Ghost in the machine


Призраците на отминалите аз
доволно помахваха от огледалото
и някъде тъмни мисли оцветяваха нощта
със черните си , натежали багри
и там, във едничкият затвор -
малкото ми прашно тяло ,
със своят прекрасен и топъл загар
обратното на студеният му интериор
оплакваше изгубената цялост.

И високо , далече , тази проклета луна
придаваше особен чар на моят траур
с голяма доза от онази тишина
утешавах своят разум
или поне малкото останало от него
защото се смятам за чисто безумна
живея и дишам , храня се аз
от малки и диви лудости , изкривени безумия.

***** ****** *****

Пръстите сами имаха гръд
и следваха своето собствено темпо
във всеки от тях по едно малко сърце
диктуваше техните действия
думи облечени в цвят
повечето черно-бели
имаха своя собствена визия ,
даже и глас
бяха във мен , и без мен , и със себе си.
И просто ми иде да се разкрещя
да забивам по пирон за всеки недостатък
някак си чувствам се една
за себе си дори недостатъчна.
Бедните ми малки хриле
просто изсъхнаха вече
не ми е нужен вашият проклет океан
мога да дишам и без него.
Ако трябва да , ще умра
и без това ми е леко безразлично
в моята безумна тишина
не вирее , не живее , няма НИЩО!

Down to none




Безразличието яде те като червей
а тялото ти превръща се в гротескна мърша
и когато е късно , привечер
и света ти залязва и се стъмва..
а не-вярата на вратата ти хлопа и вика
и със студените си пръсти съмнението се прокрадва
и вътре надълбоко се намъква.
чак душевно те изрязва..
А пък дълбините са ми черни , черни , безпощадни
някакви ужасно празни бездни
пълни са до горе със кошмари
и преследват ме дори на трезво..
Мрака се омотава като шалче
лягам си , ала ми е толкова студено
студът обаче е вътре в мен
облечена съм цялата с виелици..
Дъгите ми са дефицит
ходят ми тъмните тонове
чувствам се като натъпкана със динамит
но фитила още непокътнат е..

Death is certain




Животът ми непрестанно се преобръща ,
чувствам се като някоя проклета каруца
камачетата постоянно се заяждат
и не спират света ми да обръщат.
А всеки уж ме познавал
и знае каква трябвало точно да бъда ,
как да изглеждам , да виждам , да мисля
как да ги гледам , говоря , и , о да, как да подреждам
как да съм мила , учтива ,много възпитана
и никога груба ,
о да никога груба
как да се усмихвам и да поглеждам
каква да бъда , да , каква да бъда!?
И как моето черно всъщност си било напълно бяло
и как живея в ужасни заблуди
а не знаят те , не знаят нищо
за океана , за глада му , за хапещата буря
океана ми , тоест водите му са тъмни
и гладни , със мъртвите си течения
душата му , като някой път е стръмнна
и постоянно се храни със съмнения.
а и аз съм гладна , да ужасно гладна
пък моята храна , често бива точно обратното на вярата
и тази надежда за която всички говорят ,
просто не я виждам никъде , не виждам я!
и забравих къде точно , трябваше да търся
тялото ми заприличало е на някакво гробище
вътре в себе си погребвам всичко
особено угаснали копнежите..
но пък сърцето ми е силно и не се предава
и напук на всички , бие , бие ,бие , борец е!
и следва винаги мечтите си
независимо проклетите последици.
и знам само каква не желая да бъда
и колко безполезно е да опитвам да съм
защото се чувствам фалшива, неестествена
и не мога , не мога , не мога..брутално е!