I against I




До крайност се изяждам
изцеждам се
изгубих си смисъла
изгубих си вярата
надеждата закопах
във вледенената земя ,
а любовта убих..

Променям себе си външно
а отвъртре не мога да се оправя ,
не мога да се адаптирам
вместо това
гния все по навътре
и чернилката се впива жадно
в сърцето ми ..

Лъжа себе си , лъжа другите
лъжа всички
не съм добре
не искам да го признавам
дори написано
ми изглежда толкова страшно
толкова жалко..

Мъкна си демоните всеки ден
виждам ги в огледалото
виждам сенките им зад мен
усещам мъртвешкият им дъх ,
острите им нокти ,
как се впиват в мен
инжектират
нова доза - себеотрицание..
превръщащо се
в самосъжаление..

нямам сълзи за никой
нямам пулс за теб
нито за нея или който и да е
мъртва съм
а още бродя по
шибаната земя..

проклети да са
скапаните ми чувства
отричам се от тях!

аз съм тъжният вълк
виещ под
луната всеки ден
оплакващ
собственото си сърце
душащ се в самотата ,
която сам впримчва в себе си!

нямам очи
за вашите погледи
нямам думи
за собствената си болка
нямам дробове
за скапаният ви въздух
нито душа
която бих оплаквала..
нямам очаквания от вас
и вие нямайте от мен
провала е в мен и аз в него!!!!

lost words...




Искаше ми се да ти кажа
липсваш ми
искаше ми се да ти кажа
спри
искаше ми се да изкрещя
не си отивай..
останах си с желанията ,
а те като червеи
ровичкаха из същината ми
досущ бях като ябълка
толкова червена
и сочна - външно ,
а от вътре гниех..

не искам
да бъда щастлива
без теб
не искам да
се усмихвам
без теб
не искам да пиша
дори

нежеланието
си проправя път
из съзнанието ми
и ме води
към задънените улици ,
от които измъкване няма...
от които може само
по навътре да се изгубя
в този ми лабиринт на емоциите..

няма да го прочетеш
няма да го видиш
няма да го почувстваш..
изливам себе си
във думи
и се олицетворявам
дори направо , впивам се ,
сливам се с тях..

всичките думи на света
бих ти подарила
всяка една крайност
от моята личност
усеща липсата ти

вече посещаваш
само събнищата ми ,
а дори и в тях
си отиваш...

СПРИ!


********

аз съм зимата
и тя е в мен
аз съм тъжна
тя е бяла
аз увивам се
а тя душевено
ме съблича
и разтварям се
във празнота..

аз крещя
а тя пък вие
аз изпращам
дъжд
а тя ми връща
снежен ураган

аз изпитвам нужда
тя пък я разяжда
и се чувствам глупава
и мъничко наивна
аз се впускам в нея
и косите ми са вятър
очите ми са
два кристала
тялото ми - скреж
сърцето ми
усещам го , че се смалява
и накрая
става просто бучка лед..

люта съм
дори коварна
в себе си
сезоните преплетох
но от дълго време
заснежава
и само зимата
преобладава в мен ;//