The heart and the shape

Дишай..
а дали мога?
а дали искам...
Не-тата ще ме убият
не мога да съм
безразлична
не мога да съм силна
мразя съществото си
не мога да дишам..
НЕ МОГА..

Чувствам се грешна
по всеки един параграф
по всяко действие
не знам разбих се
разбих се на парчета
и няма кой да ги сглоби.

ПРАЗНА съм от към
дихания
чувства
сълзи
усмивки.


Страх ме е
от себе си
страх ме е от загубите
от светлините
от хората ..

Раздвоих се
нишката ми се скъса
ръцете ми се откъснаха
а косата ми
косата ми изгоря
думите ми гният в пръстта
очите ми са две кухи ями
аз съм куха
като една празна черупка
счупи ме?

Няма пулс
само изсушени дробове
зашити устни
и празно съзнание.

Няма ме , изтриха ме
смачкаха листа
хвърлиха го в кофата
дори идея не съм.?

Смисъла ми се изгуби
о-б-и-ч-а-м т-е
страх ме е да го кажа
страх ме е да го напиша
страх ме е да те изгубя
мамка му..поезия
няма такава
всичко умира!!!