"I have loved you more fiercely
than I have
ever loved anyone
and it frightens me
it breaks me
it drains me
to know I can only say these things to
poems that will never love me
and can no longer say them to you."
да.
страх ме е
че вече не мога да обичам
или поне забравила съм някак
страх ме е
че чувствам самата себе си
като един болезнен недостатък.
страх ме е
че за мен не съществува повече
онова "и тъй нататък"
страх ме е , страх ме е
безумно
нелогично
до припадък.
страх ме е ,че думата "любов"
остава някак само и единствено дума
а всеки мой белег крещи ,
напомня
и боли
че живея в огромна заблуда.
