lost words...




Искаше ми се да ти кажа
липсваш ми
искаше ми се да ти кажа
спри
искаше ми се да изкрещя
не си отивай..
останах си с желанията ,
а те като червеи
ровичкаха из същината ми
досущ бях като ябълка
толкова червена
и сочна - външно ,
а от вътре гниех..

не искам
да бъда щастлива
без теб
не искам да
се усмихвам
без теб
не искам да пиша
дори

нежеланието
си проправя път
из съзнанието ми
и ме води
към задънените улици ,
от които измъкване няма...
от които може само
по навътре да се изгубя
в този ми лабиринт на емоциите..

няма да го прочетеш
няма да го видиш
няма да го почувстваш..
изливам себе си
във думи
и се олицетворявам
дори направо , впивам се ,
сливам се с тях..

всичките думи на света
бих ти подарила
всяка една крайност
от моята личност
усеща липсата ти

вече посещаваш
само събнищата ми ,
а дори и в тях
си отиваш...

СПРИ!


********

аз съм зимата
и тя е в мен
аз съм тъжна
тя е бяла
аз увивам се
а тя душевено
ме съблича
и разтварям се
във празнота..

аз крещя
а тя пък вие
аз изпращам
дъжд
а тя ми връща
снежен ураган

аз изпитвам нужда
тя пък я разяжда
и се чувствам глупава
и мъничко наивна
аз се впускам в нея
и косите ми са вятър
очите ми са
два кристала
тялото ми - скреж
сърцето ми
усещам го , че се смалява
и накрая
става просто бучка лед..

люта съм
дори коварна
в себе си
сезоните преплетох
но от дълго време
заснежава
и само зимата
преобладава в мен ;//