Turns to gray



Костите ми растът навън
а тези отвътре гният.
Нямам право на грешки
а напоследък само греша.
Низ от дни , грешки
и седмици без теб.
Изгубих те , а дали те имах?

Страхлива съм
и уплашено избягах
от протегната ти ръка
насинена откъм вътрешност
кървя , кръвоизливи навсякъде.
Течове , пробойни ..потъвам
давя се
заслужам ли
втори опит?

Обещавам , бих била
по старателна откъм грешки
бих ти доказала
че допира ми не наранява
че не бих те наранила.

Бих била по старателна от време
и от спомени
от страна на числата
и незибежните дни в календара.

Манипулирай недостатъка
крещи по отражението ми
мрази ме , но не не ме презирай
аз неумишлено
те наранявах
неумишлено наранявам всеки.
Яд ме е
кръговрат на болното съзнание
тих ден и следващият ,
същият.

Дишам, но
като че ли изкувствено
диханието ми се
изгуби някъде в теб!

за един чвор..

Corazon of mine


Изгубих се ,
напълно
изцяло
повърностнно
и дълбочинно.

НЕ знам
НЕ искам да чувам
да чувам думите ти
боли ме , съзнанието
от лъжи , от хора.

Искам да бъда забравена
да остана в иреалното
да съм сън и истина
мистична и от плът и кръв.
Изборът ми е да бъда равна с някого
да бъда доверена на някой истински
да бъда с някой истински
да съм забравена и истинска?


Недвосмислици
разяждащи слоевете
кожа , вътрешност
и така през артерии и вени
чак до самото сърце.

Няма нужда да го разбираш
няма нужда да го разбиваш
за кого съм нужна сега
и за кого излишна.
онова което се открива пред очите
е скрито в нас
всичко е еуфоично
смесено , объркано
объркване в водата
в което пътят е слят
а аз разделена
радикално , но неустременно
не искам фарс
хаоса ми чернее
губя се в думите ти.

ИСКАМ те и те НЕНАВИЖДАМ
искам устните ти
и ги мразя
искам усмивката ти
и я презирам
презирам себе си...


Съществувам на границата на света и себе си
почувствай ме
зная причината поради която не-до-пу-ск-ам
недопустимо глупава
усмъртеният въздух гние
изгниват бронхите
трахеята е изсъхнала
поредният недостиг.


Твърде често ли
се връщам в себе си
така мълчалива
и спокойна
мразеща , но
копнееща за теб?

Живея , влизам
търся
слънцето , обвито
в мрака ми ,
защото то не разбира
спомените ми..


Дълбая дупка в себе си
за да се вгледаш
да видиш
че когато обичам
ми е нужно чувството
че ме виждаш..

Всичко останало ме отрича
но и любовта може
да повярва в
безнадежността ми
да си отиде , да ме остави
не ме оставяй
макар аз да го направих първа
не се отричай от мен.

НЕ искам да съм поредното глухо
отрицание
сложно е
но аз не съм прикрита
чакам да ме видиш
погледни , чуй ме
виж ме , виж ме , виж ме!

Болна съм
откакто не мога
да помръдна
и мамя и лъжа с действия
и казвайки истините
едновременно.

Лъжа се , сама се мразя
не се познавам
виждам друга
в огледалото
и то ме лъже.
всички лъжете
ЛЪЖЦИ!!!

Знам , че
изобщо не мислиш за мен
това е правилно
но аз не съм това което виждаш
съсипвам се
нуждая се
потискам се
мълча в кожата си
така никога няма да се докоснем
няма да страдаш от моя
допир
от отровата на върха на устните
...
не знам защо те
помислих за задънена улица
за край ,
ти не мислиш за мен
и не би ме довършил
искам те
защото съм разкъсана на парчета
и имам страх да не бъда пометена
събери ме
макар и да бъде толкова
необратимо..

СЪЖАЛЯВАМ :(

C E R A M I C





Счупи оковите във моя полумрак
и ми върни отнетите дихания
изчезни от бледото ми огледало
от до болка изтощетеното съзнание ..

И аз съм спряла
спряла да се боря
спряла да се надявам
и няма значение колко
ще отброи часовника
и колко залеза ще минат
пред очите ми.
Там в моя сигурен мрак
всичко боли до безкрай.

И ето те лежащ до мен
с безразличният ти поглед
и изкривената ти усмивка
мълчанието ти ни превърна
в роби на тишината ,
роби на сенките , на горчивината
в крайчето на устните ми.

Ти ми отне името
страдам в агония
и толкова думи препускат
в душата , но нито една
не е тази с която
да ме назовеш
една крайна амнезия.

Засей гроздовете на гнева
право в сърцето ми
и като малко дете просещо
за обич , аз гледам към теб
Теб който проби дробовете ми
и сега хриптя и стена
кървава и безсмислена.

Измих студа
и кожата ми се смали
плътта ми прозираше
и от всеки ъгъл болеше.
Изгорях в мрака
и не преувеличвах
Бях болна , вътре в сенките
ако отвориш вратата
там ще те гледа момичето
с най тъжните очи..

Skinless


Ерозия на душата
рутеше се
и кървях вътрешно.
Безплътна
се губех и кожата ми
се топеше.
Безименна , сновях
като сонамбул
и безпосочно бягах.
Бягах , от теб
от себе си , от всички.
От света и от хората.
Мразех ги и ги обичах.
Противоречива в кората
и сломима в сърцевинта.

Не трябваше да счупваш
сърцето ми
сега нещо блика
може би кръв?
вино
или въздух превръщащ
всичко в илюзия.

Пърхам и се рея ефирно
около теб
но бях прекалено незначителна
и реши да откъснеш крилата ми?

Стана ми горчиво
от загубта на нещо
в миналото?
Но нали съм крепост
и стабилна и неиздаваща се
трябва да съм.
Усмихвам се
и преминавам в утайка..


НЕ ме целувай
само не ме целувай
тихо си мисля
и лицето ми се стяга
всеки нерв ме издава
и глупавата крива гримаса
крива съм
с кривия ден
и незакъсняващата нощ.

Можеш да ме заличиш
от паметта си ,
но как аз да те залича от моята?
И колко реда ще са достатъчни
за да кажа
К-Р-А-Й?

Пия ром , вкусен
опияняващ
и бриза , морския бриз
изпъвам ръце и се впускам
в течението
следвам крайниците си
обтягам се
затягам се
гайка съм
развии ме.

Италиански филм
и романтика
тичам под дъжда
с лале в ръка
боса съм
и се усмихвам
луда ли съм?

Вдишвам хлад
усещам хлад
мокро ми е
но вътрешно,
от толкова мокрота
съм стигнала до изгниване
костите се чупят под натиска
омекнали от влагата
мектело съм?
страх ме е от другата.

Тя е тъмна
и се усмихва ,
но по навик
тя е празна и утаена
чуплива и студена
тя е мраз
а аз жар.
В мен е , чувствам я
двойна съм
шизофрения
обгърната съм от нея
обръкана съм.

Календар , това съм аз
с дните и месеците
седмиците и годините
задраскваш ме
обграждаш ме
а аз съм си там
число съм.
Все различно и все число..