Vermilion =]



Вътре в огледалото съм черна
изсветли ме
нека съм снимка ,
пази ме винаги близо
до сърцето си.

Тишината е грапава
като кора на портокал
беля я и се цапам
със звукове.

"Не искам повече вещи
заменят ме.."

Разбираш ли не искам да бъда
заменена..не и отново
не и днес
просто твоя съм?!

Не , не съм вещ ..губя се ,
двойнственност изразяваща се
в саморазруха.

Руша се като скала
и ти като летен дъжд
лекуваш раните ми.

Аз съм чувството
на повърхността
на езика ти
вкусваш ме
топя се
наслаждаваш се
сладникава съм в началото
и после горча.

Изтръгвам навика
който е впил нокти
в душата ми
превърнал се в съмнение
с всичките си глупави
схващаня за мен самата.

Приказно далечно е всичко
и ти така прекрасен
като най щастливата песен
звучиш в съзнанието ми
и отново си тананикам мелодията
обичам музиката
обичам и теб.

Ти не знаеш
ти не подозираш
колко звучно е всичко
и как обичам мелодията в теб.

Изградена от усмивки
съм
или бях , може и да съм.
Суетна до мозъка на костите си
обличам се в ръцете ти
допира е моят афродизиак.
Нека се опияна
с устните ти
и нека
мелодията да
не свършва
никога
и винаги!