In my soul





Пиша за тази от мен
която я е страх да го признае
че толкова много я боли
и просто от някой се нуждае
която усмихва се външно
а вътрешно се разпада
която плаче много и често
и да преглътне горчилката едвам успява...

*****

За всяко обичам те ,
което някога изричала съм
ми иде да се застрелям !
Това е една крайна мисъл ,
раздираща болка ,
с която всеки ден аз живея ,
с която лягам си ,
и с която се будя ,
и която нежно завивам .
А в главата ми натъпкани са
тези моменти ,
от които настръхвам и бавно умирам.
Всички накрая от мене си тръгваха
и не оставяха друго освен рани ,
които до късно изгаряха ме ,
причинявайки
безсъние и крайни кошмари..
Вече не се чувствам истинска
някак си съм безполезна ,
празна съм , какво съм си мислела
как ще се боря , как да живея ?
Всяко кътче от сърцето ми
вече е превзето ,
изтискано и разкъсано ,
от тъга и печал обзето.
От всичко най ми липсваш ти
и твоите усмивки ,
прегръдките ти нежни ,
които стопяваха лошата във мен
даже моите обвивки..
И знам , че всичко може да звучи пресилено
обаче точно така се чувствам ,
вътрешно от обичта си съм насилена
и непрекъснато бягам и всички отблъсквам..