The Cure


"Times, Nothing's right, if you ain't here
I'll give all that I have, just to keep you near
I wrote you a letter, darling, tried to make it clear,
But you just don't believe that I'm sincere"

Когато спомените те заглушават какво правиш?Запушваш си ушите , притваряш клепачи и се опитваш да блокираш съзнанието си. А миналото? То боли ли те? Непрекъснато ли броди зад тебе като сянка и всеки път щом се обърнеш го виждаш , как се приближава с костеливите си пръсти и му остава още дъх разстояние за да те завладее напълно.

Много хора преживях и винаги си се чудя действително надраснах ли ги тия чувства , които дадените индивиди са проявили в мене , гледам стари снимки , разговори , припомням си моментите , детайлите , дори времето ако щете , какво са казали , как точно са се усмихнали , колко силно са се засмяли..една тиха носталгия се заражда там някъде в дълбините на сърцето ми и то тупти по кръпките , тупти по болежките и старите песни с така удобните и красноречиви ритми , толкова малко думи а такова въздействие..и се унасям в своите мисли , но не мога да заспя.
Вече не сънувам красиви сънища , нито красиви лица. Останаха ми само сенки , които нашепват имената на всички , които ме загърбиха , ме изоставиха и аз в своята несигурност затъвам и се губя , винаги се губя. Имам някакъв страх от собствената ми личност .
Събуждам се . Студено е , цялата съм плувнала в пот. Поредната нощ с тези сенки от миналото , които са се загнездили в мен и не искат да си отидат или аз не съм готова да ги пусна. Странно е , но не съжалявам . Винаги съм давала всичко от себе си и съм изживявала моментите на 110 % ..

Без преструвка , без даже капка лъжовност съм се излегнала , душата ми е гола , съблякох си всичката плът и сценичност , всяка люспа от кожата ми си свалих и бронята махнах , маската я захвърлих в ъгъла и ето ме гола и доста по лека и освободена , сама в моя замък където няма кой да ме нарани и да остави още белези , няма хора които да ме надраскат с груби думи или необмислени действия , сама музиката леко гали кожата и сетивата , играе си с сърцето ми като усилва ритъма му , протяга лениво въображаемите си ръце и разрошва леко косата ми , като небрежен полъх на пролетен вятър..

Разхождам се из рамките на границите си
една недовъшрена симфония
вглеждам се в късният залез
и усещам смута настъпил в дълбините ми
последният лъч обагря чертите ми
и изчезва
обгръща ме само едното небе
и оковите на едно тяло
само това спира душата ми да
полети и да се понесе
с нощният бриз по студеният пясък
да бъде вълна и да милва нечии нозе
да бъде солена и опасна
да я боготворят и да се пазят..
и накрая да си отидат
те винаги го правят.

Неизказани думи
търсят обятия в които
да се впуснат.
Недовършени чувства
обикалят самотно
в своята празнота ,
давят се в петната
на едното лабилно ежедневие
и жадуват за блянове и приказност
жадуват за ласки ,
които не биха ги ранили..
не биха ги счупили.

А преди бях картина
и всички оглеждаха
платната и цветовете ми
после избледнях
и не поискаха да ме реставрират.

Трескаво пръстите
пишеха
и устните нашепваха думи
но не ги изричаха
само ги оформяха
тихичко се отваряха
и ги изговаряха
да не би някой да чуе.

Тихичко гледах луната ,
музиката отново продънваше
съществото ми
а хилядите звезди
осветяваха мрака в мен
изпълваха ме с копнеж
да счупя своите окови
да ме нарисуват отново.

Само наивността ми ме раняваше
но това беше преди
много преди тежката зима да дойде
преди земята да се разцепи
изпод краката ми
и да пропадна в тъмната бездна
където всичко е еднакво
хората са без лица
нямат и силуети
само сенчесто влиание
и тъмно минало.

обречена съм вечно да се отдръпвам вече
и не искам повече
красиви лъжи от красиви хора
по добре студената истина
която да ме заледи със студ
от колкото това досадно
"отивам си - връщам се"
"оставям те - нужна си ми пак , идвам."

- Не , не съм ти играчка , не те искам , не искам неискренност.

словата оттекват
и само се впиват в
грубата стена ,
където още десетки такива
са забивани от времето.
невидимите епитафии
невидимите чувства
остават си нечути
вовеки
от тези за които са предназначени.


Днес избягах , вчера също ..цял живот бягах , но днес се оттърсих от страха си да изгубя за пореден път контрол над себе си.Готова съм да поема отговорнност и да отворя клепачи , въпреки многото падения съм имала и възходи и благодарение на 6 човека бих продължила и до края на света . Щом има достатъчно слънце което да огрява дните ми и въздух , които да дишам , няма някой който да ме спре.
И с колкото и лъжи да ме засипват ежедневно , не бих спряла да вярвам , не бих спряла да чувствам , че съм много повече от поредната епитафия в поредната каменна стена!


I'm searching for the cure
This is a sickness.
Can you hear me love?

I am , I'm not..I was..I've had?

Вече ме е страх да дишам
страх ме е да си поема дъх
да повярвам че някой всъщност се интересува от скапаната ми личност и иска да ме опознае иска да е с мене , иска да ми е приятел , уважава ме и държи наистина на мен.Толкова много разочарования , че ми писна да вярвам мамка му , а понякога ми се иска да съм зла жестока и безкруполна , да мразя до дъното на душата си която дори не знам дали я имам , не мога да я пипна , не мога да я видя , да я усетя , не..в мене няма нищо "само мърсотия" само една черна зееща яма и толкова. Под всичките ребра , органи , плът ..само едно небе , безкрайно чисто , утопично и вярвам , че бих полетяла , но вече ми скършиха крилата и не съм божествена , дори не мога да стигна до своя рай , стигнах до брега и като шибана вълна се разбих , умрях , умря нещо в мене за пореден скапан път ..
И страха , страха дето разяжда тялото ми като гадна ръжда по някой инструмент и така гния гния и накрая се прекършвам , цялата съм в дупки , агонично се раздирам , крещя ама никой не ме чува - точно от онези крясъци , които толкова силно викаш , но никой не иска да те види , те всичките са слепи за тебе и за твоите болки и ти сам самичък трябва да оцелееш , да издрапаш , да оцелееш. В крайна сметка всичко се стича до едното оцеляване , а за него колко си готов да дадеш , да продадеш от себе си , да лъжеш за да се опазиш , да нараняваш , да се погубваш.
Не искам вече да съм такава "силна" "оцеляваща" "смела" - не аз не съм нито една от тези типове , нито една от тези образи , нито една от тези хора?
Дори и сянка не съм , не знам реално какво успя да остане от мене . Всеки път ми трябва толкова шибано много за да успея да се подам от глупавата си черупка , успея да направя крачка и винаги изскача някой скапаняк , готов да ме убеждава колко съм крива , колко съм глупава , как не ставам и за пореден път бивам набутвана навътре в черупката и чакам докато не събера достатъчно "смелост" за да подам глава и пак да повярвам , че всичко ще бъде различно , че няма да ме нараниш и всичко се случва в абсолютно същия ред..винаги един безкраен скапан кръговрат и няма тайна вратичка или прозорче и няма значение колко силно дращя с нокти по шибаните стени , колко сълзи бълват очите ми и колко болка усещам там в безкрайният космос - моето тяло.
Едно тяло - затвор . Каквото е вътре не излиза от там , съмнявам се и в тебе , и в нея , и в него. Не заслужавате нищо .. не заслужавате дори да умрете.
И мамка му само в скапаната си смърт сме еднакви , всички равни - и бедни и богати и скапаняци и курви и чикиджий и боклуци и наркодилари и мутри и умни и тъпи , цялата мръсна гадна сган , която може да я има на тази земя.
Всичките бе , еднакво гниещи , разпадащи се , с оголени кости , само прах и пепел.
Нищо повече .. "по добрата част от света - мъртвите" толкоз. Те не лъжат , не убиват , не те нараняват , не нагрубяват..просто си лежат там в гроба , докато червеите не ги довършат , и времето.
Защо всичко трябва да се измерва , нямаме си достатъчно граници ли или предразсъдъци ..прототипи , стериотипи и всякакви етикети и прочие..
Може ли човек да умре за един момент , само за 1 мимолетен момент , който ти спира дъжа , отвлича те от жалката реалност и ето ти я , твоята утопия всичко се нарежда по някакъв начин и си на върха..ще чакаш ли още такива , ще изтърпиш ли още сиви дни или би умрял като си толкова щастлив а? Би ли?
Ех и се чувствам някак си прокълната , защо всичко на което държа ме напуска , отива си , без дори едно чао , без едно телефонно обаждане ? прегръдка
а всичко което исках беше на някой да му стига това да ме слуша как дишам и да ме гушка в скапаната нощ.
Е добре ми дошъл следващ ден..
аз продължавам да си чакам моя момент - бих ли умряла за него..?

"Тя е...
...като сградата, която |толкова много обича.
Малко ощърбена по ръбовете,но ако се вгледаш внимателно...
...е самата красота.
И единствена по рода си.
И въпреки, че я нагрубих и отблъснах...
...тя се превърна в гласа в главата ми.
И не мога да си я избия от там.
А и не искам да го правя.
Така че ще запазим обществения център.
Защото и дадох дума...
...и защото сме дали дума на хората."




Two week Notice


http://zamunda.net/details.php?id=116383

зодии!!!



моя милост ;р

Рак
Планета: Луна
Плюсове: чувствителен, отговорен, деликатен, грижлив, дълбок, верен
Минуси: самотен, раним, прикрит, затворен, обидчив, нерешителен
Мании: съвършенството, съмнението

Около пълнолуние може да се превърнат в абсолютни откачалки, а когато Луната започне да намалява, сякаш униват и търсят утеха, уют и закрила. Тези лунни човечета са сякаш от друга планета, притежават много дълбока и ранима чувствителност и често ви се струват затворени в себе си, сякаш като Малкият принц са попаднали на странно и необичайно място, което не познават.


Това са изключително богати вътрешно хора. Рак е интроверт - той носи дълбоко скрито в себе си своята същност, емоции и душевност. Трудно се разкрива пред другите и доста често е сдържан, плах и стеснителен като характер. Дори тези Раци, които много приказват, хихикат се глупаво, подскачат от тема на тема и ви се струват повърхностни, всъщност… най-вероятно така прикриват себе си. Това е маската, с която се опитват да държат другите далече от вътрешния си свят.


Жените Рак са най-крехките и нежни създания, за което сте чели само в детските приказки. Това е онова момиченце в бяло от детските ви момчешки сънища, за което сте готови да се сбиете и с два пъти по-гигантски батко. Дали някой ден ще разберете защо сте си загубили ума точно по нея, не е съвсем сигурно. Както не е ясно и дали ще научите някога кое е по-вярно - дали, че тя е само една романтична принцеса или лунатичка, която просто не е с всичкия си.

И така е аз съм откачена , романтична до неузнавемост ..говоря много , смея се още повече , имам си маската ;р страх ме е от хората (: Не съм за тук , не пасвам никъде
през 99 % от времето се чувствам самотна , крия си се в черупката , искам да притежавам и да ме притежават..дейм ако не бях толкова чувствителна..

и сега той..

Близнаци: 3 в 1 без Nescafe
May 25, 2005 in Uncategorized by yovko | 16 comments

- Слушай… Знам един начин да си почиваш, когато искаш…
- Винаги искам - каза фенерджията.
Защото човек може едновременно да е добросъвестен и мързелив.

“Малкият принц”, Екзюпери

Стихия: въздух
Планета: Меркурий
Плюсове: бърз, пъргав, умен, работлив, способен,
Минуси: хаотичен, неподреден, вятърничав, лъжец, несериозен, дечко

лъжец , несериозник (дейм право в целта)!

Ако искате някой да ви излъже красиво и умело, че свят да ви се завие обърнете се към някой Близнак

Олеле! Влюбили сте се? Да - знам, че никак не е трудно - те са адски обаятелни… Но сега няма да хленчите. Ей тъй, както си ви обича много може да хукне да потича с приятели и да се върне чак другата седмица или въпреки, че е бил толкова нежен вчера, днес съвсем ви е забравил. Е, ако не бързате да го зарежете точно днес, със сигурност утре пак ще е различно и не по-малко вънуващо и обаятелно. Не се опитвайте да спорите с тях - няма смисъл. Да, разбира се, още по-глупаво е да се напъвате да ги надприказвате.

Ако реши да ви спечели, вие сте обречена, особено ако сте интелектуалка - ще ви омагьоса за отрицателно време. Ще ви свали всички звезди от небето, а на следващия ден ще отмени срещата ви без някаква причина - не, не е гадняр - докрая на седмицата ще ви се обади пак - обещавам ви. Все ще се сети за какво.


мразя красивите лъжци още повече лъжите им -.-
нян скапана шизофренична раздвоеност..

източник : http://yovko.net/

On wing of Lead

Утаявам се в страховете си
похабявам си емоциите и мечтите
в мисли за тебе.
не ги заслужаваш
не ме заслужаваш
самата аз не знам какво заслужвам.
Очите ми ме заболяха да плача
и сама съм си виновна за скапаната ми чувствителност
и буцата в гърлото ми не спря да ме дави
да ме дави в собствената ми болка и отчаяние.

Не съм ли достатъчно добра?
къде сгреших отново.
и ако кажа че искам да те мразя
ще излъжа..
кога най накрая някой
ще държи на мене
ще е там за мен ,
наистина.

Усещам сърцето си като
една гнила ябълка
от която бълват червей
замазвам си света
с черно бели истини и лъжи
и ми е все по трудно да дишам
защото накрая всички ме предават
и си отиват
и никой не може да разбере..
никой не иска.

И ето още една треска в тялото ми
още едно разочарование
и се чувствам все по слаба
толкова много ли е да искам да те видя?
да ме гушнеш и целунеш
и просто да си остана така в обятията ти.
жалка съм
гния си из мизерията ми
чувствам се далечна за себе си
непривична някак си
остана ми само скептицизма
не ти вярвам..
на никой не вярвам

хората лъжат и си тръгват..

Closure




Хей и кога ще пораснеш?
болката е навсякъде
в главата ми
в сърцето ми
не знам къде ме боли повече.
До кога ще съм толкова наивна
и ще ти вярвам
на тебе?
на следващия
и ще се ебавате по един и същи
брутален начин.
МРАЗЯ СЕ
не искам да съществувам
не искам да ме боли
станах толкова лесно ранима
пречупена
и нямам сили за повече
да се боря
да се правя че съм наред
тъкмо свикнах с проклетата самота
и ти дойде
да я изсмучеш от местата където се беше загнездила
и сега няма какво да замести
страха , който се е родил там.
И никога не съм била по уязвима
искам да крещя
искам да се самоизрежа
да си откъсна буквите
но не и отново
да плача
и да бъда разбита?
РАЗБИРАШ ЛИ МЕ?
исках само да си отвориш очите
защо никой не ме оценява докрай?
какво съзирате в мене
не съм само скапана обвивка
имах си вътрешност
чувствах
но сега искам да мразя
и да ги боли всички
нарекоха ме стъклена
и нека
порежете се на остротата ми
кървя със дни
а още не съм се отекла
един цикъл на емоцията
която не затихва
а само изгаря по силно..
изхабих се по краищата
уморена съм да целувам
и да вярвам че е истинско
ръцете ми застинаха там в
глухия въздух
глух за тяхната топлина
и сляпото им желание да бъдат
обгърнати
тялото да бъде обгърнато..

но не само студ
- 10 градуса
и една идиотка
дето си мислеше че
някой би я обикнал
майната им на всичките ..
мразя се в очите които се оглеждам
в очите в които те желая
с които ме посичат
и които забиват думите си безвучно
в грапавия ми кървав ирис..


едно време бях толкова невинна
и чиста
дишах и се усмихвах без да злобея
сега
единственото което вдишвам
е собствената си празнота и злоба.
празно е
празно празно празно
някой успя толкова бързо
да ме опразни
както и успя да се нанесе

мразя дните в които
дори музиката не носи щастие
в които болката е толкова силно
залепнала по кожата
че трябва да я обгарям
толкова много
за да се чувствам силна.
мразя да желая
нещо , някой
за който не съм сигурна?
някога изобщо беше ли наистина с мене?

Listen Me..


Какво мога да кажа на някой освен
просто да ме слуша , да ме слуша истински , да попива думите ми , ако ще даже да си ги представя ама просто да ме слуша..
точно това и изпитвам момента слушайки песента на Белослава , нашепваща в главата ми

"Слушай ме , слушай ме..
Хей, слушай ме!
Колко много пъти съм те срещала
насън или наяве аз не знам.
Хей, слушай ме!
Искам само да ти казвам колко мил,
добър и истински си с мен всеки ден.
Хей, слушай ме!
Искам само да те има и във лято
и във зима и да бъдем заедно завинаги.
Хей, слушай ме!
И очите и ръцете и лицето
и сърцето искам само те да са до мен."

така и аз само да ме слушат..

Напоследък уж все мисля за тия неща и си мислех ,
че когато се държа абсолютно ужасно с всички и се правя че не ми пука
тотално на абсолютните 100 %
както си мислех че по тоя начин ще накажа хората ,
които много често обичаха да се гаврят с милите ми емоции и прочие
и не го забелязваха
и хем бях права за себе си
и хем грешах.
Не съм аз човека , който да ги наказва
не не съм силна
и много пъти и аз не знам какво правя
и коолко наранявам хората на които държа всъщност.
За Бога(същност това си е богохулство , тъй като не вярвам в Бог)
ениуей аз правя по 3784231433344332 грешки на ден
и просто съм никой та да седя и да търся чуждите грешки
та да се опитвам и да ги оправям.
Моят скапан живот в повечето случай мирише ,
а аз седя и се чудя как да помагам на хора ,
хора които тотално не заслужават моята помощ ,
че дори и това че говоря с тях им е много.
Все тая сега има някой за който да се старая
да съм по добър човек ,
даже не знам дали този някой изобщо му пука от факта
и знам че едва ли някога би го прочел
но няма значение
ТОЙ ме кара да дишам скапания въздух отново
дава ми сили да мечтая
и да си направя животът колкото цветен си поискам..
той той той
той е мойто слънце
моята причина , моя симптом да съм не болна
което е странно тъй като имам симптомите
на индивид болен от любов може би.
възможно е и да го надценявам
както почти винаги правя с хората
но този път имам по добро чувство дори и съвсем малко.
Та да имам си и добри причини
с него нямам нужда да се старая да съм някой човек
тоест мога да сваля гарда поне за малко (и със сигурност греша)
но както наскоро четох
за всяко нещо си има цена и почти всичко е мед и лайна :)
много лайна малко мед , ама такъв е животът..
и няма безплатно щастие
или си готов да си дадеш жалката душа
и разбитото ти сърце да бъде разбито за пореден път
да се гърчиш от сълзи и сополи
да седиш много нощи будна и да се чудиш
къде си сгрешил и защо винаги нещо се преебва..
е отговора е един не си бил готов да дадеш всичко от себе си
за да получиш истинското щастие..
съжалявам че така глупаво парафразирам
но действително ми харесаха тия неща
и си ги поразвих с мой думи..
та най накрая съм готова да дам много от себе си
за да я получа шибана любов
и не смятам да се отказвам от идеята си
ах и колко наивно мисля
аз дори не знам по какъв начин ме чувстват..но искам искам искам да е истинско
и да си пея "слушай ме..слушай ме"

в тоя ред на мисли т.е откровения
да успях да бъда гъз
и да успях да нарня хората , за които ми пука
въпреки това което се е случило между нас
и странно как от това че ме боли
и че не виждам друг начин да променя едно нещо
наранявам - действието което ненавиждам толкова много.
ех не е лесно да се правиш и на най злият хейтър..
дори ме набедиха , че съм льо по дяволите...
сравниха ме с нещо което се мрази само по себе си
и се обича за това което е..


така си е ..след цяла седмица кибичене в нас
говорене по гсм-а до сутринта с един чвор
и то няколко вечери
след толкова лекарства
и доктор хаус
диагнозата ми е ясна : тотален кретенизъм в напреднал стадий
също така мисля че съм щастлива
и че имам всичко което ми трябва за целта
е сега освен да спя
не ми остава друго..
за всички четящи били наранени от мен сори ;р (може би е било малко в повече умишлено)
а сега ще се отдам на лениво спане и излежаване до 1 наобяд :)
лека..
и помнете не просто да чувате ами

слушайте ..слушйате

White Trash Beautiful

Дни в очакване , което изнервя
дни през , които дишам и се надявам.
Да бях щастлива , но ми е едно такова несигурно съвсем се зачудвам в какво и на кой мога да се доверя всичо ми е едно относително.
Не се разбирам , страх ме е да повярвам дали всичко
което очаквам с такова нетърпение би се случило
ами ако отново си остана сама и в калта :/
ако отново всичко на което съм се надявала се срути.
Животът ми се руши
по всяка една точка
вече не мога да си казвам "да да аз съм силна"
не че не мога да съм
но това незнание ме прекършва
счупва ми мечтите в всеки един прешлен
ако имаха такива..
съзнанието ми кръви и бледнее
докато се утаи бая болка имам да чувствам.
Всичката тая суета ми бърка в ребрата
не мога да намеря правилните думи
за моята шизофрения
една чаша несигурност
хайде още една
ами ако този път отново съм по гръб
ами ако ти си тръгнеш
ами ако?
и после не мога отново да
си предложа сърцето на следващият тип
и после не мога да твърдя че не ми пука
по лесно ми е да мразя всички
и да съм нон стоп на автопилот
щита да не е изключен ..
а сега така се разкрих
че ако пожелаеш би ме счупил веднага..
не знам
не мога
не искам
греша с тази моя предпазливост предполагам
фак ит..