Ден..нощ..време..хора всичко ми е толкова странно и кво по дяволите къв е смисъла за кво се боря...за кво живея...всичко става еднакво безсмислено..относително и скучно..всеки един сив и безкрайно дълъг ден от този мой живот..и квото и да правя аз се боря..боря боря...и искам да бъда щастлива което искат абсолютно всички хорица..които искат да са си в китната и хубава Българя..и кво всеки носи в себе си скапаната си съдба..и вместо е така да се радват на малките нещица..и да си опознаят живота..те си бацат за някви си книжни банкнотици..алчни копелта...всеки ден за мене си е някъв адският трип..живея си миг за миг..ден за ден..и някво на момента си решавам какво искам да направя..и просто искам да се докосна поне до една малка частичка щастие..но всеки пореден ден ми набиват в главата как от мене не става както се казва и "чеп за зеле" или какво и да беше..просто в момента мислите ми се нижат една след друга..и не мога да си подредя това което ми е в главата...тъй като всичко е доста хаотично ..мисъл подир мисъл нахвъляни са си ей така се ено гледам купчината от дрехи на стола ми...много са ми интересни да му се невиди тия хора..е така когато човек е различен донякъде от останалите..примерно външен вид..защо автоматично се почва с мисъл номер едно
* Абе братле ти да не си чалнат нещо
* Наркоманка ли си та ходиш така..
* Браат я по добре ходи да си земеш още ена дозичка
* Еее човек виж я пък тая на ква се прави
и некви подобни хубави мислички..или за кво трябва да се прибирам в нас като дори и там дето ужкем е моят дом..не се чувствам достатъчно сигурна..едни умни мъдри хора не много отдавна са казали "домът е там където е сърцето ти" или нещо подобно пак не си спомням самата фраза понеже едвам вече виждам какво пиша..гладна съм..спи ми се...почупена съм и като че ли се опитвам и да мисля..и по странното стечение на обстоятелствата се чувствам доста жалка..не знам дори защо продължавам да се самоубиждам..
Не в същност света ми е жалък..толкова много хора и се делят на групички под групички...цветове на кожата..по кецовете...поо външният вид..по дрехите..по говора, изобщо по някви адски малки неща, а примерно не се замислят че в секи има един и същи орган - сърцето ..с който всеки чувства по един и същи начин..с който може да обича и да дава любов..ето и тази вечер си оства една доста депресантска вечер отдадена на сдухове..и как ебаси човек да ужавава някой и да прави добро на някой след като знае че единственото което евентуално и често може да получи е злобата..и някви такива неща..е тей си има и завист.."купувайте..купувайте продавам нечии илюзии..продавам щастие..и радост ..продавам и любов..илюзии всякакви продавам..и тука няма послеслов..купувайте продавам нечии надежди..дори частица доброта..но не това са отдавна изтрити от речниците думи..сега откривам само самота.."