Irreversible



Приказките в мен заспиват
някой от тези сто годишни сънища
и не чакат , не вярват , не искат
да съществуват , това не е моя приумица.
Отдавна не търся теб
но все още се чувствам изгубена
отдавна ми се ще да избягам от себе си
но живея все още някак принудена.
днес ме галят слънчевите лъчи
а утре морски вълни се разбиват в моите рифове
втълпявам си че толкова сладко е
а истината е , че просто горчи.
и болката не бива утъпявана чрез времето
там празно е и непрестанно боли
там умират думите и стават митове
всичко е в лед и просто мълчи
там е мястото където уж се чувстваш вкъщи
там е нещото с което чувстваш
там е дупката в която политам
и като алиса съм просто объркана..

Uno





И тъй като отново съм пустинна
и разни бурии просто преминават
и всичко в мен заспива
а думите диктуват отминаване..
но всъщност любовта ми ми е кораб
и все отбива на грешните пристанища
като спомен , като някой облак
неосвободена просто се стопява..
и нищо не променя времето
луната е все така високо плачеща
и аз я гледам и си нося бремето
напред продължавам все така бягаща
говорим си двете и си обещаваме
в името на истината , на надеждата
че утре ще е друго , преброяването
на съмненията , на копнежите..
но ти си отиде
и светът ми се стопява
даже не знам за какво да живея
всичко говори за едно изстиване
за една пустош в мен..така неизбежно е..

The Keeper



Думите са станали моят затвор
и ровът , и замъкът и даже дракона
стремя се към необятният простор
а все окована завършвам на земята..
в тази приказка няма принц
а тази "принцеса" не чака спасение
не вярва в чудесата ,като думата "любов"
всичко подлага на съмнение..
и когато целият ти живот превърне се във стая
от която няма измъкване
а кошмара от ляво на гърдите те пристяга
и вътре някъде намъква се..
когато всичко което имаш са болежките
и хилядите грешки , глупави спомени
когато не знаеш на къде да погледнеш
а отвътре нещо прободжа те ..
когато смисълът просто зад ъгъла изчезва
и се губиш сред познатите ти улици..
когато когато ,когато , кога ?
сама съм си пазача и стражарят
във себе си някъде държа и ключа
и чакам принца , който отдавна е заспал
да дойде да ме целуне
и поне веднъж да не бъде илюзия...
Не искам спасение ,
и сама мога да се спася
но имам нужда поне един път от чудо
достатъчно дъжд все над мене валя
искам въздух , искам нещо друго..

Trail of lies




И бягам бягам просто надалеч
от улица "далечна" на ъгъла на "недостатъчна"
нямам даже грам сърце
остана в ковчежето , празно - запечатано!
и всички думи , скриха се от мен
съзнанието от лист бял по изпразнено
бягам там където има небе
пространство едно необятно
там където всички лъжи
губят своя смисъл , а надеждите
от тях никога не боли
така далече са , като съзвездия
няма разочарования , нямам и смях
станала съм толкова безкрайно сива
свита в свойта пустота
най жестоката пустиня :/
любовта ми проси за малко любов
някак си е иронично
застанала е под наслов
колко всичко е критично
а ти изчезна от моят небосвод
мислех че си паднала комета
толкова за теб мечтах и днес
от втора планина през трета
в девето от десет , море
търся това което беше..
и все повече се убеждавам
че всичко може грешка беше..

Wightless wings..





Запитвал ли си се дали луната плаче ?
И да луната плаче ,
плаче със звезди ,
а те всъщност са толкоз недостатъчни
за болката , която и тежи..
Такава е и моята - ужаснно лунна
необятна е
и дълбоки кратери дълбае и после в мене руши
но всичко е вътрешно
отвън съм просто стомана
и всичко вътре някак мълчи..
А любовта ми хленчи - зимата не спирала ,
толкова студено и било
че чак от студ се хапела
и и останало толкова мъничко сърце ? (какво) ?
а аз била съм чак самоубийствена и празна ,
но не , напротив ! Пълна съм с лъжи
хиляди кожи имам избери си някоя
но истинската остава вътрешно
напомня за себе си и боли..

I used to love h.i.m ...

Mad to be saved!





"Но тогава, в ранните дни, те танцуваха по улиците като отвързани, като помрачени, а аз се тътрех отзад, както цял живот съм се тътрел след хората, които са ми били интересни, защото единствените хора за мен са лудите, онези, които са луди за живот, луди за разговори, луди за спасение, онези, които пожелават всичко наведнъж, които никога не се прозяват, нито дрънкат баналности, а горят, горят, горят като приказни жълти фойерверки, разпукват се сред небето, същински звездни паяци, а отвътре блясва синкавата светлина на сърцевината им и тогава всички се стъписват: "А-у-у-у-у!" "

Джон Керуак

The loser wins




и всичките си думи понякога
ги чувствам грешни
някак незапомнящи се , и не свой..
някак не на място , ужасно смешни
независимо как звучат и колко са на брой..
въпреки че животът продължава
в мен живеят толкова и много отминали неща
и въпреки всичките си думи и действия
нито едно на миналото , просто не повлия.
В главата ми живеят спомени и хора
които успяват да блокират пустото сърце
и сега съм просто адски неспособна
защото цялото във лед е , изкъртено на две
и не искам вече хора - никакви!
и думи също
щом не успяха да спрат никой те..
за какво са ми , те не изразяват мен
а някой друг , който е ужасно мъртъв днес..
и всичките не-та плъзнали са като зараза
и не чувствам и не мисля и не искам НЕ
като етикет залепени са вътре
в тялото ми , невидими за теб.
и цялата съм пълна със забрани
не обичам , нe разбирам себе си , аз съм шизофреник
и двете Петя са ужасно крайни
полюсни и наистина зимата вилнее
в едната доста често , damn?!

I tried to make a difference
But the only thing that changed was I gave you distance..

Cross my heart






Самотата ми ме поглъща
стоя там на ръба на скалата
а под мен е черната бездна ,
въздесъщата , всепоглъщата , жадната
там е и ме очаква
очаква всеки мой провал
и го записва в невидимият тефтер
за да ми го напомня по късно..
за да ме сочи с костеливият си пръст
и да ме обсъжда . да ме хапе с думи
и да оставя невидимите си зъби
по студената ми плът.
всички мой чудовища оживяват в 12
болезнени , страшни , сълзливи и сополиви
даже призраците на сърцето ми
разни ехота на великата любов
разни ехота на умиращи или отдавна изгубени приятелства..
искам да избягам от себе си ,
да се откъсна от кожата си
и да бъда дух , да наблюдавам просто отстрани
писна ми да понасям хилядите си чувства
толкова е натоварващо вече..
и как да укротявам буриите си
и всички земетръси , урагани и виелици
всичките вълци и лисици
всичките мисли , горчиви и сладки :(
непосилно ми е вече
непосилна съм
никак сили нямам
и дори забравих вече защо се боря..
след като винаги губя ?

One double, for the hungar and the struggle
Two for the fool trying to pull apart the puzzle
Three now I smile while I wait for your rebuttle
By the fourth shot, I'm just another child in a bubble
Trying to play with the passion and the placement
Just to see what these people let him get away with
Still trying to climb a mountain for you
Hammer in my hand, still pounding on a screw
She don't listen so he don't speak no more
Nobody's winning 'cause neither is keeping score
Don't wanna think no more, just let me drink some more
Pour me another, cause I can still see the floor

not another heart mess




от утре казвам си
ще обичам по добре
и ще си реша косата по правилно
ще си боядисвам в светли тонове ноктите
ще бъда по праведна.
от утре почвам на чисто
каквото станало - станало
ще си подреждам и сгъвам дрехите
а миналото забравям го.
няма да заливам с дъждове хората
ще се науча на испански
ще зашия всичките дупки във джобовете
и тези по тялото си..
биенвенидо малка Петя
време ти е да порастнеш
добре дошла там където времето
е нищо повече от разказ..
обещавам си всичкото и цялото
там където ми писна да се събирам
където съм прерастнала
в нещо повече от дива..
ще си подредя всички мебели правилно
ще си преброя за пореден път приятелите
знам истинските малко са ,
за разлика от другите - предателите..
спирам с измъчването на сърцето си
и нямам вече спомени
всичко , което от тях е останало
са прашните помени..

Domino efect





"хората четат себе си в книгите преправяйки,
което им е нужно и махайки, което
не им е. "

"предпочитам да ме намерят
мъртъв върху тази пишеща машина
няма значение
нуждая се единствено от
своите пишещи
пръсти
и нищожно
количество
болка. "

Няма друго
никога не е имало такова
болката е единственото което диктува
на сърцето да бие
което крещи на мозъка
"ти си жив и кървиш , вътрешно и външно"
не знам след кой кръвоизлив
станах това същество което ме е страх да погледна
да се вгледам в него
защото то има остри зъби
и лед за усмивка
а там в ляво през костите прозира - кухостта...

не искам да бъда по добра
нито по хубава , нито по умна
защото дори да бях , пак нямаше да бъда достатъчна
и именно и от това страдам днес
от сърдечната недостатъчност
от белодробната недостатъчност
от оптимистичната недостатъчност
сама не си достигам на себе си?!

не съм океан , вълните ми умират
ставам река , после не съм дълбока
превръщам се в поточе
нося хиляди белези и следи в себе си
всеки ги оставя
и те са незаличими
броя си минутите
и секундите
докато спра да бъда , да съществувам , да дишам
да чувствам
механизъма се счупи
няма достатъчно части за да бъда поправена
аз съм като една кола
спряна от производство..

бутам една плочка
и светът ми се разпада
целият ад се изсипва над главата ми
хиляди кълба огън
се вливат в плътта ми
и не я прогарят
само ме правят
по силна
по крайна
по жестока
убивам се със крайност
прескочих си срока
на годност
нямам вътрешно горене
само изгаряне
на непотребните емоции..

The trick is to keep on breathing



"She's not the kind of girl
Who likes to tell the world
About the way she feels about herself
She takes a little time in making up her mind
She doesn't want to fight against the tide"


Проектирам си една дъга
с десетки хиляди усмивки
изолирам свойта тишина
онази в която умират всички думи
онази която прави в мен
ужасно силни бурии
която превръща в ледове
мчетите и ги чупи.
Станала съм пуста синева
толкова е приказно и синьо
но някак празно и така
првърнала съм се в едно мъртвило.
В мене нищо не живее
всичко някак си е спряло
няма смисъл вътре , там ,
и от ляво и от дясно..
На мястото на проклетото сърце
са се загнездили разни думи
груби остри с ръбове
хапливи и безумни...
Вперила съм поглед в собственото си небе
там има хиляди блещукащи звездици
обградени от една безкрайна мъгла
мой стотици мънички частички
шепна им и търпеливо ги лепя
на мястото на ужасните си думи
имам все още мъничко душа
и надежди много , хиляди са , луди!
искам полека да зашия в себе си
несеотказвамлесно и несепредавам
колкото и адски , зверски да боли
от любовта аз не се пускам
и без бронята , непредпазена съм!

She knows the human heart
And how to read the stars
Now everything's about to fall apart
I won't be the one who's going to let you down
Maybe you'll get what you want this time around
I won't be the one who's going to let you down
Maybe you'll get what you want this time around

The trick is to keep breathing

I really could use a wish right now!




Виж далече във звездите
толкова далчена съм и аз
хиляди галактики прелитам
с двеста хиляди във час.
Желана съм или пък аз сама желая
да бъда просто някаква звезда
падаща , за други пък специална
но пък искам за теб най важна да съм , да..
искам просто да мога да обичам
а не да се крия зад някаква стена
да престана да отричам
себе си и всичко което щях да бъда или бях..
Чупя своите врати , станала съм стая
на стените ми стотици спомени висят
и от ляво на ребрата натежават
там където вечер , в късното болят.
Станала съм обинтован вятър
и само в себе си отнасям всичко и руша
страх ме е към земята да погледна
ще те видя и към теб ще полетя
всеки път едно и също
пожелавам
и то е да бъда
твоята падаща , неизгасваща звезда
не знам ти кой си
но пак си пожелавам
за теб да тлея , да горя!


I'm hopin' we can make some wishes outta airplanes

Neverevereverever





"Преживявал съм ужасни мигове, страдал съм, измъчвал съм се, търпял съм поражения, бил съм побеждаван и унижаван, захвърлян в калта, тъпкан, пренебрегван, изоставян, но никога нищо не ми е струвало толкова усилия, колкото вложих, за да не се обадя на Клер. никой никога не ще узнае какви мъки ми е струвало ДА НЕ ТИ СЕ ОБАДЯ. да спреш да обичаш е дори по - трудно отколкото да спреш да пиеш ! "

Една одърпана ,изстрадала любов
най - личната ми , най - крайната , болезнена!
Най - зверската , най - дългата , какво ?
да и кажа , да направя ,ах побърках се.
изпращам я далече , на краят на света
не я желая в себе си аз вече
стигнаха ми раните и дано
не се сещам никога за нея повече.
И всичко днес напомня ми за нея
за какво бях преди да ме срине тя
каква бях тогава , а днес съм изчерпана
днес съм просто капка ,един океан без вода.
никогаповече , казвам си край
знам как руши и как тя разбива
никогастебе и никогазнай
никоганикоганикоганикога!!!!!

The only way!





Ако не изригва от теб
независимо от всичко останало,
не го прави.
ако не излиза без да си го молил
от сърцето и ума и от устата
и стомаха ти,
не го прави.
ако ти e нужно да висиш с часове
вторачен в екрана на компютъра
или надвесен над
пишещата машина
в търсене на думите,
не го прави.
ако го правиш за пари или
за слава,
не го прави.
ако го правиш, защото искаш
да вкараш в леглото си жени,
не го прави.
ако трябва да седиш и
да поправяш отново и отново,
не го прави.
ако ти е трудно да мислиш за него,
не го прави.
ако се опитваш да пишеш като някой
друг,
забрави.

ако трябва да чакаш да се излее
от теб,
тогава чакай търпеливо.
ако така и не се излее от теб,
прави нещо друго.

ако трябва първо да го прочетеш на жена си
или на приятелката или на приятеля
или на родителите си или на някой друг,
не си готов.

недей да бъдеш като толкова много писатели,
недей да бъдеш като толкова хиляди
хора, които наричат себе си писатели,
не бъди тъп и скучен и
превзет, не бъди изпълнен със само-
влюбеност.
библиотеките по света
се прозяваха
до заспиване
над твоя вид.
не допринасяй за това.
ако не излиза от
душата ти като ракета
ако да мълчиш не
би те докарало до лудост
самоубийство или убийство,
не го прави.
ако слънцето в теб
не изгаря стомаха ти,
не го прави.

когато наистина дойде времето
и ако си бил избран,
то ще го направи
само и ще продължи да го прави
докато умреш или то умре в теб.

няма друг начин.

и никога не е имало.


Буковски..

Ghost Ship






Like fuck
Sink .. I dont think that I can go furhter ,
Sink ..damn this feeling is like murder

I Don't ?!

Your rain




Много често
превръщам се във дъжд
и лятото във мене гине
много често изведнъж
градушката просто се изсипва , спри ме ?
очите ми във форма на звезди
не знам кой ги откри
но днес изгаснаха ,
отразяваха се в тях хиляди луни
но днес стопиха се , порастнаха..
В епична битка съм със любовта
днес и вярвам , утре я отричам
днес съм вятър , утре пак жена
от толкова време бягам
че забравих как се обича.
Забравих коя съм
накъде да вървя
превърнах се в просто безименна
и не съм нищо повече
от един студен тъжен дъжд
който просто се стича , отричайки..


It's unfortunate that when we feel a storm,
we can roll ourselves over 'cause we're uncomfortable

From me to you





Изчезат моите луни
и цялата съм толкова безумна
не спирам да отвръщам с дъжд
всеки път щом някой към мене тръгне.
Страх ме е от дивата любов
с нея толкова отдавна се ранихме
и се гоним пак , защо
тя винаги не знайно как пак ме открива
и почва от начало старата игра
всичко розово е като за начало
обаче раните от тази ми любов
се виждат в мойто празно тяло цяло..
и въпреки това
ти из мислите ми само скиташ
станал си една звезда
далечен непостижим , ах , всичко..
и въпреки тази суета
аз чувсвтвам се различна
и знаеш ли или пък не
цялата съм станала обичане..

I'm not ur paradise , boy





Искам да рисувам лято
искам да рисувам с глухарчета
и да ти сложа слънчоглед за лице
да подарявам усмивки
и да се облека цялата в безгрижие ,
но вместо това
един хладен ноември продължава
да вилнее в мен
не ми е достатъчно студено за декември
но и октомври не ми е достатъчно топъл.
Увивам се около залеза си
и вплитам звезди в косите си
всяка една звезда
е едно желание , което не се е сбъднало.
искам да крещя и да викам
да плача , да чувствам
но съм застинала
в едно нищо.
страх ме е от чувствата ми
една емоционална зараза ме убива
усмихвам се фалшиво
а вътре в мен
небето ми се разкъсва от
светкавиците
тъжно е.

Толкова съм!




Im sooooooooooooooooooooooo

lost lost lost lost lost lost lost lost lost lost
lost lost lost lost lost lost lost lost lost
lost lost lost lost lost lost lost lost lost
lost lost lost lost lost lost lost lost lost
lost lost lost lost lost lost lost lost lost
lost lost lost lost lost lost lost lost lost
lost lost lost lost lost lost lost lost lost
lost lost lost lost lost lost lost lost lost
lost lost lost lost lost lost lost lost lost
lost lost lost lost lost lost lost lost lost
lost lost lost lost lost lost lost lost lost
lost lost lost lost lost lost lost lost lost
lost lost lost lost lost lost lost lost lost
lost lost lost lost lost lost lost lost lost
lost lost lost lost lost lost lost lost lost
lost lost lost lost lost lost lost lost lost
lost lost lost lost lost lost lost lost lost
lost lost lost lost lost lost lost lost lost
lost lost lost lost lost lost lost lost lost
lost lost lost lost lost lost lost lost lost
lost lost lost lost lost lost lost lost lost
lost lost lost lost lost lost lost lost lost
lost lost lost lost lost lost lost lost lost
lost lost lost lost lost lost lost lost lost
lost lost lost lost lost lost lost lost lost

About a lose..




Загубеняк
точно това съм аз
загубена
губя всичко
губя почвата под шибаните си крака
губя себе си
и вече не знам коя съм
къде съм
какво да правя със себе си
всичко ми крещи само
една дума
ЗАГУБА
писна ми да съм
там за всички
и да няма никой
там за мен.

егати егати егати
можете всичките да си ебавате майката

Run with the wolves




Трещи над моето небе
и цялата тъга се вие
под формата на дъжд и гръм в едно сърце
където удря , а сърцето тъжно бие.
Тъгата ми ме хапе като вълк
и тъжно вие , тича и се мята
навъсена е и малко и е зле
защото са и счупени крилата ..
да и тъгата може да лети
тогава вече е друга
и спира да човърка и да кърви
превръща се във пеперуда.
Но до тогава ще изгреят
още хиляди луни
а вълкът във мен тревожно ще надниква
ще вие и ще търси , ще скимти
за изгубеното щастие , ще пие
ще ближе раните си свои
и после сол ще им излива
но твърд и корав ще да е той
и колкото и да боли той няма да се скрие
ще бяга през океани , морета и планини
докато не избяга от себе си
от девета в десета през дълбоки води
но в него по дълбока е бездната.
Знам , защото този вълк е в мен
и вечер не ми дава покой
а ти държиш мислите ми в плен
и съм в един постоянен застой.
Мазохистично обаче се връщам към теб
някак си нямам сили тази врата да затворя
и отварят се раните безчет
не знам как себе си да преборя ?

The Point of no return*




О Боже , а аз искам да ти принадлежа.
Да ти принадлежа , като някоя картина , която обичаш да гледаш
и на чиято красота се наслаждаваш.
Да ти принадлежа , като маркера , любимият ти , с който
оставяш таговете си и се увличаш.
Искам , искам , искам!!!
.. да съм твоя , готова съм за това да принадлежа , като предмет ,
но без да се чувствам такъв , защото ние всъщност си принадлежим
по един много специален наш си начин , в който сме свободни :
- правим каквото си искаме
- с който си искаме
- където си искаме
но аз знам , че съм твоя и ти че си мой .
Ти си моята цялост , а аз твоята .
Ти си моята двупосочна улица и колкото и да бягам , с километри , с мили ,
и колкото и коли да отмина и хора и други улици , и да имам в себе си всякакво време
и колкото и силно да плача и да се смея , и всичките адове и райове да обиколя , дори по няколко пъти , винаги ще си намирам пътя наобратно , пътя към завръщането ми , пътя към теб , пътя където отново съм себе си и искам да бъда такава , пътя към онова момиче от което бягам , защото прекалено много ми напомня за теб и прекалено зверски ме боли. Ти си моят дом , вътре в сърцето ми където няма лъжи и истини , ние сме просто едно момиче и едно момче , далеч от изкуствената принадлежност , където ние просто СМЕ!



"No matter where I am, no matter what I do
I'm always coming back home to you
They can leave me for dead they can take away my true
I'm always coming back home to you
Through the lies and the sins that ride the wind that blew
I'm always coming back home to you
As sure as the life in the garden that you grew
I'm always coming back home to you
No matter where I am, no matter what I do
I'm always coming back home to you
If only I had known what you already knew
I'm always coming back home to you
From the heaven I've had to the hell I been through
I'm always coming back home to you"

* точката от която няма връщане назад, а само към теб(:

Babel



имам всички отговори
но не и на въпросите , които търся
имам ги поробени
от смачканите мой чувства.
до крайност съм изтощена
изцедена и побъркана
в пустинята на любовта си скитам
рошава , одърпана.
падаща звезда съм
къде ли този път ще се разбия
чудя се какво ли ще си пожелаеш
дали изобщо ще ме видиш ?


"Hallucinating, chasing, changing, racing
Breaking, hating till you lost it all .. "

In my soul





Пиша за тази от мен
която я е страх да го признае
че толкова много я боли
и просто от някой се нуждае
която усмихва се външно
а вътрешно се разпада
която плаче много и често
и да преглътне горчилката едвам успява...

*****

За всяко обичам те ,
което някога изричала съм
ми иде да се застрелям !
Това е една крайна мисъл ,
раздираща болка ,
с която всеки ден аз живея ,
с която лягам си ,
и с която се будя ,
и която нежно завивам .
А в главата ми натъпкани са
тези моменти ,
от които настръхвам и бавно умирам.
Всички накрая от мене си тръгваха
и не оставяха друго освен рани ,
които до късно изгаряха ме ,
причинявайки
безсъние и крайни кошмари..
Вече не се чувствам истинска
някак си съм безполезна ,
празна съм , какво съм си мислела
как ще се боря , как да живея ?
Всяко кътче от сърцето ми
вече е превзето ,
изтискано и разкъсано ,
от тъга и печал обзето.
От всичко най ми липсваш ти
и твоите усмивки ,
прегръдките ти нежни ,
които стопяваха лошата във мен
даже моите обвивки..
И знам , че всичко може да звучи пресилено
обаче точно така се чувствам ,
вътрешно от обичта си съм насилена
и непрекъснато бягам и всички отблъсквам..

Фаустови тревоги




И се питам , къде излетя любовта ми ? През прозореца ли скочи заблудена , че може да полети и се разби в асфалта и сега е малко осакатена
но предполагам така е по угледна за някой си ?! За теб или за нея ? Може би..
Чувствам се като затворник на глупавият си емоционален свят
защо ми пука , как да се накарам да не ми , да се спра , да си наложа забраната
"не мисли за това , недей да се интересуваш " защо се интересувам и ме е грижа , вие не заслужавате това , не заслужавате мен
с цялото ми търпение , а като се има предвид че аз не съм търпелив човек това е нещо много !
Искам да бъда друга , по розова ако може , по незаинтересована , по карамелена и нямаше
да всявам смут и объркване в себе си , нямаше да се замислям над това което правя , а аз
цялата изтъкана от емоции и от чувства и прекалено лесно бивам разрушавана и то все от тези , които са ме "обичали " и аз обичам , да най тъжното е че я обичам , че го обичам , че обичам тях..
Такава съм една малка мазохистка , която не се предава нищо че всеки път става по зле от предишният и преглъща всичко , че дори самата себе си заради , хората на които държа..
И имам нужда от някой , на който да знам , че ще е там и ще мога да разчитам на него
но такъв няма и за пореден път
сама ще си се боря със себе си и със тъпите си чувства
боже къде си дяволе
аз ще бъда твоят фауст , вземи ми чувствата , отърви ме от тях
не я ща вече тази малка мизерна лишена от цялост душа
то не ми остана бе!?!!?

Scar Garden




И ето ме така далечна
и ето ме отново цялата съм нищо
и ето ме без утеха
превърнала съм се в празно огнище
и не искам да имам нови думи
или нови чувства
не искам че да чувствам даже мога
да си го помислям
цялата съм пълна със тревога
от очите ми валят звезди
празна съм и вечер скришно ,
хапя устните си за да не заплача
моля ти се , спри се виж ме ?!?!!
виждаш ли какво ми причиняваш
и как разкъсвам се на парчета
за бога как винаги успяваш
когато се събера да убиеш всичко всичко ?
и вече просто давя се във безнадеждие
докато самата аз съм безнадеждна
не искам вече на никого да вярвам
изгубих сърцето си , мислите си и нямам надежда...



"i should have never even shown you"
what it’s like inside the world i keep a lock on.
purple hearted scar garden harvesting my thoughts song "

Другата част!



"ще тръгвам от тук
мисля на глас
беше от мен другата част
бяхме щастливи
имаше смисъл в това
вярвах че с теб
съм повече аз
беше от мен другата част
трябва да свикна да съм
щастлива сама..

но части от теб ме връщат назад "


Аз пазих всички смс-и
и думите , усмивките и погледите
аз пазих ги отвътре на сърцето си
където грижливо бяха зашити те.
аз четях редовно хронологиите
и припомнях си нашите разговори
и топях кубовоте от лед
и неравностите които хич не ми прилягаха.
Аз нервно галих си липсите
и понякога за миг се предавах
разхвърлях във себе си листите
и чувствата , които изстрадах.
Когато цялата съм станала на вятър
и ти отново шариш във душата ми
когато си играем отново на театър
и един от друг отново бягаме
аз само искам да ти кажа
че без тебе изгубих своята цялост
не знам как се справяш без мен
но знам че изгарям от радост
всеки път когато видя те
или когато пък ме гушнеш
не искам твоето отсъсвие
а твоето присъствие!


"няма никога сърцето ми да позволи , да загубя с теб друга част от себе си "

Exhausted Love






Стъпка , болка и разруха
ужасно злоупотреби със мен
показах ти света си , ти го стъпка
изтри ме , зачрекна ме
и не минава даже ден ,
в който да не мисля
в който да не се побърквам
и в който да не се скъсва да боли
моето сърце цялото се сбърка
от чувствата които
тъпчат го с барут и то кърви.
Всичките си дни със теб ги мразя
напомнят само за студеното отсъствие
което кара ме да бъда жалка , да съм празна
и с всичко грешно да запълвам теб .
А колко вътре в себе си те пуснах
и колко много от мен ти споделих
така брутално и жестоко да си тръгнеш , да ме напуснеш
съзнанието ми в агония крещи..
всички дни след теб са черни
всички хора просто разни
думите ми стават някак непотребни
усилията напред да продължа напразни.
И толкова много с теб да преживея
само за да бъдем във момента чужди
като животно ми иде просто да издивея
да се саморазкъсам , името ти в мозъка ми стърже
всеки път щом го чуя
и всеки път когато се присетя
все повече от себе си аз губя
загина и изчезна вече тази Петя.

Any Love




И тази вечер с облаците си играя
и мислено говоря си с Луната
и тази вечер на покрива те чакам
и тази вечер пък и следващата.
Нанизвам си звезди за обици
и се увивам в тъмен полумрак
изрязвам си рокля със мислени ножици
и събличам своите маски и чупливият страх.
Ето ме , цялата съм в истини
и дишам само звезден прах
и чувствата са като в приказки описани
заедно с звънливият ми смях
и ето ме стоя на пръсти , ходя по ръба
и ето ме ефирна , отпусната и леко вяла
стоя в очакване на теб
и ето ме от любов съм изгоряла
та чак самият огън излива се от мен
и ето ме стоя пред теб
и чувствам се като дете
и ето как леко към теб се приближавам
не , не бягай , не се отдръпвай , не казвай не!
Побързай , преди да съм станала цялата едно отричане
и да скоча от ръба
преди да съм негодна за обичане
преди тотално себе си да превъртя..

Run , run away



vol 2

Бягай страннице само това ти остава
за пореден път загърби душата си
бягай или лъжовно се усмихвай , засмяна
заблуждавай нея и него и всичките
преглъщай морето от сол
което напира в очите ти
прегърни се цялата и се спаси от разпад
бягай нищо че всичко в теб умира
и все по студена и мъртва е твоята плът.крах.
а аз оставам да посрещам буриите
и да правя всичките крачки напред
а аз ще остана да си събирам разрухите
и да съграждам отново през новият ден
а аз ще поливам твойта пустиня
и ще засаждам нови цветя
които да огрява слънцето
и ще вярвам във света.
ти бягай аз ще те тегля
и ще те връщам винаги назад
да се вглеждаш в грешките
да си пазиш болежките
и онази , дупката , в ляво в гръдта..!
ти бягай , аз ще ти напомням за демоните
и за всички създания чакащи те в гладният мрак
и когато се осъзнаеш
и се върнеш в дома , във сърцето си
и да запълниш мойта тлееща празнина
ще бъдем едно.ще бъда цяла вече ..да!


vol 1

Нищожна
малка
никаква
останах си празна
и колкото и да тъпча раните с слънце
не ми е топло
и колкото и грим да слагам
сълзите си остават..

и колкото и да бягам
тъжният ми свят ме настига
и колкото и да се отдалечавам
ми е празно и криво
всяка вечер едвам се събирам
и галя в шепите си прахът от душата ми
и споделям с луната
всичко което ми остана от мене си..
и някак ми е заскрежало
по стъклата
от студът който се промъква навътре
и непрестанно души
в болното ми съзнание и ме обърква.
помитат ме вълните
на всичките ми чувства

Keep Steppin !




иииии.. :

For every boy that she allows to step on her heart
She comes one step closer to findin what she needs
The sad part is shes still stuck somewhere behind the start
Still doesnt know what it takes to make it leave
That tattoo bleeds upon the paid dues
Break the rules, to balance the odds, challenge her God
The untrained eye thinks shes got it all together
But the first time I seen her smile I knew better
Right down the letters, piece them in order
Make sense out of a sentance, give the picture a border
Got to sort through the images that clutter the soul
But the photo got fried cause the shutter didnt close
Over exposed, too many steps, too soon
Killed the pain with a jameson under a blue moon
She climbs, she cries, she waits
How many more can she take before her legs break

Lets talk about love ?!






И когато цялата превърна се на дъжд
ще се сипя право над главата ти
но ще бъда морски тежък дъжд
да усетиш солта във устата си.
да усетиш хилядите изплакани сълзи
за тебе дето са и не за тебе
и всичкото , от което ме боли
когато просто ти не си до мене.
направо ще се превърна във тайфун
и искам да ти отнеса животът
да оставя в теб едно бездумие
да бъда крайната болезнена отрова.
Искам да изтрия всички думи твои
за това как си щял да си до мен
и да убия надеждите безброй
които нощем пусках ги във себе си.
Единствено остави ти една лъжа
която в болезнената липса израства
не ми остави компас и напътствия
а аз чаках ли чаках , ужасно е
изгаснаха луните в мен
и нямам светлина понеже ти беше слънцето
и ако знаеш колко хапе и как кърви
дупката във мен и гадното отсъствие..

Rage of angels





и цялата съм станала море
солена , с адски много рифове
и цялата приличам на любов
най тъжната , убийствена от приказките.
и скитам се из празни брегове
а тялото ми плаче за завръщане
и толкова трагична съм защо ?
бягам и от себе си оттърсвам се.
скачам по безбройните часовникови стрелки
ела и преброй ми самотата
впила се е във всяка кост , та чак боли
направила е дупка отляво на ребрата.
отровиха ме всички с думи празни
празни празни бели до побъркване
и впуснаха се да рисуват със сажди
причиниха ми делюзии и объркване.
не ставам даже за обичане
такава някак си съм , с празни шепи
и изгубих цветовете си какво ?
изгубих правилните отговори и пътеки.
и шепна тихо на далечната луна
единствено тя осветява скритите белези
понякога дори любовта е сама
и скита се по гари и прелези..

All of me






а аз съм влак
о да
и минавам през стотици гари
а аз съм буря
и валя понякога над теб
а аз съм
черна
и много рядко бяла
и отвеяна , небрежна
да това съм аз.

а аз съм рана
и в нечии гърди кървя
а аз съм въздух
и далечен вятър през пустиня
а аз съм хартията
която огънят подглажда
и океан и планина и кал и тиня.

а аз съм чиста
гладка , като морската повърхност
а аз съм луда и безумна
двойнствена ,лъжлива
страшна и доста неразумна
разрушителна ,гневна
а в момента съм щастлива.

а аз съм просто
мъничка принцеса
и чакам принце мой
да ме целунеш
да ме събудиш
от сънят ми продължил сто века
да те има
и просто да бъдеш!

Its soul music




Дълго време бях способна да твърдя , че не вярвам . Да точно така , не вярвам
във хората , не вярвам във себе си , не вярвам в любовта , не вярвам на синоптиците ,
нито на теб или на нея ? Всичко , което носих вътре в себе си беше едното лошо време , крайните бурии , урагани , земетресения , цунамита и всички останали бедствия . Носех ги заключени в малката килия наречена моето тяло. Пусках ги да валят , да бушуват над всеки . Отприщвах ги и исках да наранявам , да причинявам огромна доза страдание на този , който се опитва да се добере до мен. Умирах от страх да не би да бъда наранена отново и не позволявах никой да престъпи скапаните ми граници , които сама всяка вечер грижливо чертаех отново , стените които градях лека по лека и в един момент станах всичко това , което до преди време отричах . Една жалка бета версия на себе си , една карикатура , която трябва да бъде смачкана и изхвърлена в коша , един образ който винаги съм ненавиждала.
Няма значение , колко съм била отъпкана винаги ще намеря отново сили да се изправя и колко вие сте ме наранявали , вие най близките до сърцето ми бих ви простила въпреки всичко , дори да не го заслужавате и ще помня само най - хубавото от вас , дори да не си говорим 1-2-5-10 години , винаги ще си имате своето място сред парчетата набързо зашито сърце ..винаги , винаги , винаги.
да липсваш ми
и смехът ти ми липсва
и глупавите ти въпроси
и ужасният ти сърказам
и кривите усмивки
и дългата ти коса ми липсва
и ти покахонтас ми липсваш
и глупавите ти съвети
и нервните ти изблици
ех липсата е нещо ужасно , не мога да я избегна
не мога да я подмина
не мога да и угодя
само я притискам все по навътре
в себе си
и се моля да се стопи
да изчезне , да бъде забравена
а тя рови като със лъжичка сладолед
и иска да излезе наяве и да ми напомня каква съм загубенячка.

вътре в мен , често ми е тъмно
и страшно
и обичам да си гася всичките лампи
да се завивам през глава
да си увивам мислите в бинтове
и да очаквам да оздравеят
и всички рани си ги ближа
като един вълк ,
чувствам се като вълк
сама , тичаща през полетата на живота
скитаща и търсеща , някой , нещо , някога
да се случи
да ме намери
да бъда спасена
да бъда
да съм
искам!

но се спасявам винаги сама
и продължавам
с безкрайният си бяг
и да търся
о , краката ми са счупени
от бродене
износени
а аз като една алиса
съм преследвана от времето
гоня белите му зайци
търся
пътя наобратно
търся теб
и усмивките ти
които да са моят компас
търся всяка вечер
и през деня.

и всичко което искам да ти кажа е
не бягай сега , когато успях да те намеря
о мой лъч надежда!
(:

By the troath





п.с : За всичките мой "приятели" , на които гордостта им пречи.


Oh how easily they forget no anchor to the past
Cut the blood supply and hope the heart beats itself to death
My ribcage is now my own, still feels like your arms net clothed in salt
How'd I let it go this far?
It happens faster than you could ever think
From always and forever to never again in less than a blink
The river runs until it's dry
But I die spittin' my last drip into it's mouth to keep it alive
Long drives, wide eyes, and your smilin' face
You dance I drink, let's waste the night away
They say you always know right away
But you can't foresee the sand being pulled into the sea under a tidal wave
Secrets sneak out when you're asleep
Comin' from a queen's mouth, talk isn't all that cheap
I'm now a lone flame searching for a purpose
Setting fires everywhere I go, can't avoid the burns
We share pain
You took me by the throat and made me understand the world as if I were you and I couldn't breathe
And you can lead a horse to fresh water but you can't teach it how to be okay when you decide to leave
I'm lost, there's no one to protect
I got so used to bein' sheltered from the rain that always followed you
It's not my first time, actually it's nothin' new
But that doesn't make it any easier to get through
The snow won't melt, smoke won't clear
Turned hope inside out a thousand times tryin' to see if it was ever anything more than dressed up fear,
But the two go hand in hand you can't have one without the other bein' there
I'm barely breathin' waitin for these screams to end
Beggin' a god I don't believe in to let me sleep so I can dream again
We went through thick and thin
Came out separate on the other end
But please know no matter what you'll always have me as a friend

And I finally know
Your crime is your pride and your past is my only dose
I'm goin' crazy outa my control
But there's nothin' I can do, I have no choice but to let it go
Each day gets a little less intense
No longer feel like the skins standin' on my chest
You made me more me, and I won't forget the times you helped my find my feet
When I was buried in my head
Thank you, for givin' what you had to give
Takin' what you had to take,
And makin' me believe in you.
Even though I might be gone forever there will always be a place in my brain that'll think of you.
You look so graceful when you're flyin'
Keep goin', there's a lot of world that you haven't seen,
You have my best wishes, even if only in silence, you deserve everything that you've ever dreamed.
The snow melted right when the smoke cleared,
I turned love inside out a thousand times tryin' to see if it was ever anything more than the will to persevere,
but the two go hand in hand, the clouds surrounding you eventually will clear.
I can breathe I found contentment in the end,
Tellin' a god I don't believe in to go to sleep so I can think again.
We went through thick and thin,
Came out separate on the other end,
But please know no matter what you'll always have me as a friend.



by Eyedea & Abilities

Black winter day



всичко е делнично
грозно и сиво
проклето бледнеещо
празно убито.
изгубих си шарките
както и ритъма
просто съм призрачна
безцелно се скитам.
на автопилот съм
от хиляди месеци
погребах си чувствата
усмивките взех си ги
за пред всичките хора
по едничка си слагам
и въпреки черното
аз не се предавам.
духът ми е кален
и доста посмачкан
но въпреки всичкото
непречупена аз съм..
и нека боли ме
от вътрешни болежки
аз нощем ближа ги
а сутрин правя нови грешки
писна ми да се правя
за всички и всеки
и накрая да ме предават
майната ви навеки..

Pumpkin soup

"and i just want your kiss boy ,
kiss boy , kiss (: .. "




Целувките ти помня
как разливат се по мене
и помня твоят аромат
и допира ти , като от сатен е
и прегръдките ти от шоколад.
помня всеки дъх
и твоите въздишки
и как разхождаха се те по мен
като слънчеви милувки
с летен бриз за вкус и тен.
и както вълната дива
разбива се във рифовете
така и аз разбих се в теб
но не корабокруширах
а отливно помилвах те
и галя нежно твоя бряг
с пенлив отенък на канела
и мисля си за теб и как
мислите си ми превзел ти..

Защото умея да съм нищо!!!!!




косата ми мирише на студено
и цялата съм с дъх на зима
пролет е навън но не и в мене
гасна като някоя камина.
днес ще бъда облачно пуста
моите дъги умряха
всичко вътрешно горя , а после замръзна
и думите ми просто изтляха.
нямам даже и сърце достатъчно
предпочитам да съм безсърдечна
и без това не мога да бъда друго
освен едно скапано бедствие.
аз не преобръщам светове
нито променям животи
не мога даже себе си да спася
а на някой друг за какво съм му?
няма да бъда единствена
няма да бъда и някоя
защото съм просто ничия
защото просто се разпадам.
всички парчета стават на пепел
и нали съм цялата вятър
всичко обирам и изхвърлям , простете ми
чуствам се душевно предадена.

NOthing to gave..




"Любовта представлява една великолепна катастрофа: знаеш, че пред теб има стена и въпреки всичко даваш газ. Тичаш право към своята гибел с усмивка на уста. С любопитство очакваш кога ще гръмне всичко. Любовта е единственото предварително програмирано разочарование, единственото нещастие, което всеки може да предвиди и всеки път желае отново. "

"Животът ми е пълен провал, но никой не го забелязва, защото съм учтив: постоянно се усмихвам. А се усмихвам, защото си мисля, че скриеш ли страданието си, то изчезва. Донякъде е така: не се ли вижда, все едно го няма, защото ние живеем във видимия свят, сред материалното и осезаемото. Болката ми не е материална. Тя е скътана. Аз отказвам да забележа самия себе си "


"Аз съм мъртъв човек. Сутрин се събуждам с неудържимото желание да спя. Обличам се в черно, защото жалея сам себе си. Нося траур за човека, който можех да бъда."


из Фредерик Бегбеде...

Ashes to ashley , dust to me..




сама си избрах да си тананикам мелодии
на които не помня текстовете никога..
сама си избрах да се правя на цинична
да чета цинични автори
да чупя всичко
да чупя себе си
да чупя във себе си
докато не ми остане нищо
докато нищото не забие своите тръни
и пробие кожата ми
докато нищото не израстне в мен
докато аз самата съм нищо.
сама си избрах монтонността
и черното сякаш се погребвам
всеки ден отново и отново
сама си избрах
да валя над всички , като ми е криво
сама си избрах да съм си сама
и в самотата си
да ближа своите рани
и да очаквам да зарастнат
сама сама сама сама си избрах избрах избрах
всичко това
което съм в кривите ми дни
по кривите ми страни
където истината е изопачена
попаднах в nightmareland
къде си , шапкарьо мой да ме изведеш
на горният свят ?

Let The Right One In






а бях забравила колко
тишини трябва да наруша
за да накарам истинската
да изкрещи от гръдта ми
да я разцепи
да бъде свободна.
бях забравила колко
маски точно да разкъсам
за да стигна до собственото си лице.
кожата ми е попила
толкова лъжи
колкото да изгубя вярната ми "аз" .
колкото да стоя в очакване на нещото
което никога не идва
което ръси нови илюзии над главата ми
инжектира ги дълбоко
и страдам от онези самозаблуди
които не променят нищо
а се самоизяждат една друга
удряш се в рифовете на собственото си неверие
и накрая седиш
свит гол , съблечен от всякакви думи
изнасилен от тях
безмълвен
и просиш
правилната тишина .
в която ти е топло
и уютно въпреки че не говориш
споделяш погледите си
и движенията си с друг
и той не се плаши от тях..

In The Mood






Понякога съм толкоз безнадеждна
понякога рисувам с пепелни слова
по кожата ти шепна с устни бавно , нежно
разстилам огън , вятър и вода..
Понякога ще те посипвам с бурии ,
а пък после ще те сгрея в слънчеви лъчи
това съм аз едно безумие
на езика ти сладнее ти , пък после ти горчи..
Такава съм винаги различна
събирам в себе си милиони светове
един път груба друг път нежна
но винаги внимателна със теб.
и винаги съм цялата във краища
а за теб ще стигна и до края на света
ще бъда твоята вечерница
и ще осветявам пътя ти с безкрайна светлина
избери си нещо
мога и това да стана , щом го искаш ти
но най често ще бъда просто себе си
ела и само за ръката ме хвани ;р

Another me , other self..


Pазтварям се като хапче във вода
имам нужда да се лекувам
китките ми нахапани са от едната самота
която тишината в мене диктува
болна съм от крайната любов ,
която е крайна защото изяжда ,
която убива всеки порив нов
и руши повече от колкото изгражда.
Мисля си да се превърна във луна
и да бягам далече от такива любови
от хора , от чуствата , от света
и всички , които за мен не са готови.
Рисувам на гърдите си сърце
нека ми вдъхне повече сърдечност ,
защото моето разбито е на половини две
а те от своя страна на хиляди парчета
убивам емоционалността си
и оставям се на пустата циничност
която болни мисли ражда в умът ми
и рисува картини на безнадежност и нищо..
Отричам се от себе си ,още от днес
а от утре ще бъда просто чужда
със кубчета лед вместо разбито сърце
вътрешно празна и пуста..


:[

Damn



"...Дълго време едничката ми цел в живота бе да се саморазрушавам. И ето че веднъж ми се прииска щастие. Ужасно е, срам ме е, простете ми, но един ден изпаднах в плен на вулгарното изкушение да бъда щастлив. По-късно разбрах, че това е най-добрият начин да се саморазрушиш."

THE REASONS





#1 When you break her heart, the pain never really goes away.

#2 When she misses you, she's hurting inside.

#3 When she says it's over, she still wants you to be hers.

#4 When she walks away from you mad, follow her.

#5 When she stares at your mouth, kiss her.

#6 When she pushes or hits you, grab her tight & don't let her go.

#7 When she starts cursing at you, kiss her and tell her you love her.

#8 When she ignores you, give her your attention.

#9 When she pulls away, pull her back.

#10 When you see her at her worst, tell her she's beautiful.

#11 When you see her crying, just hold her and don't say a word.

#12 When you see her walking, sneak up and hug her waist from behind.

#13 When she's scared, protect her.

#14 When she lays her head on your shoulder, tilt her head up and kiss her.

#15 When she steals your favourite jacket, let her keep it and sleep with it for a night.

#16 When she teases you, tease her back and make her laugh.

#17 When she doesn't answer for a long time, reassure her that everything is okay.

#18 When she looks at you with doubt, back yourself up with the truth.

#19 When she says that she likes you, she really does more than you could understand.

#20 When she grabs your hands, hold hers and play with her fingers.

#21 When she bumps into you, bump into her back and make her laugh.

#22 When she tells you a secret, keep it safe and untold.

#23 When she looks at you in your eyes, don’t look away until she does.

#24 Stay on the phone with her even if she’s not saying anything.

#25 Don't let her have the last word.

#26 Don't call her hot, but gorgeous or beautiful is so much better.

#27 Say you love her more than she could ever love you.

#28 Argue that she is the best girl ever.

#29 When she's mad, hug her tight and don't let go.

#30 When she says she's OK, don’t believe it, talk to
her about it, because 10 yrs later she'll still remember it.

#31 Call her at 12:00am on special occasions to tell her you love her.

#32 Call her before you sleep and after you wake up.

#33 Treat her like she's all that matters to you.

#34 Don't ignore her when she's out with you and your friends.

#35 Stay up all night with her when she's sick.

#36 Watch her favorite movie with her or her favorite show even if you think its stupid.

#37 Let her into your world.

#38 Let her wear your clothes.

#39 When she's bored and sad, hang out with her

#40 Let her know she's important.

#41 Kiss her in the pouring rain.

#42 When she runs up at you crying, the first thing you say is; "Who's ass am I kicking today baby?"

#43 After she reads this, she hopes one day you'd read it too.


ако има такова момче , ще се оженя за него !!!

Irreversible





Всички реки от мен се отказаха
и ето ме днес един океан
пълен със литри сълзи
надеждите просто премазани
в дълбочините ми гния
пълна с водорасли и кал.
А ти знаеш ли колко ми костваше
цялата тази упорита любов
и колко нощи наред ме тормозеше
защото ти просто не си бил готов.
Защо всички пътища биват разделяни
и нито ти или аз ги владеем
защо са някак пресечени
засякохме се но не се сляхме нивга..копнеем
за всичко от което ни боли
и някак на шега се нараняваме
обаче и шегата ни горчи
и като въглени изтляхме
нищо не остана от нашата жар
щом искам и спомените да забравя
да се отърва от тоз кошмар
който постоянно ме преследва.
като бясно куче мислите за теб
не се предават и ме хапят
и вече останах някак без сърце
само имам гръд една празна и изцапана
нямам вече никакви днес
утре и вчера изгоряха в копнежа
да ме ремонтират , но не
знам си че съм просто безнадеждна.


"She said the world paints a picture, that makes her wanna run
Pull the stars out of the sky and load them into her gun
Live wire, broken and its taken its toll
You cant reach what has never been touched, its too cold
Cuz the sun dont shine for her, she said calmly its a fact
That she learnt to adapt, and move on with it"

Gwenevieve




Загубих се във своите тишини
и станах самата мълчаливост
за кой ли път усещам че боли
разкъсаното от тебе трудно зараства..
за кой ли път убивам със дъжд
всичко което за теб ми напомня
поглеждам в огледалото образа чужд
моят отдавна умря и изчезна..
търся причините да зария спомените в пръстта
но нещо вътрешно винаги ме спира
и хваща ме за ръка , връща ме назад
там където всичко просто ме убива
там където срещам се лице в лице
с най жестоките ми демони
там където няма никой и аз съм сама
и бягам отново , защото съм просто страхлива
там където беше любов
сега безразличността я покрива
и наранени със тебе стоим
отчуждени , далечни и сиви..




im choking on my everything for years..
i think is time to let go..

Heatstroke



Звездите в небето ми умряха
остана само едничка самотна луна
и въпреки че днес е цяла и пълна
вътрешно разпарчетосана е и сама.
и така изгубих днес аз всичките си думи
и отказах се от образите свои
не вярвам в надежди и приказки празни
не вярвам и на теб , и в тебе любов.
от утре ще съм призрачно студена
жалко подобие на себе си преди
хронично адски съм ранена
и някак си душевно ме боли
не искам пред себе си да го призная
защото ако го кажа
би станало истина нали ?
сприрам да се боря
нека течението ме помете
каква щях да бъда или просто била съм
не знам но нека всеки мой образ
просто умре.


i guess i have a problem with reality (;

She said I must confess
It turns me on when I cut my flesh
theres nothing left
Im hollow , I follow death
you know my pain Im empty inside
sometimes i feel life isnt real
and my brain is too busy
and my mind will never heal
I cant never shut it off so I rather shut it down..
and she smile for her friends
but the smile is a mask
any memories of happines
are faild in the past

I dont believe in hell unless is what Im in
I wanna free my soul and jumped of my skin


its just suicide , a suicide..


army of the pharoahs - suicide girl

I miss u so , I miss u much..





а исках да ти изкрещя
да кажа
обичам те , обичам те , обичам те!
във твоите прегръдки груби
от щастие да се размажа
защото ти просто
успяваш да вникваш в мен..
а исках просто да покажа
да ти кажа
слънце липсваш ми
но любов , не мога
и ти знаеш
като казвам тръгвай си
не го мисля истински..
но вместо да ти казвам
аз мълча си
и се моля да ме разгадаеш
а ти тръгваш си
и от света ми
нищо нищо не остава
вместо да те викам
или да ти се обадя
аз просто се преструвам
че съм щастлива
и болките си тихо ги галя
а вътрешно умирам.
вътрешно ме гонят призраци
на хилядите спомени
и само жестоко напомнят ми
колко много значиш за мене ти.
горделива съм и инатлива
но коя съм аз та да споря със липсите
искам само да знаеш
колко силно обичам те , истински!

Absolution




Без име , без дом , без сърце
без място
където да чувствам се жива
без лик , без думи , къде ,
къде ли мога аз да отида..

без звезди , без небе , без луни
няма ги и всички планети
без космос и слънце дори
тръгна си и всичките с тебе ти взе ги..

от дълго време
дишам една тишина
впила жадно нокти във мене
от дълго време
бягам в дъжда
и нося бурята в себе си..

един облак
вали само над мен
и цялата ярост
гърми и отприщва
една болка
в мене гори
и размества
в душата парчета..

едно име
вътре кънти
и не спира да отеква
твоето име
от него боли
от него
се чувствам изцедена..

"Lately I've felt self destructive
Self-inflicted, self help the cuts with
Shellshocked, Hell's bells and trumpets
Self-taught to tell tales in public
Of this life, same shit but different day
I write it down, same shit in different ways"