът и кръв.
Изборът ми е да бъда равна с някого
да бъда доверена на някой истински
да бъда с някой истински
да съм забравена и истинска?


Недвосмислици
разяждащи слоевете
кожа , вътрешност
и така през артерии и вени
чак до самото сърце.

Няма нужда да го разбираш
няма нужда да го разбиваш
за кого съм нужна сега
и за кого излишна.
онова което се открива пред очите
е скрито в нас
всичко е еуфоично
смесено , объркано
объркване в водата
в което пътят е слят
а аз разделена
радикално , но неустременно
не искам фарс
хаоса ми чернее
губя се в думите ти.

ИСКАМ те и те НЕНАВИЖДАМ
искам устните ти
и ги мразя
искам усмивката ти
и я презирам
презирам себе си...


Съществувам на границата на света и себе си
почувствай ме
зная причината поради която не-до-пу-ск-ам
недопустимо глупава
усмъртеният въздух гние
изгниват бронхите
трахеята е изсъхнала
поредният недостиг.


Твърде често ли
се връщам в себе си
така мълчалива
и спокойна
мразеща , но
копнееща за теб?

Живея , влизам
търся
слънцето , обвито
в мрака ми ,
защото то не разбира
спомените ми..


Дълбая дупка в себе си
за да се вгледаш
да видиш
че когато обичам
ми е нужно чувството
че ме виждаш..

Всичко останало ме отрича
но и любовта може
да повярва в
безнадежността ми
да си отиде , да ме остави
не ме оставяй
макар аз да го направих първа
не се отричай от мен.

НЕ искам да съм поредното глухо
отрицание
сложно е
но аз не съм прикрита
чакам да ме видиш
погледни , чуй ме
виж ме , виж ме , виж ме!

Болна съм
откакто не мога
да помръдна
и мамя и лъжа с действия
и казвайки истините
едновременно.

Лъжа се , сама се мразя
не се познавам
виждам друга
в огледалото
и то ме лъже.
всички лъжете
ЛЪЖЦИ!!!

Знам , че
изобщо не мислиш за мен
това е правилно
но аз не съм това което виждаш
съсипвам се
нуждая се
потискам се
мълча в кожата си
така никога няма да се докоснем
няма да страдаш от моя
допир
от отровата на върха на устните
...
не знам защо те
помислих за задънена улица
за край ,
ти не мислиш за мен
и не би ме довършил
искам те
защото съм разкъсана на парчета
и имам страх да не бъда пометена
събери ме
макар и да бъде толкова
необратимо..

СЪЖАЛЯВАМ :(

C E R A M I C





Счупи оковите във моя полумрак
и ми върни отнетите дихания
изчезни от бледото ми огледало
от до болка изтощетеното съзнание ..

И аз съм спряла
спряла да се боря
спряла да се надявам
и няма значение колко
ще отброи часовника
и колко залеза ще минат
пред очите ми.
Там в моя сигурен мрак
всичко боли до безкрай.

И ето те лежащ до мен
с безразличният ти поглед
и изкривената ти усмивка
мълчанието ти ни превърна
в роби на тишината ,
роби на сенките , на горчивината
в крайчето на устните ми.

Ти ми отне името
страдам в агония
и толкова думи препускат
в душата , но нито една
не е тази с която
да ме назовеш
една крайна амнезия.

Засей гроздовете на гнева
право в сърцето ми
и като малко дете просещо
за обич , аз гледам към теб
Теб който проби дробовете ми
и сега хриптя и стена
кървава и безсмислена.

Измих студа
и кожата ми се смали
плътта ми прозираше
и от всеки ъгъл болеше.
Изгорях в мрака
и не преувеличвах
Бях болна , вътре в сенките
ако отвориш вратата
там ще те гледа момичето
с най тъжните очи..

Skinless


Ерозия на душата
рутеше се
и кървях вътрешно.
Безплътна
се губех и кожата ми
се топеше.
Безименна , сновях
като сонамбул
и безпосочно бягах.
Бягах , от теб
от себе си , от всички.
От света и от хората.
Мразех ги и ги обичах.
Противоречива в кората
и сломима в сърцевинта.

Не трябваше да счупваш
сърцето ми
сега нещо блика
може би кръв?
вино
или въздух превръщащ
всичко в илюзия.

Пърхам и се рея ефирно
около теб
но бях прекалено незначителна
и реши да откъснеш крилата ми?

Стана ми горчиво
от загубта на нещо
в миналото?
Но нали съм крепост
и стабилна и неиздаваща се
трябва да съм.
Усмихвам се
и преминавам в утайка..


НЕ ме целувай
само не ме целувай
тихо си мисля
и лицето ми се стяга
всеки нерв ме издава
и глупавата крива гримаса
крива съм
с кривия ден
и незакъсняващата нощ.

Можеш да ме заличиш
от паметта си ,
но как аз да те залича от моята?
И колко реда ще са достатъчни
за да кажа
К-Р-А-Й?

Пия ром , вкусен
опияняващ
и бриза , морския бриз
изпъвам ръце и се впускам
в течението
следвам крайниците си
обтягам се
затягам се
гайка съм
развии ме.

Италиански филм
и романтика
тичам под дъжда
с лале в ръка
боса съм
и се усмихвам
луда ли съм?

Вдишвам хлад
усещам хлад
мокро ми е
но вътрешно,
от толкова мокрота
съм стигнала до изгниване
костите се чупят под натиска
омекнали от влагата
мектело съм?
страх ме е от другата.

Тя е тъмна
и се усмихва ,
но по навик
тя е празна и утаена
чуплива и студена
тя е мраз
а аз жар.
В мен е , чувствам я
двойна съм
шизофрения
обгърната съм от нея
обръкана съм.

Календар , това съм аз
с дните и месеците
седмиците и годините
задраскваш ме
обграждаш ме
а аз съм си там
число съм.
Все различно и все число..

All Around Me

Тъпчи я , тъпчи проклетата трева
и нека увехне
нека УВЕХНА!

Изпарих се
а съм тук , тялом.
не искам никой да знае
не искам да ме видят
какво чувствам
и как го чувствам
излагам го на показ
единствено пред себе си
където съм истинска?

Не искам ,
не искам повече ,
не искам повече да съм,
да съм невидима?

Не искам да остана
поредният загубен звук
поредното счупено огледало.

Захвърлих всичко
не искам да ВЯРВАМ ,
да се събуждам
и да съм в същата
стая ВУНЯЩА на гнила самота.

Не искам да мисля
не искам да усещам
твоя аромат ..
НЕ МОГА
да надвия изгниването.
Не мога да извадя стъклата
забити в бронхите.

Невидим ще да е моят ден
сред всичките толкова невидими ..

Мъртви строфи
глуха съм
няма съм
иска ми се.

Липса на думи
скрива усмивката
коя съм
къде съм
желанието
за разнообразие.

В конфликт с себе си
грешно изваяна личност
с всичките си дефекти
крива съм?

Кислорода ми свършва
тясното аз
в тясната ми стая
с топлите сълзи
че да ме опарят
и да не убият мъката...

Over and Over

"So many thoughts that I can't get out of my head
I try to live without you, every time I do I feel dead
I know what's best for me
But I want you instead
I'll keep on wasting all my time"

Безмълвната апатия , души ме
съблича съзнанието ми
блокира чувствата
машина съм.

Дишам по навик ,
въпреки че не ми достига въздух.
Дробовете ми съхнат
и не е от времето
въздуха разнася безмълвето ми.

Нека достигне до теб
нека океана от моето старо аз
връхлети така бурно на теб ,
че да не може да избягаш от спомена.

Толкова е страшно
как грозният мрак ме поглъща
и меланохолично ходя
черни тапети
скриват моят изгрев
и пари , горещо е
а се чувствам ледена.

Знам
какво и как
но не искам
неистинна летаргия
празни думи
ненужни хора
безразличие
студена еднаквост
облъскващо утро
празни залези
глухота без край.

МРАЗЯ да ме боли главата
от думи , от хора
мразя и липсата
разяждаща душата ми
мразя да губя напразно времето
ровейки в миналото
и като малка кибрито-продавачка
да моля за топлина и уют.

Ако можех , да се самоизпаря
и да нямам очи
руша своето тяло
и изграденото го срутвам
няма сигурност.
няма дом
родена в нищото
дишам ,
но видимо
същност не знам
дори дали съм тук.

И как да твърдя
че ме има
като от мене са
останали
само развалини.

Покорена и разкъсана
е душата ми
скъсай я
твоя е
обичай я , мрази я
изхвърли я
не ме интересува..
върни се , липсваш ми...