The Point of no return*




О Боже , а аз искам да ти принадлежа.
Да ти принадлежа , като някоя картина , която обичаш да гледаш
и на чиято красота се наслаждаваш.
Да ти принадлежа , като маркера , любимият ти , с който
оставяш таговете си и се увличаш.
Искам , искам , искам!!!
.. да съм твоя , готова съм за това да принадлежа , като предмет ,
но без да се чувствам такъв , защото ние всъщност си принадлежим
по един много специален наш си начин , в който сме свободни :
- правим каквото си искаме
- с който си искаме
- където си искаме
но аз знам , че съм твоя и ти че си мой .
Ти си моята цялост , а аз твоята .
Ти си моята двупосочна улица и колкото и да бягам , с километри , с мили ,
и колкото и коли да отмина и хора и други улици , и да имам в себе си всякакво време
и колкото и силно да плача и да се смея , и всичките адове и райове да обиколя , дори по няколко пъти , винаги ще си намирам пътя наобратно , пътя към завръщането ми , пътя към теб , пътя където отново съм себе си и искам да бъда такава , пътя към онова момиче от което бягам , защото прекалено много ми напомня за теб и прекалено зверски ме боли. Ти си моят дом , вътре в сърцето ми където няма лъжи и истини , ние сме просто едно момиче и едно момче , далеч от изкуствената принадлежност , където ние просто СМЕ!



"No matter where I am, no matter what I do
I'm always coming back home to you
They can leave me for dead they can take away my true
I'm always coming back home to you
Through the lies and the sins that ride the wind that blew
I'm always coming back home to you
As sure as the life in the garden that you grew
I'm always coming back home to you
No matter where I am, no matter what I do
I'm always coming back home to you
If only I had known what you already knew
I'm always coming back home to you
From the heaven I've had to the hell I been through
I'm always coming back home to you"

* точката от която няма връщане назад, а само към теб(: