You're all I need


Не бях до теб
за да ти кажа
клавишите се движат
със боязън
не бе до мен
за да ме разбереш..


"макар мълчанието
да предизвиква рани
извиквам
нещо трябва да споделя,
докато няма загрижени,
нито заслушани
и всички са разпиляни
на някъде"

Сега света тежи
под снега
дори със съвсем малко
в хаотичният свят
красотата се ражда
която ще ни отхвърли
както и да го стори
защо?
ние не сме така
крайпътно бели и красиви
така пейзажно тихи
изваяни
така неприкосновенно истински
безоблачни ,
безконечни и не разкъсани?

никой не ни е изваял още
и аз се дълбая
навътре в кръвообращението
инжектирам повече тъга
за да мога да получа още малко радост
дълбая по мен
за да си направя скривалище
и да се скрия от теб
и от студеното безразличие
което ме души
залепнало като примка
за бялата ми шия..

потърси щастието от някого?
издълбай се по навътре
и прегръщай останалото
точно така прегърни си раните..


"Виковете на едно тяло
се равняват сега
с мълчанието на едно дърво."

тъга на сенките
които приближават бреговете ти
не се отдръпвай
ще излекувам раните ти
позволи ми?
моля
обикни ме
бъди истински
за един скапан момент
бъди истински
бъди до мен
с мен
за мен
остани..

хората бъркат глътка въздух
с дръпка от тютюн
хората които ни водят
са се довели
до краен предел
на пустата лудост

в дълбините на своите пориви
страдай вместо мен..

only for you my darling..

Broken Skin


Крещя
дера с нокти
кървя
и искам
да се саморазкъсам.

Остави ме поне
за секунда
да си поема
глътка въздух
да я усетя
дълбоко в дробовете си
и да умра в покой.

Наранена кожа
счупени крайници
разпадаща се обвивка
накратко това бях аз.

Тънех в погрома си
победена в всеки аспект
и вече нямах сили да се боря.

Всичко което някога съм искала
бе ми отнето
тоест никога не съм го имала
всички неща ,
които имах
ме притежаваха!

Неизменна част от пъзела
аз не спирах да се лутам
и да доказвам уж
колко съм била силна
а силата ми се изчерпа отдавна.

Накъсан дъх
се опитвам да поема ,
а той бива пометен
от жестокия вятър.

Топлинта ми замря
с нахлуването на снега
в дверите на моя свят
и нито една лампа
не би върнала светлината
която изгасна
в мига в който
гладният вятър
се нахвърли върху душата ми
и воплите ми останаха някъде из миналото..

Нищото ме олицетворяваше
криви съчки очертаваха лицето ми
скършени клони ръцете
изсъхнали дърва нозете
и един пън бе моето тяло.

Извън думите бях нищо и всичко
можех да те обрисувам
но нямаше да е достатъчно
можех да те докосвам
но допира не би бил толкова ефектен..

И зимата стръвнишки идва
откъсва усмивките от
съзнанието
и остави отсъствието
на едно чувство
онова с което ти не спря
да си играеш
макар и да не подозираше?
или подозираше?
и все болеше
и сълзите пареха
върху ледената кожа..

зима в съзнанието
спомените изгниваха
мозъка закърняваше
не можеше да бъда открита
студено ми е
и дано на пролет
ми дадеш онази любов
за да възкръснна от преспите..

Tear Drop



Неизбежно е разкъсването
последвано от разпадането
и всичко което съм била е прах
не исках да бягам от себе си
но просто така се случи..

Винаги избързвам
и всичко което ми остава
е счупеният гръбнак
нараненото ми сърце
от което липсват парчета
понеже винги се раздавах
и оставях частици от себе си
на разни хора
които не ги оценяваха и ги потъпкваха
и сега от толкова много частици
съм останала с една гротескна сянка?

"Кога някой ще бъда там
просто там?
За мен
ще държи на мен
може би би ме обичал
и ще иска да ме задържи до себе си.."

Стоя за пореден път и се взирам в огледалото
"Колко пъти още ще се погледна
и всичко което ще видя ще е е нищото
страдам от нужда , загнездила се вътре
в обеднялото на цветове съзнание ,
нужда разкъсваща тялото ми като ненужна дреха
смъквайки слой по слой , ненужните пластове
и ето ме единственото което ми остана е душата
прося за любов
заложих всичко което имах
рискувах ,
винаги рискувам..
и отново ли ще ме отблъснеш?? "

Не помагаше нито алкохола
нито музиката
нито приятелите
за така нареченото ми разпадане
и съзнателно отдръпване
от всички - една крайна изолация
стопиха ми се надеждите
заболяха ме пръстите
да описвам една и съща криза
причинена ми от разни хора
апатията се впива в очите ми
а ириса..няма ирис
лъхам на самота
и понякога се питам
струваше ли си?

Едно прибързване
една неспираща , не затихваща болка
която ме смачква
като опаковката от цигари ,
която изпуши
и аз изгорях
и пепелта ми остана
по студената земя
натъпчи почвата
както натъпка думите си
които се забиха като ками
в съзнанието ми
което крещеше
само че никой не чуваше
което въпреки всичко
се още иска теб?!

И нека агонията продължи
счупена
дишам
прекършена - плача..
и въпреки всичко това е вътрешно
от вън театъра си продължава
изгубих си дефиницията
стигнах до дефицита на чувствата
и не знам
объркването тотално е обгърнало клетките
изтощена стоя отново и се взирам
в проклетото огледало..

You've got me



Топло и уютно - моето душевно спокойствие
лежа до теб тихо , сгушила се ,извивайки се
като трастика в ръцете ти ,
ти знаеш не съм твоя играчка
личи си по всяко докосване
студените ръце по топлите ти черти
всички звезди бяха просто комети
а ние бяхме в небето
вътре в кометите ,
които падаха
пожелавах си едно и също
при всяка следваща..

сънувах , че съм будна - най стария сън на света
и още много утрота ще се будя от него
но ти до мен ли ще си?
как не съм заспивала
разгърни се докрай в самотата ми
искам да стана пушач от устните ти
да бъда будна без да съм уморена
да се уморявам със теб , до теб
не постоянно
не често
не завинаги
просто на момента..
а ах как не искам да свърши
и да дойде това утро
в което ти ще бъдеш така далечен от мен
в което ще си бъдем отново непознати
а се уча да се наслаждавам на мига
обгръщам го с две ръце , хващам го за шията
и го изпивам като целувка..


вали сняг от толкова време
мислил ли си за полета на думите
за това как се впускат
да затворят или отворят очите ни
искам да ти разказвам истории на далечни хиляди мили от реалността..
пространството за това което остава недоизказано
ръкописите остават за тебе
понеже не оставям живи частици от себе си
и единственото което ще ти напомня за мен
ще оглеждаш в шепите си
докосването - най висшата форма на римуването
с думи ако исках да те погаля
ще ми е трудно..
аз не те познавам
но все пак помня леглото с телесната температура
прегърдките ти нощем
и усмивката ти сутрин..
красиво е защото е несигурно
защото танцуваме мислено
и ритъма води нещо по голямо от мисълта
по силно от чувството
знаеш..

Nothin

Вървя към никъдето
опрашена от хилядите спомени
веществено изсъхвам
съществено увяхвам
и тишината е моя придружител..

Толкова много хора
и винаги , винаги сама
дали утерто
ще има значение
дали сега има значение..

Сенки на отминали "аз"
всяка е смела
а вътре в себе си
чувствам най слабото звено
ако знеах колко ще трябва да мине
за да знам че всичко ще бтде наред
мразя моите отражения
и всички тъпи огледала
я които мога да се видя
и да съм крива

чудесен мрак
и не искам да ме интересува вече

Farewell fix

Отирчам се и дъжда
ме навалява
и се чувствам изгнила
гния в корените си
гния в почвата си
и ме отблъскваш
накрая плвел съм
и помагам на другите да
изгният.

Изсушавам думите си
и не искам да говоря
тровя се от хорската суета
опитвам се да излетя
да достигна до нов хориознт
да почувствам по топъл въздух
който да обгърне
наранената ми аз
наранените ми крила
които са счупени и падам..

Вече нямам сили да се изправя
неравна съм като уравнение ,
недоказаема и непромеяща се ,
като някоя аксиома
и нямам отражение.
Лъжа се добре ,
но механизма ми е повреден
счупена съм
но няма кой да ме поправи и сглоби
изпарявам се
и се разлагам в тихият студ.

About a losing someone , myself?


Натежали клепачи и една не умираща умора. Чувствам се недостатъчна или страдам от сърдечна недостатъчност , сигурно е така имам нужда от ново сърце.Отпускам се в обятията на музиката и се чувствам сигурна до толкова до колкото мога да съм.
Изкусителните нотки се забиват в и без това обърканото съзнание следва низ от случки , хора , вечери...

Отнесена седя и размишлявам ..пия следващата бира и се моля някога това да свърши , алкохола да свърши , разочарованията и дори хората. Понякога си крещя , крещя си наум ,а времето е глухо и никой не ме чува за света може би съм поредният тих щурец в късната лятна , есенна , че дори и пролетна нощ?
Ако някога стигна до дълбочината на следващата бутилка или се откъсна от дъното и обаче никой не ме чуе , предполагам ще продължа да си лежа върху зелената трева и отслабена да крещя , да търся своя глас..

Понякога мълча , но никой не ме чува , понякога прекалено слабо дишам и нервите ми се изпъват като струните на китарата , понякога ми е твърде тежко от натиска , който ми оказват поредните груби ръце докосващи нежните ми струни...Кога някой ще ме докосне или вдиша както се вдишва ухаен аромат.
Твърде съм натъжена тъмна и твърде често в един и същи ритъм свършвам .
Имах думите ти , но изгубих себе си някъде в безкрая на събитията , в безкрая на алкохола.Една крайна абстиненция , нуждата от нов ден , в който слънчевите лъчи ще галят студеното ми тяло , ще разбудят замръзналият ми ирис , но вместо него вятъра вледенява всичко от връхчето на пръстта ми до сърцето което така или иначе изсъхна или изгни.

За пореден път съм обгърната единствено от кухотата и празнотата на проклетите стени , стените към които прибягвам самото докосване което ме обгръща.
Задушно ми е навсякъде , отронвам се от картината на света или сама ще се изтрия , някаква мъка в очите ми не мога да изплача , дъждовете отслабват , слъцето изгрява а ме е страх да му се покажа..задушно е. Губя разсъдък , печеля апатия..губя се намирам падащи листа и орнонени сенки , късно вечер се прегръщам с студените ми ръце и самотно заспивам , изглаждам недъзите ми и се приготвям за следващата зима.

Душевни откровения и така отдавна те изгубих.Така ми се искаше да не те губя.. А дали съм те намирала или имала ? Ти имаше ли ме? Удавих се в безкрая на самотата и нямаше кой да ме спаси , домъчняло ми е и отпивам най студената си лъжица от мрака. Горчи ми на езика , ах как ми се искаше да нямам проклети сетива. Загуба на проклето време , но ако усещам загубите усеща ли ме времето?


Тази маска ми пасва , в нея се забиват критики и грубост , нараняващи думи и неизказани погледи , недоказани слова и мъничко страх , нея обсъждат странници и просто някои , които отдавна са спряли да ме интересуват и нека съм студена , защото ми омръзна да бъда твоята чаша , да си наливаш , да ме изпиваш с ръцете си да ме обвиваш и накрая да ме изоставиш и нима винаги ще е така.. Не , за бога не искам да бъда вещ повече , вещ някога по добре вещ никога от колкото да се самозаблуждавам отново , че на някой съм му притрябвала. Любов само във филмите , замазват наивните съзнания , опияняват и изпълват с надежда сърцата на отчаяните , карат те да вярваш , да търсиш , да чакаш и накрая оставаш с изпита чаша и изстинало сърце..
като всички вълни не би ли си тръгнал от бреговете ми?!
или?

"Open me like a door, a flower or a boy or a cloud that went grey
There's nobody in the streets, or in their homes, just skies and winter play
Bring my freedom!
Got to save this poisoned feeling, my mind ain't clean because i'm a lover
Dreaming won't heal, here's a clue; I am here for you, i'll be your provider

We're not alone in this psychrodrome, but I know that I don't want to lose yah,
afraid of the walls behind closed doors well I'm just a baby in your arms.
I'm not alone I've got this microphone and I know that I ain't gonna fool yah,
We watching fear, read a magazine, just to keep our minds erased.
Keep our minds erased!

We're not alone in this psychrodrome, but I know that I don't want to lose yah,
A love is made like a starbucks chain and we're taking all of you home.
We're not alone in this psychrodrome, and I know that I don't want to lose yah,
livin' the dream if you know what I mean, and i'll be that boy you used to know.
We're not alone in this psychrodrome, but I know that I don't want to lose yah,
afraid of the walls, behind closed doors well I'm just a baby in your arms. "

Dead Seriously




Безсилна ,
взирам се в отминалите думи
заслущвам се - в отминалите картини
и затаявам дъх
пред всички несъществуващи звуци
друга съм , чужда съм
виждам се от друг ъгъл
в друга реалност
и се виждам как греша..
Няма как да върна и този
отминал кадър
черно - бели усмивки
и прекалено много часовници
чувствам се зависима
ограничена , кална
безсилна..

Безсилието ми се изразява
в остеопороза
на съзнанието
затворена , изолирано
порядъчно?


Опитоми ме забога
в клетка съм
тялото - затвор
където няма вход и изход
опитоми ме !!!
Изгубена съм ,
като малко дете в парка
опитоми ме
ранена съм като животно
или ме опитоми или ме убий..

Обвивам се в есенен хлад
а ти знаеш ли какво е
времето вътре в мен?
Вкусвал ли си
от онзи студ по устните ми..
изстивам ,
от хилядите ветрове
на прокелтата незаинтересованост..

Парализирана съм
клетка по клетка
вдишвам
и всичко което ми остава е прах..

Обвивката ми се рони
мълчанието е
залепнало по устата ми
нека си сдъвкаме езиците
за да изговаряме думите по лесно.

Дъвча пръст
за да не горчи повече
тъпча барут във всяка рана
ето взриви ме
та нека поне веднъж
спра да чувствам истински

извън този мрак
и аз съм просто
сянка..

Razorblade Salvation..


Всичко е празно
няма смисъл
и аз съм просто сянка
тъжно е да си никой
да чувстваш студа
по настръхналата ти кожа
сълзите по сухите ти устни
и всичко е различно.

Поредната късна есен
в която и аз съм твърде окъсняла
от към всичко наоколо
колко е странно
да си поредната пътека
по която някой минава
и после напуска
без да се сети че някога
му е оказала помощ..

Наранена съм откъм
чувства и вътрешност
по добре ще е да нямам сърце
да не мога да зная
и да виждам
да не плача и да не бягам
колко пъти още ще бъда изоставяна..


Страх ме е да заплача на глас
за да не ми се присмеят
ще се моля да ме открие някой
преди да съм загинала от
пустата му самота..
казвах си че съм я заслужила
от нищонеправенето
но един ден разбирам
че всичко е разбито
и от вътре и от вън
мразя те
крещя по глуповатото си отражение
ОТРИЦАНИЕ
и още едно
коя съм
свита в ъгъла се крия
от теб от него от ВСИЧКИ
не ви ща самосъжалението
нито милите думи които ще забравите
не искам да съм отминала
не искам да бъда просто поредната
казваш си че имаш нужда
но това е само поредната самозаблуда
мразя ви бе
не това не е поредното де жа ву..


празно е не когато няма нищо
а когато вече те няма...

DAMAGED


Толкова беше
безсмислено
да си играеш със смисъла ми.
Празно ми е ,
че всичко което
чувствам е прахта
полепнала по костите ми.
Толкова ли съм изминала
толкова ли съм минала?
или съм минало
отговори ми
защо ме забрави?

Защо ме остави
там в калта
да гния
лепкава и мръсна
честно да си призная
страх ме беше
от отражението
в онова твое огледало
дали беше пречупено отражение
на това което искаше да съм
и аз се изплаших
не знам?
дали времето ще промени
сърцето ми
любовта ми
дните ми
съзлите и капките
кръвтта и думите
шепота и болката
прахта и отражението???

И ако някой успее да ми каже
колко струва
обезболяването
и моля още един кашон
пълен с усмивки
за всеки ден
от проклетата година
театъра сама си го правя
зрителите се забавляват
и само вечер ,
късно вечер пред
себе си болката ми
мога да призная
и в алокохол да удавя...

И никой да не е посмял да ме осъди
никой който умее
да се крие във лъжите , чужди..други.

Нека съм поредната сянка опрашена
поредната кукла изплашена...