From my Heart!



Душата ми броди
по нощните улици
и отдъхва по сивите пресечки
душата ми се бори
със студеното , със Зимата
и
с всякакви измислени виелици.

Душата ми се чувства пълноценна
и усещам го със всеки удър на сърцето ,
в което обичта ми неизменна ,
гори и рисува
усмивка която само
ти вдъхваш на лицето ми.

Преди се чувствах похабена
и даже разпокъсана
бях тъжна , наранена
нещастна и навъсена.
Преди бягах от себе си
и в образа си дълго се взирах
търсех грешките дълбоко в сърцето ми
което ти толкова бързо ремонтира...

Думите ми почват да се свършват
защото неуписуемо е
това което изпитвам към тебе
думите даже не струват
пред това което
истински чувствам във себе си..

някак си не мога да опиша
как от развалина
превърна ме във чисто нова
и как успя
да ме вдъхновиш
да живея..
да се боря!

неримувано!

ти спираш дъха ми
чувствата ми са като една константа към теб
ти ме разтопяваш
ти ми вдъхваш надежда
ти откриваш в мене
това което аз никога не видях
ти ме караш да се усмихвам
дори когато не ми се усмихва вече
ти ме стопляш с
целувките си
както дори глупавата ми печка не може
ти ме караш да се смея
ти ми даваш точно това от което се нуждая
ти вярваш в мене
дори когато се чувствам тотален неудачник
ти ме караш да се чувствам специална
ти ме научи да вярвам
ти ми подаряваш всеки ден уникални моменти
за които късно вечер мисля
с които късно вечер заспивам
които не дават покой на
мислите ми
и на сърцето ми...
когато съм далеч от теб
не спирам да си мечтая
за момента в който
отново ще съм в прегръдките ти
ти си всичко за мен
колкото и глупава да ти се струва идеята
един свят не би струвал нищо
ако теб те нямаше в него!!!
и дори звездите нямаше
да са звезди
нито луната луна
а пък слънцето слънце ,
защото ти си всичко това за мен
и дори много повече..

(((: