dont leave me when the winter comes




хладната зима
нахлува през прозореца ми ,
в душата ми
всичко се заскрежи
и чувствам как
кръвта замръзва в вените..

и нека чернотата
ми ме погълне
всички цветове
от мен избягаха
и стоя
скръстила ръце
посредата на пътя
чакам
каретата на съдбата
да ме прегази..

но тя не идва
и минават
все по черни нощи
и все по безслънчеви дни
чувствам се космосно
и само един вакум
мъчи сърцето ми
иначе би изригнало
защото така или иначе
всичко в мен се прекърши..

нямам сили
да обичам вече
само мога
да се усмихвам
фалшиво
(;

over the sky..

в очите ми
празнината се чете
не се научих
да чета наобратно
та все още
не мога да се разбера със себе си.

ограждам се
със стени , огради , ровове ,
океани , пустинии
чакам да видя
кой би ги прескочил
би ги преплувал
би ги извървял за мен..

въпреки всичко
не искам да се призная
за слаба
и не смея да поискам помощ ;/

моята есен е сива
и глупава
обгръща те с хилядите си листа
уж за комфорт
но в дейстителност
ти предлага покритие
и така сгушена в тях
дочаквам студа на зимата
да се докосне до мен
и да се слее със сърцето ми
то и без това вече замръзна..

моята любов ме обрича
и дори да е невъзможна
и безпреспективна
аз не се отказвам..

боря се все за това
което не трябва
правя все грешни избори
невъзможно ми е
да се предам
не искам да се предавам..

колко време
му трябва на човек
за да се поправи
в сърцевината си :/
колко бързо
зарастват раните ?

не
всичко ми
крещи не
несъзнателна съм
необратима съм
;/
не искам
не искам
не искам


p.s Im sorry for being such an ass.. :///