Фаустови тревоги




И се питам , къде излетя любовта ми ? През прозореца ли скочи заблудена , че може да полети и се разби в асфалта и сега е малко осакатена
но предполагам така е по угледна за някой си ?! За теб или за нея ? Може би..
Чувствам се като затворник на глупавият си емоционален свят
защо ми пука , как да се накарам да не ми , да се спра , да си наложа забраната
"не мисли за това , недей да се интересуваш " защо се интересувам и ме е грижа , вие не заслужавате това , не заслужавате мен
с цялото ми търпение , а като се има предвид че аз не съм търпелив човек това е нещо много !
Искам да бъда друга , по розова ако може , по незаинтересована , по карамелена и нямаше
да всявам смут и объркване в себе си , нямаше да се замислям над това което правя , а аз
цялата изтъкана от емоции и от чувства и прекалено лесно бивам разрушавана и то все от тези , които са ме "обичали " и аз обичам , да най тъжното е че я обичам , че го обичам , че обичам тях..
Такава съм една малка мазохистка , която не се предава нищо че всеки път става по зле от предишният и преглъща всичко , че дори самата себе си заради , хората на които държа..
И имам нужда от някой , на който да знам , че ще е там и ще мога да разчитам на него
но такъв няма и за пореден път
сама ще си се боря със себе си и със тъпите си чувства
боже къде си дяволе
аз ще бъда твоят фауст , вземи ми чувствата , отърви ме от тях
не я ща вече тази малка мизерна лишена от цялост душа
то не ми остана бе!?!!?