Descend the shades of the night


Не ми се усмихваше вече
съзлите като че ли най накрая бяха свършили ,
а болката изпълваше дробовете ми
задушавах се от опитите да си поема въздух
от опитите да погледна света
съзнанието ми беше потънало в мрак
имаше достатъчно студ около мен
и кожата ми настръхваше
достатъчно отрова проблясваща по устните ми..

Пепел и отломки от минали аз
никой не се ровеше в прахта
освен тези които наистина бяха мъртви.
Да и аз кървях
и аз страдах
и крещях
виках , не издържах
падах , ставах
умирах , давех се
болката в дробовете ми бе все по голяма
все по тежка
все по непосилна.
Нямаше да бъда по силна
нито утре , нито днес , дори и вчера.

Възможно е да става по зле
но очите ми се умориха
светлината не се открояваше
изсъхвах..
сухи листа
сухи хора
с пресъхнали усти
с още по сухи и студени отговори?!

Заместиме с отговори
задай ми още отговори
нямам нужда от въпроси
нито от хладни сенки
кръвожадни думи
нахвърляйки се върху теб
и другия до теб
готови да разкъсат всичко
по пътя си ,
пътя в края на зимата
в края на крайното мен.


Не мога да дишам
обвини ме?
Да виновна съм
за това че не мога
да се боря
думите го правеха вместо мен
забивам кърфица след кърфица
в сърцето ми
пробойна след пробойна
и без това достатъчно бях пробита
и изкривена от хилядите
разпокъсани сенки в мен!

Мразя се , мразя се
бих си отхапала устните
за да спрат да се отварят
бих си откъснала езика
за да спре да говори
мразя когато окото ми сълзи отново
и черната нощ се разстиля пред мен
като пустиня
там никой не броди
освен тези които вече са мъртви!

Behind This Hazel Eyes




Как да ви обясня
защо рисувам с сажди ,
как да ви обясня
за раздраното стъкло
и счупените ми очи
повреденият ми глас
безочливата реалност
и кривото огледало?

Остъргвам тебешира
полепнал в съзнанието ми
и чопля кибритени клечки
изпод миглите си
и ето ме пред теб
ранима , истинска , без маска
цялата твоя?!
Няма маскарад ,нито фалш

не съм била виждала
такива очи
нито чувствала
такива устни
не бях знаела за
такива обичи
и не исках да знам
и за тези раздели!

Късна луна и все още
ме провокираш
очите ми чезнеха
докато се огледаш
и нямаше място за погледи
само за действия.

Нямах грешна преценка
нито погрешни чувства
бях огън , а ти алкохол
упояваше ме , разпалваше ме
унасяше ме в странни светове
отлитах , а дори не се бях
отлепила от земята.

Сдъвквам мълчанието
по между ни
и скъсявам дистанцията
с дъхът си
като една горчива утайка полепвам
а ти ме вкусваш отново с твоето сладко
с очите си
рисувам нежни вълни по страните ти
с сетивата си
те чувствам по близо.