Crash

Изтъркани рисунки
задраскани идеи
зачрекнати дни
чувствам се чужда.

Чужда за себе си
и за тялото си
дори и за тебе ,
това незнание ме плаши.

Толкова много се старах
и те изгубих
за пореден път
губя и себе си
не знам как да поправя
тази грешка
как да заменя този край
как да не се изпаря?

Дадох ли всичко от себе си
и какво ако искам
още един ден?
Защо се отдръпваш
нима бях лоша
струваше ли си?
струвах ли си ;/

не мога да избягам от теб
винаги се сещам
винаги мисля
и ме боли .
боли ме за мене си
и за сърцето ми
което се разпра по шевовете
хиляди пътища
и краят винаги ли е такъв?
загуба и мъка

неспособна съм
да те забравя
ако само можех
да залича спомените
теб , усмивките
и всичко друго
защо ме изостави
и ти като африка
а аз като антрактида.

скована съм
до мозъка на костите си
болна вътре в плътта
изгниваща и разпадаща се
като раждясал знак стоп съм
и никой не спира
и ти също ме
подминаваш. :(

всяка болка
е поредното разбиване
почти усещам
как за пореден път
кожата бива разсечена
нямам нищо вече
всичко е пустош!

How can you awake from a nightmare when you're not fall asleep?

Навън се сипеше студ
обливаше ме
и счупи прозорците на
скършената ми душа.
Замаза съзнанието с чернилка
гърмеше в ушите ми и
святкаше в сърцето ми.
Облачно е вътре в мен ,
и теб те няма.
Самотата е пълна
чувствам се като в рамка
като картина - изложена ,
хората ме зяпат ,
забавляват се
защо и на мен
не ми е забавно
вместо да те обичам
предпочитам да се разбия
в скалите !
поредното корабокрушение ,
поредната разбита и удавена
от наивността си мечта?
А аз исках просто да ме чуеш
а за да ме чуеш наистина
ти трябваше да слушаш?
забрави ли как се прави
или никога не си слушал наистина?
Нима всичко е преструвки
е аз мога да бъда актриса също
само че театъра ми тъне в руини..
цялата съм в сажди
и мирише на смърт
черен гарван в ръката ми
горещ восък по плътта ми
и разпадам се
толкова ли недостойна бях
обичах и това не бе достатъчно
а кое ще е достатъчно
и дали достатъчното наистина ще е
достатъчно за теб?
не знам
не искам и да знам
а исках просто любов? ;/

The Ghost of you


Не искам
не мога
не издържам
НЕ!

Доверявам се
пренебрегват ме
недооценена , бледа съм
мразя се.
Мразя ръцете си
защо не могат да те
изтръгнат
защо не можеш да си тръгнеш
от сърцето ми'
от мен.


Пронизах се дълбоко
но не умрях

"моето наводнение
животът ми приижда отново
къса мостовете ми
подкосява основите
и повлича труповете
в мъртвилото на дните ми"
така казах аз..

искам да съм сляпа
да съм глуха
да не чувам гласа ти
да не виждам лицето ти
да не те усещам вече
защото ме боли !
боли ме,
нараняваш ме .
страдам , не
не се усмихвам.

МРАЗЯ да се усмихвам
а от вътре поредното
наводнение ,
поредната стихия
бошува , неугасима
изстрадала ,
хленчеща - душата ми
Тя НЕ МОЖЕ да понася
повече , ще се счупи

аз се счупих
под натиска на всички
цинизъм , предвидимост
мразя мразя мразя.
чета лъжите си
чети и ти
дали съм жива?

очите ми не проплакват
гласът ми не може
затваряш всяка възможност.

изтриваш ме като име
изхвърляш ме тялом
далечен си ми
писна ми от това
"приближи се - отивам си"
подкосени са миглите
подкопани са думите
и няма нищо
нищичко.
само сенките - шаловете ,
тъмните шалове на ноща
като гласове на тъжни хора
се увиват около слуха ми.
гори , гори вътре
не искаш да си там
не искаш да ме докоснеш
а аз се опарих за пореден път
пред мене умря слънцето
и аз го прибрах в себе си..

пепел стана светът
и ти го духна някак
в шепата си.

и ето пред теб е цялата ми душа
бяла ледена пирамида
която прегръща в ослепели
мразни обятия слънцето ми
и сипе над него бисерни сълзи.

късно е
и е тъмно навън
късно е
пепел
сажди
не съм ти нужна
изгорях
восък по клепачите
ах , мъртви клепачи мой
вътре в проблемите
студено е!


Look him in the eye
Look him in the eye and tell him
I never lived a lie, never took a life,
But surely saved one
време е да ме върнеш в къщи?

Painting


Избягвам себе си
избягвам думите
избягвам пустотата ,
която безкрайно ме търси
из кълдаръмените улици
из сперлите рейсове
из угасналите лампи
и така до края си , до края ми?

Отбягвам я ,
а тя се вкопчва ,
оттърсвам се от нея.
Стига вече студ
стига глуха тишина ,
като пустиня вечна
стига пръст във устните ми
мразя я..
мразя кръвта по ръцете ми
изхабени от дращене
по кухите стени
чуй ме , чуй ме , чуй ме!

- - - - - - - - - - - -- - -

Там където не мълча
се изострят думите гвоздеи
думи червей ,
които разяждат плът
посаждат страх
ще ми става се по студено
ще говоря напразно
ще прозирам
ще знам колко е празно
в пълния смисъл на думите
ще се търся в никъдето
открий ме..

"мразя бъдещето си , то винаги
обвинява сегашният момент
за недостатъците си"

Дъвча лъжите
не ги искам вече
не искам свят в който съм и аз лъжа.
Изтъргана по краищата си
само сърцевина съм
крехка , нежна и обвита
в този пласт , в този слой
в тази ми кожа.
Толкова мека и ранима
кървяща и гниеща - плътта ми.

И ако знаех в
чии очи да търся
отражението си.
Бягам , птица съм
не разбираш ли
не виждам себе си
не виждам в себе си.
Виждам само тази необятна
сивота - небето ,
готова да погълне крилете ми
с всичките рани и
да ги излекува.

Но стига вече с сивотата
и тишината в дните ми
ти като най чистия звук
се впи в съзнанието ми
и изпепеляваш сърцето ми
не е тихо , то бие!
няма никой , който
да чувствам по добре
до себе си , защото
ти отмиваш скръбта от мен
с нещо което недоизмислено
е по красиво и от най естесвените неща
от празната улица с светещите лампи
от червеното на залязващото слънце
от босите ми крака , стъпващи
на гладкия пясък , толкова фин
толкова мек и несъвършен ,
по истински и от най топлия бриз
играещ си с косите ми
и от най съвършенните думи
галещи нечие его.

От вътрешната страна на сърцето си
колко много искам да ти кажа
лека нощ , алено цвете
студено - топъл полъх на вятър
шедьовър на мрачната нощ
колко много искам да ме чуеш
о лека нощ , лека нощ..

Vermilion =]



Вътре в огледалото съм черна
изсветли ме
нека съм снимка ,
пази ме винаги близо
до сърцето си.

Тишината е грапава
като кора на портокал
беля я и се цапам
със звукове.

"Не искам повече вещи
заменят ме.."

Разбираш ли не искам да бъда
заменена..не и отново
не и днес
просто твоя съм?!

Не , не съм вещ ..губя се ,
двойнственност изразяваща се
в саморазруха.

Руша се като скала
и ти като летен дъжд
лекуваш раните ми.

Аз съм чувството
на повърхността
на езика ти
вкусваш ме
топя се
наслаждаваш се
сладникава съм в началото
и после горча.

Изтръгвам навика
който е впил нокти
в душата ми
превърнал се в съмнение
с всичките си глупави
схващаня за мен самата.

Приказно далечно е всичко
и ти така прекрасен
като най щастливата песен
звучиш в съзнанието ми
и отново си тананикам мелодията
обичам музиката
обичам и теб.

Ти не знаеш
ти не подозираш
колко звучно е всичко
и как обичам мелодията в теб.

Изградена от усмивки
съм
или бях , може и да съм.
Суетна до мозъка на костите си
обличам се в ръцете ти
допира е моят афродизиак.
Нека се опияна
с устните ти
и нека
мелодията да
не свършва
никога
и винаги!