I Don't ?!

Your rain




Много често
превръщам се във дъжд
и лятото във мене гине
много често изведнъж
градушката просто се изсипва , спри ме ?
очите ми във форма на звезди
не знам кой ги откри
но днес изгаснаха ,
отразяваха се в тях хиляди луни
но днес стопиха се , порастнаха..
В епична битка съм със любовта
днес и вярвам , утре я отричам
днес съм вятър , утре пак жена
от толкова време бягам
че забравих как се обича.
Забравих коя съм
накъде да вървя
превърнах се в просто безименна
и не съм нищо повече
от един студен тъжен дъжд
който просто се стича , отричайки..


It's unfortunate that when we feel a storm,
we can roll ourselves over 'cause we're uncomfortable

From me to you





Изчезат моите луни
и цялата съм толкова безумна
не спирам да отвръщам с дъжд
всеки път щом някой към мене тръгне.
Страх ме е от дивата любов
с нея толкова отдавна се ранихме
и се гоним пак , защо
тя винаги не знайно как пак ме открива
и почва от начало старата игра
всичко розово е като за начало
обаче раните от тази ми любов
се виждат в мойто празно тяло цяло..
и въпреки това
ти из мислите ми само скиташ
станал си една звезда
далечен непостижим , ах , всичко..
и въпреки тази суета
аз чувсвтвам се различна
и знаеш ли или пък не
цялата съм станала обичане..

I'm not ur paradise , boy





Искам да рисувам лято
искам да рисувам с глухарчета
и да ти сложа слънчоглед за лице
да подарявам усмивки
и да се облека цялата в безгрижие ,
но вместо това
един хладен ноември продължава
да вилнее в мен
не ми е достатъчно студено за декември
но и октомври не ми е достатъчно топъл.
Увивам се около залеза си
и вплитам звезди в косите си
всяка една звезда
е едно желание , което не се е сбъднало.
искам да крещя и да викам
да плача , да чувствам
но съм застинала
в едно нищо.
страх ме е от чувствата ми
една емоционална зараза ме убива
усмихвам се фалшиво
а вътре в мен
небето ми се разкъсва от
светкавиците
тъжно е.

Толкова съм!




Im sooooooooooooooooooooooo

lost lost lost lost lost lost lost lost lost lost
lost lost lost lost lost lost lost lost lost
lost lost lost lost lost lost lost lost lost
lost lost lost lost lost lost lost lost lost
lost lost lost lost lost lost lost lost lost
lost lost lost lost lost lost lost lost lost
lost lost lost lost lost lost lost lost lost
lost lost lost lost lost lost lost lost lost
lost lost lost lost lost lost lost lost lost
lost lost lost lost lost lost lost lost lost
lost lost lost lost lost lost lost lost lost
lost lost lost lost lost lost lost lost lost
lost lost lost lost lost lost lost lost lost
lost lost lost lost lost lost lost lost lost
lost lost lost lost lost lost lost lost lost
lost lost lost lost lost lost lost lost lost
lost lost lost lost lost lost lost lost lost
lost lost lost lost lost lost lost lost lost
lost lost lost lost lost lost lost lost lost
lost lost lost lost lost lost lost lost lost
lost lost lost lost lost lost lost lost lost
lost lost lost lost lost lost lost lost lost
lost lost lost lost lost lost lost lost lost
lost lost lost lost lost lost lost lost lost
lost lost lost lost lost lost lost lost lost

About a lose..




Загубеняк
точно това съм аз
загубена
губя всичко
губя почвата под шибаните си крака
губя себе си
и вече не знам коя съм
къде съм
какво да правя със себе си
всичко ми крещи само
една дума
ЗАГУБА
писна ми да съм
там за всички
и да няма никой
там за мен.

егати егати егати
можете всичките да си ебавате майката

Run with the wolves




Трещи над моето небе
и цялата тъга се вие
под формата на дъжд и гръм в едно сърце
където удря , а сърцето тъжно бие.
Тъгата ми ме хапе като вълк
и тъжно вие , тича и се мята
навъсена е и малко и е зле
защото са и счупени крилата ..
да и тъгата може да лети
тогава вече е друга
и спира да човърка и да кърви
превръща се във пеперуда.
Но до тогава ще изгреят
още хиляди луни
а вълкът във мен тревожно ще надниква
ще вие и ще търси , ще скимти
за изгубеното щастие , ще пие
ще ближе раните си свои
и после сол ще им излива
но твърд и корав ще да е той
и колкото и да боли той няма да се скрие
ще бяга през океани , морета и планини
докато не избяга от себе си
от девета в десета през дълбоки води
но в него по дълбока е бездната.
Знам , защото този вълк е в мен
и вечер не ми дава покой
а ти държиш мислите ми в плен
и съм в един постоянен застой.
Мазохистично обаче се връщам към теб
някак си нямам сили тази врата да затворя
и отварят се раните безчет
не знам как себе си да преборя ?

The Point of no return*




О Боже , а аз искам да ти принадлежа.
Да ти принадлежа , като някоя картина , която обичаш да гледаш
и на чиято красота се наслаждаваш.
Да ти принадлежа , като маркера , любимият ти , с който
оставяш таговете си и се увличаш.
Искам , искам , искам!!!
.. да съм твоя , готова съм за това да принадлежа , като предмет ,
но без да се чувствам такъв , защото ние всъщност си принадлежим
по един много специален наш си начин , в който сме свободни :
- правим каквото си искаме
- с който си искаме
- където си искаме
но аз знам , че съм твоя и ти че си мой .
Ти си моята цялост , а аз твоята .
Ти си моята двупосочна улица и колкото и да бягам , с километри , с мили ,
и колкото и коли да отмина и хора и други улици , и да имам в себе си всякакво време
и колкото и силно да плача и да се смея , и всичките адове и райове да обиколя , дори по няколко пъти , винаги ще си намирам пътя наобратно , пътя към завръщането ми , пътя към теб , пътя където отново съм себе си и искам да бъда такава , пътя към онова момиче от което бягам , защото прекалено много ми напомня за теб и прекалено зверски ме боли. Ти си моят дом , вътре в сърцето ми където няма лъжи и истини , ние сме просто едно момиче и едно момче , далеч от изкуствената принадлежност , където ние просто СМЕ!



"No matter where I am, no matter what I do
I'm always coming back home to you
They can leave me for dead they can take away my true
I'm always coming back home to you
Through the lies and the sins that ride the wind that blew
I'm always coming back home to you
As sure as the life in the garden that you grew
I'm always coming back home to you
No matter where I am, no matter what I do
I'm always coming back home to you
If only I had known what you already knew
I'm always coming back home to you
From the heaven I've had to the hell I been through
I'm always coming back home to you"

* точката от която няма връщане назад, а само към теб(:

Babel



имам всички отговори
но не и на въпросите , които търся
имам ги поробени
от смачканите мой чувства.
до крайност съм изтощена
изцедена и побъркана
в пустинята на любовта си скитам
рошава , одърпана.
падаща звезда съм
къде ли този път ще се разбия
чудя се какво ли ще си пожелаеш
дали изобщо ще ме видиш ?


"Hallucinating, chasing, changing, racing
Breaking, hating till you lost it all .. "

In my soul





Пиша за тази от мен
която я е страх да го признае
че толкова много я боли
и просто от някой се нуждае
която усмихва се външно
а вътрешно се разпада
която плаче много и често
и да преглътне горчилката едвам успява...

*****

За всяко обичам те ,
което някога изричала съм
ми иде да се застрелям !
Това е една крайна мисъл ,
раздираща болка ,
с която всеки ден аз живея ,
с която лягам си ,
и с която се будя ,
и която нежно завивам .
А в главата ми натъпкани са
тези моменти ,
от които настръхвам и бавно умирам.
Всички накрая от мене си тръгваха
и не оставяха друго освен рани ,
които до късно изгаряха ме ,
причинявайки
безсъние и крайни кошмари..
Вече не се чувствам истинска
някак си съм безполезна ,
празна съм , какво съм си мислела
как ще се боря , как да живея ?
Всяко кътче от сърцето ми
вече е превзето ,
изтискано и разкъсано ,
от тъга и печал обзето.
От всичко най ми липсваш ти
и твоите усмивки ,
прегръдките ти нежни ,
които стопяваха лошата във мен
даже моите обвивки..
И знам , че всичко може да звучи пресилено
обаче точно така се чувствам ,
вътрешно от обичта си съм насилена
и непрекъснато бягам и всички отблъсквам..

Фаустови тревоги




И се питам , къде излетя любовта ми ? През прозореца ли скочи заблудена , че може да полети и се разби в асфалта и сега е малко осакатена
но предполагам така е по угледна за някой си ?! За теб или за нея ? Може би..
Чувствам се като затворник на глупавият си емоционален свят
защо ми пука , как да се накарам да не ми , да се спра , да си наложа забраната
"не мисли за това , недей да се интересуваш " защо се интересувам и ме е грижа , вие не заслужавате това , не заслужавате мен
с цялото ми търпение , а като се има предвид че аз не съм търпелив човек това е нещо много !
Искам да бъда друга , по розова ако може , по незаинтересована , по карамелена и нямаше
да всявам смут и объркване в себе си , нямаше да се замислям над това което правя , а аз
цялата изтъкана от емоции и от чувства и прекалено лесно бивам разрушавана и то все от тези , които са ме "обичали " и аз обичам , да най тъжното е че я обичам , че го обичам , че обичам тях..
Такава съм една малка мазохистка , която не се предава нищо че всеки път става по зле от предишният и преглъща всичко , че дори самата себе си заради , хората на които държа..
И имам нужда от някой , на който да знам , че ще е там и ще мога да разчитам на него
но такъв няма и за пореден път
сама ще си се боря със себе си и със тъпите си чувства
боже къде си дяволе
аз ще бъда твоят фауст , вземи ми чувствата , отърви ме от тях
не я ща вече тази малка мизерна лишена от цялост душа
то не ми остана бе!?!!?

Scar Garden




И ето ме така далечна
и ето ме отново цялата съм нищо
и ето ме без утеха
превърнала съм се в празно огнище
и не искам да имам нови думи
или нови чувства
не искам че да чувствам даже мога
да си го помислям
цялата съм пълна със тревога
от очите ми валят звезди
празна съм и вечер скришно ,
хапя устните си за да не заплача
моля ти се , спри се виж ме ?!?!!
виждаш ли какво ми причиняваш
и как разкъсвам се на парчета
за бога как винаги успяваш
когато се събера да убиеш всичко всичко ?
и вече просто давя се във безнадеждие
докато самата аз съм безнадеждна
не искам вече на никого да вярвам
изгубих сърцето си , мислите си и нямам надежда...



"i should have never even shown you"
what it’s like inside the world i keep a lock on.
purple hearted scar garden harvesting my thoughts song "

Другата част!



"ще тръгвам от тук
мисля на глас
беше от мен другата част
бяхме щастливи
имаше смисъл в това
вярвах че с теб
съм повече аз
беше от мен другата част
трябва да свикна да съм
щастлива сама..

но части от теб ме връщат назад "


Аз пазих всички смс-и
и думите , усмивките и погледите
аз пазих ги отвътре на сърцето си
където грижливо бяха зашити те.
аз четях редовно хронологиите
и припомнях си нашите разговори
и топях кубовоте от лед
и неравностите които хич не ми прилягаха.
Аз нервно галих си липсите
и понякога за миг се предавах
разхвърлях във себе си листите
и чувствата , които изстрадах.
Когато цялата съм станала на вятър
и ти отново шариш във душата ми
когато си играем отново на театър
и един от друг отново бягаме
аз само искам да ти кажа
че без тебе изгубих своята цялост
не знам как се справяш без мен
но знам че изгарям от радост
всеки път когато видя те
или когато пък ме гушнеш
не искам твоето отсъсвие
а твоето присъствие!


"няма никога сърцето ми да позволи , да загубя с теб друга част от себе си "

Exhausted Love






Стъпка , болка и разруха
ужасно злоупотреби със мен
показах ти света си , ти го стъпка
изтри ме , зачрекна ме
и не минава даже ден ,
в който да не мисля
в който да не се побърквам
и в който да не се скъсва да боли
моето сърце цялото се сбърка
от чувствата които
тъпчат го с барут и то кърви.
Всичките си дни със теб ги мразя
напомнят само за студеното отсъствие
което кара ме да бъда жалка , да съм празна
и с всичко грешно да запълвам теб .
А колко вътре в себе си те пуснах
и колко много от мен ти споделих
така брутално и жестоко да си тръгнеш , да ме напуснеш
съзнанието ми в агония крещи..
всички дни след теб са черни
всички хора просто разни
думите ми стават някак непотребни
усилията напред да продължа напразни.
И толкова много с теб да преживея
само за да бъдем във момента чужди
като животно ми иде просто да издивея
да се саморазкъсам , името ти в мозъка ми стърже
всеки път щом го чуя
и всеки път когато се присетя
все повече от себе си аз губя
загина и изчезна вече тази Петя.

Any Love




И тази вечер с облаците си играя
и мислено говоря си с Луната
и тази вечер на покрива те чакам
и тази вечер пък и следващата.
Нанизвам си звезди за обици
и се увивам в тъмен полумрак
изрязвам си рокля със мислени ножици
и събличам своите маски и чупливият страх.
Ето ме , цялата съм в истини
и дишам само звезден прах
и чувствата са като в приказки описани
заедно с звънливият ми смях
и ето ме стоя на пръсти , ходя по ръба
и ето ме ефирна , отпусната и леко вяла
стоя в очакване на теб
и ето ме от любов съм изгоряла
та чак самият огън излива се от мен
и ето ме стоя пред теб
и чувствам се като дете
и ето как леко към теб се приближавам
не , не бягай , не се отдръпвай , не казвай не!
Побързай , преди да съм станала цялата едно отричане
и да скоча от ръба
преди да съм негодна за обичане
преди тотално себе си да превъртя..

Run , run away



vol 2

Бягай страннице само това ти остава
за пореден път загърби душата си
бягай или лъжовно се усмихвай , засмяна
заблуждавай нея и него и всичките
преглъщай морето от сол
което напира в очите ти
прегърни се цялата и се спаси от разпад
бягай нищо че всичко в теб умира
и все по студена и мъртва е твоята плът.крах.
а аз оставам да посрещам буриите
и да правя всичките крачки напред
а аз ще остана да си събирам разрухите
и да съграждам отново през новият ден
а аз ще поливам твойта пустиня
и ще засаждам нови цветя
които да огрява слънцето
и ще вярвам във света.
ти бягай аз ще те тегля
и ще те връщам винаги назад
да се вглеждаш в грешките
да си пазиш болежките
и онази , дупката , в ляво в гръдта..!
ти бягай , аз ще ти напомням за демоните
и за всички създания чакащи те в гладният мрак
и когато се осъзнаеш
и се върнеш в дома , във сърцето си
и да запълниш мойта тлееща празнина
ще бъдем едно.ще бъда цяла вече ..да!


vol 1

Нищожна
малка
никаква
останах си празна
и колкото и да тъпча раните с слънце
не ми е топло
и колкото и грим да слагам
сълзите си остават..

и колкото и да бягам
тъжният ми свят ме настига
и колкото и да се отдалечавам
ми е празно и криво
всяка вечер едвам се събирам
и галя в шепите си прахът от душата ми
и споделям с луната
всичко което ми остана от мене си..
и някак ми е заскрежало
по стъклата
от студът който се промъква навътре
и непрестанно души
в болното ми съзнание и ме обърква.
помитат ме вълните
на всичките ми чувства

Keep Steppin !




иииии.. :

For every boy that she allows to step on her heart
She comes one step closer to findin what she needs
The sad part is shes still stuck somewhere behind the start
Still doesnt know what it takes to make it leave
That tattoo bleeds upon the paid dues
Break the rules, to balance the odds, challenge her God
The untrained eye thinks shes got it all together
But the first time I seen her smile I knew better
Right down the letters, piece them in order
Make sense out of a sentance, give the picture a border
Got to sort through the images that clutter the soul
But the photo got fried cause the shutter didnt close
Over exposed, too many steps, too soon
Killed the pain with a jameson under a blue moon
She climbs, she cries, she waits
How many more can she take before her legs break

Lets talk about love ?!






И когато цялата превърна се на дъжд
ще се сипя право над главата ти
но ще бъда морски тежък дъжд
да усетиш солта във устата си.
да усетиш хилядите изплакани сълзи
за тебе дето са и не за тебе
и всичкото , от което ме боли
когато просто ти не си до мене.
направо ще се превърна във тайфун
и искам да ти отнеса животът
да оставя в теб едно бездумие
да бъда крайната болезнена отрова.
Искам да изтрия всички думи твои
за това как си щял да си до мен
и да убия надеждите безброй
които нощем пусках ги във себе си.
Единствено остави ти една лъжа
която в болезнената липса израства
не ми остави компас и напътствия
а аз чаках ли чаках , ужасно е
изгаснаха луните в мен
и нямам светлина понеже ти беше слънцето
и ако знаеш колко хапе и как кърви
дупката във мен и гадното отсъствие..

Rage of angels





и цялата съм станала море
солена , с адски много рифове
и цялата приличам на любов
най тъжната , убийствена от приказките.
и скитам се из празни брегове
а тялото ми плаче за завръщане
и толкова трагична съм защо ?
бягам и от себе си оттърсвам се.
скачам по безбройните часовникови стрелки
ела и преброй ми самотата
впила се е във всяка кост , та чак боли
направила е дупка отляво на ребрата.
отровиха ме всички с думи празни
празни празни бели до побъркване
и впуснаха се да рисуват със сажди
причиниха ми делюзии и объркване.
не ставам даже за обичане
такава някак си съм , с празни шепи
и изгубих цветовете си какво ?
изгубих правилните отговори и пътеки.
и шепна тихо на далечната луна
единствено тя осветява скритите белези
понякога дори любовта е сама
и скита се по гари и прелези..

All of me






а аз съм влак
о да
и минавам през стотици гари
а аз съм буря
и валя понякога над теб
а аз съм
черна
и много рядко бяла
и отвеяна , небрежна
да това съм аз.

а аз съм рана
и в нечии гърди кървя
а аз съм въздух
и далечен вятър през пустиня
а аз съм хартията
която огънят подглажда
и океан и планина и кал и тиня.

а аз съм чиста
гладка , като морската повърхност
а аз съм луда и безумна
двойнствена ,лъжлива
страшна и доста неразумна
разрушителна ,гневна
а в момента съм щастлива.

а аз съм просто
мъничка принцеса
и чакам принце мой
да ме целунеш
да ме събудиш
от сънят ми продължил сто века
да те има
и просто да бъдеш!