She is like the wind..


Втривам пръст
в косите си
и я търкам в кожата си
нека почернее
нека кърви
нека да знам че съм жива
и болката да ми тактува
болката в дует със спомените
какво по горичво и сладко от миналото.


Нека бъда филм на лента
и ти като ценител
да ме гледаш отново и отново
и да не ти писна.
Чувствам се като поредната щриха
еднаква и незабележима
за кой ли изпъквам.

Вървя и по душата ми се
сипе прах
вали носталгия
и тегне меланохолия
чувствам се като часовник
отброявам хора , усмивки
моменти и не спирам
кога ли ще ми раждясат болтовете
и ще спра да тиктакам
толкова съм механична
че дори за момент не се
замислям защо го правя
някак си навика се е вкоренил
в съзнанието
впил се е като жадна пиявица
в прясната плът
и просто смуче
смуча информация
изсмуквам се сама
и накрая ще бъда
поредната тленна отломка
на уж спрелият часовник
...

изгубих броя на дните
и минутите ме спират
взривяват възприятията ми
поглъщат съществото ми
и се губя толкова несъществена
спри спри спри
да отброяваш
спри да гледаш
просто ме почувствай!

Between angels and insects



Чувствам се прашна
и мръсна
като прозореца ти
като паркета
на някоя стая.
Винаги се опитваш да ме
почистиш
и външно съм красива
а под повърхността
тъна в дупки и рани.

Сърцевината ми
се напука
Ти ще си купиш
нов паркет
а аз ще бъда
поредната
твоя изхърлена
и счупена игрчка! :(

Protect me from what I want

Понякога имам нужда
от сблъсък
за да знам че съм още жива ,
че съм още тук.
Страх ме е , от бледостта
на душата ми..
от сенките които
се загнездяват в мен.

Било ли е сън
когато още ме целуваше
толкова съм празна
и няма как
да бъда цветна отново
имам нужда
от слънце
а съм затворена
долу в подземието
на страхът си.

Предпази ме
от това което искам
мога да докажа
че те обичам
мога да обичам..
искам да обичам
и то само теб.

Разделих се на парчета
начупих ги
подострих ги
но внимавай
да не минеш през тях
не искам да се нарниш.

Настръхвам
и гния
думите ми гният
в хладната почва
неплодородие
една безркрайна крайност
пръстите ми треперят
и търсят своя рай..

Далечно е чувството
в мен
а навън така близко
объркване
не напълно ,
но достатъчно
за да ме души..

Искам да не чувствам
да съм нямма
да избягам
в това съм най добра.
и греша
недостойна съм
незабележима
и странна.

Странноста ми ме плаши
черното ми
изгуби белотата си
научи ме
научи ме как да бъда
силна.
научи ме как да не те
обичам..

Думите са недостатък
всичко е по
силно от едно чувство
и по голямо от една дума
липсваш ми..
другото го знаеш

Where are you?




Къде си ти
къде?
лягам на зелента поляна
обляна в сълзи
цялата самота
се излива , облаци
от самотата
сякаш дъжд
и гръмотевиците
пронизват съзнанието ми
изтощеното , болното
ПРАЗНОТО.
празнотата на белият
лист ме влудява
ех кога някой ще
ме запълни с думи
с чувства ,
с сълзи ,
както аз него.
Къде си ти
къде си
когато слънцето залязва
когато се сменят дните
когато зимата идва
КЪДЕ СИ?
ходя по неравна пръст
и затъвам
кална и чуплива съм
имам тръни
в противоречие съм
с главното ми аз
коя съм къде съм
как съм?
някой някога
истински слуша ли ме
чува ли ме
знае ли защо съм тук
а не там
и как по дяволите
е ужасно трудно
да се бориш
с демоните си
които те повличат
в вечните свлачища
не неописуемата носталгия
на миналото , на миналите.
Прашна съм от толкова
живот прекаран в миналото
че чак и аз станах черно бяла.
И понякога , но само понякога
много рано сутрин ставам
и наблюдавам облаците
черни , буреносни , начумерени
и така един облак ,
но само един спира
и вали вали вали
все над моята глава
все над моя град
и все на моята улица ,
мокри моите клепачи
и топлите сълзи
с студения дъжд
солта съхне по устните
и никой не знае защо?
в този миг се питам
а къде си ти
когато гъсеницата
става пеперуда
когато гръмотевиците спират
когато съзнанието ми издъхва
къде си :/

Sleepwalking

Парализирай ме
парализирай ме по
главната ми ос.
Счупи ме на парчета
а после търси грешките
в мен. - изхвърли ги.
нека пъзела е верен
поне един път да съм нещо
повече от грешка.


Защо ми е да знам
защо ми е да имам
за да го изгубя
за те изгубя пак?
болезнено е
и всеки път
боли все повече
и ставам все по добра
в губенето.
В губенето на вещи
в губенето на хора.
безразлична ли да съм?


Вярваш ли
вярваш ли ми
вярвал ли си
или си поредния неверник
в тълпата с глухи
и слепи за уханието хора
къде ви отидоха сетивата
нима не можете да различите
нима не можа да различиш
любовта?
Нима не съзря истината
очите ми излъгаха ли те?

Вървя по отъпканата мокра
улица
и ми е мокро
и обувките ми пропускат водата.
водата в дробовете
водата която ме задушава
не ми достигаше въздух
но не умрях.
Или не истински
всеки ден умирах по малко
но и ти ме съживяваше повече
и сега като те няма
страдам от наводненията.
И спирките с хората
хората които са криви
и празни
някак си безразлични
и дъжда ,
който отмива погрома от мене
отмива поредния
но не и последният.

Отмий мрака
и измии оковите
които утрешното слунце
ще изсуши и огрее
отново.!!!!

Beauty Through broken glass


Не тръпна в очакване
на грешните слова
нито в очакване
на мъглата да отмине
а в очакване на
грешният човек
и все боли
и все е нов
и все позволявам
сърцето ми да разбиват.

Тръпна в очакване
аз цял живот
и все неподходящата съм аз
сковава ме дълбоко
самият страх ,
дупки дълбае в плътта ,
кърви и после изгнива..

Сянката ми двойник си търси
умори се да играе чужди роли
умори се да бяга , да търси
лъжци и разни подобни.
Ох този театър
така горчиво ме трови
и бликат лъжи
от раните черни
черни от цялата таз мърсотия.
Душевна кал
душевни отломки
душевен погром
мухъл?
празнота
и тази чернилка
побиват ме тръпки от нея.

Сама по себе си
оставам спомен
прашен и забравен
на полицата пълна с спомени
дали някой някога ще ме потърси
и още провали и все нови и нови..
Дали някога би станал читател
на необитавана библиотека
а аз като раздърпна книга
бих ли те запленила със нещо..

И няма те
всичко е странно
някак си пусто е
даже е хладно ,
хлад който
в окови обвива сърцето
и бавно , но сигурно
превръща го във камък.

И гледат ме всичките
тези ми хора
и търсят , очакват
нещо от мене?
Какво трябва най накрая
да направя
за да бъдат всички
просто доволни

Колко от себе си
на този свят
трябва да дам
за да може някой
някога да го оцени
а всичко което аз просто
исках е
някой някъде да каже
"ах колко много те обичам"

;///за Галин..