"За кой ли път аз признавам пред теб,че не мога да бъда сам.Бeзброй години, години наред аз не мога да спра своя бяг.Защо повярвах на думи в които не вярва и малко дете.."

Направо днеска е отвратителен ден..чувствам се ужасно..отново бягам..винаги бягам..бягам от всичко..всичко дето ми се случва напоследък е доста странно..Марто..той си няма и на идея колко много държа на него..не знам за какво се вкарва в филми и си мисли че ще го зарежа..най много и това че ще го зареже и най добрият му приятел..знам сега си има проблеми но не би трябвало да мисли за такива неща..аз не бих го оставила сам..сега му идва Рожденият ден..избрах му най накрая доста зъл подарък ..ще му зема тарамбука ...и хубавото синджирче с анархийката..той си има проблеми..и аз имам проблеми..чувствам се слаба..идва ми да се нарежа отново..но ме спира вътрешният глас който ми казва че съм загърбила тези неща...а дали..??Но не..точно сега трябва да съм силна..да мога да бъда опора на Марто поне това бих направила...всичко е прекалено объркано..не знам вече за какво става дума..дали за мен..дали за някой друг..но бахти винаги е ставало дума за мен..как ми се иска да избягам от цялата тази реалност..от всичко..години наред аз бягам от всичко което ме плаши..или просто ме е страх да си го позволя..сега ме е страх да се влюбя..ами ако отново ме наранят..как ще продължа напред, но прекалено много допуснах Марто до себе си..сега поех риска и като че ли ще си струва..любовта подлудява хората..но разбира се винаги е ставало дума за любов..

Хаос...или просто казано това е животът една безкрайна нишка..от разни моменти..разни хора..случки..емоции мисли..човек живее..бива роден..умира..един крайно дълъг филм с доста дрматичен но все пак естествен край..няма вечни хора..нищо не е вечно..днес го има ..утре вече не..за това самата идея е да се насладиш до последно на това което имаш в този миг..днес е твое утре..друго..всичко е свързано с системата ни за оценяване..наистина съвсем малко хора могат да оценят това което имат,обикновенно прехвърлят вината на другите и все по рядко на себе си...самосъжаляват се сами..което е доста добър начин за манипулация..всичко което искаш да чуеш го чуваш....жалко нали?Но какво пък самата идея за човечеството е жалка..самата идея за един по добър свят, по добри хора, по добър живот..всичко това е мит..легенда...но все пак има и такива хора които все още вярват в приказките..които със самото си събуждане..започва големият сън..сън който винаги си главен герой..сън който приключва едва тогава когато отново заспиш и се вкарваш в още по голям филм..Както и да е доста глупости изписах за момента..идеята на всички тези неща беше,че хората сме всъщност изключително жалки същества, но все тая. Тези дни за пръв път от близо две години се чувствам истински жива..всеки един момент..всеки път когато си поема дъх..всеки удар на моето сърце..всяка една усмивка...всичко е толкова истинско и наситено с цвят...нямам си и на идея какво става с мен,но е прекрасно..летя и виждам чудеса..всеки ден...От части за цялото това щастие допринася и Марто,наистина този човек превзве сърцето ми и нахлу в мислите ми...няма и една изминала минута без да мисля за него..това момче ме изпълва от всякъде..радвам се че го срещнах което си беше доста случайно ..тъкмо се бях отказа да вярвам в каквото и да е..любов и прочие..и се запознах с него...не знам защо но първоначално ми беше доста гузно заради Мишо имах чувството че му изневерявам..макар и да не съм го виждала реално..сега го разбирам..естествено че не би искал някога да ме види..камо ли да говори с мен..затова може би му е по лесно да казва че когато дойде в София няма да има време..но разбира се..аз съм виновна за цялата тази бъркотия..но все пак направих каквото трябва тази връзка така или иначе нямаше да излезе нищо..жалко че си съсипах отношенията с него..но така или иначе той и без това си е имал чувства към Ефи..естествено тя е доста интелигентно момиче..пък и много по хубава , но чесно казано това няма значение...важното е че най накрая аз намерих своето щастие..намерих човека с който да споделям това щастие и да ме прави щастлива всеки ден..дори само една негова усмивка може да ме накара да се разтопя.. В даскало станаха малко шашове но естествено бях преценила че така и ще се получи с тези бягства..2 седмици ..до нищо добро не водят..но сега се пооправиха нещата..С наще сме в добри отношения..е разбира се всичко е прекрасно засега ..но няма нищо вечно..е тези мисли трябваше просто някъде да ги излея..и тей..кога ли пак ще взема да пиша..