Where are you?




Къде си ти
къде?
лягам на зелента поляна
обляна в сълзи
цялата самота
се излива , облаци
от самотата
сякаш дъжд
и гръмотевиците
пронизват съзнанието ми
изтощеното , болното
ПРАЗНОТО.
празнотата на белият
лист ме влудява
ех кога някой ще
ме запълни с думи
с чувства ,
с сълзи ,
както аз него.
Къде си ти
къде си
когато слънцето залязва
когато се сменят дните
когато зимата идва
КЪДЕ СИ?
ходя по неравна пръст
и затъвам
кална и чуплива съм
имам тръни
в противоречие съм
с главното ми аз
коя съм къде съм
как съм?
някой някога
истински слуша ли ме
чува ли ме
знае ли защо съм тук
а не там
и как по дяволите
е ужасно трудно
да се бориш
с демоните си
които те повличат
в вечните свлачища
не неописуемата носталгия
на миналото , на миналите.
Прашна съм от толкова
живот прекаран в миналото
че чак и аз станах черно бяла.
И понякога , но само понякога
много рано сутрин ставам
и наблюдавам облаците
черни , буреносни , начумерени
и така един облак ,
но само един спира
и вали вали вали
все над моята глава
все над моя град
и все на моята улица ,
мокри моите клепачи
и топлите сълзи
с студения дъжд
солта съхне по устните
и никой не знае защо?
в този миг се питам
а къде си ти
когато гъсеницата
става пеперуда
когато гръмотевиците спират
когато съзнанието ми издъхва
къде си :/