Love stories..




Да обичаш - това значи да бъдеш направен от сълзи и въздишки, от пламък и вярност, докато не станеш купчина пепел.

--Шекспир

"Той :
Бих се бил,
бих убил,
бих умрял,
бих живял за теб,
но вече късно е,
но вече - не.
И бих те спрял,
бих крещял,
бих те върнал отвсякъде
но вече късно е,
но вече - не...

Тя :
Всичко дала бих днес за да те нараня,
дори и повече, и много повече.
Бих направила всичко така, както ти
бих те обичала за отмъщение,
но вече късно е...


Той :
Бих се върнал назад
бих открил тоя свят за теб,
но вече късно е, но вече - не..

Тя :
Всичко дала бих ти да почувстваш това
което чувствах аз
което плаках аз..
Искам да те боли,
адски да те боли
и бих се върнала за отмъщение,
но вече късно е...

Припев:
Любовта е отрова, но защо сме готови
да я пием отново, и отново, и отново..
Любовта е отрова, но от устните твои
ще я пия отново, и отново, и отново... "

ще страдам тихо
ще плача късно
вечер ще се раздирам
и сутрин ще лепя парчетата отново
ще ги събирам едно по едно
и ще ги поставям на местата си..

вечер ще ми е малко тъжно
вечер ще умирам
но сутрин ще си бъда същата
и ще се усмихвам
и ще се радвам..
сутрин няма да ме познаеш
няма да познаеш болката ми

иска ми се
да мога
да се откъсна от спомените
за теб
които като
вириус
се борят с мен
и зарязяват
системата ми
разпростираш се
и все повече
губя себе си..

бих се прегръщала
като героините
от любимите ми книги
за да не се разпадна наистина..

бих се сравнявала с машините
защото те поне
могат да
бъдат поправени
а аз не
тъжно е :/

to My Little Prince <3



говори ми моля те , любими
говори ми
сподели ми
виж ме !
аз съм безнадеждна :/

говори ми ,
давай !
утеши ме !
кажи ми че ,
за теб съм неизбежна .

кажи ми
че всичко съм
и звездите
и луната
и слънцето
и въглерода

кажи ми
че не съм случайна
кажи ми че съм предопределена?!
кажи ми че съм невъзможна.

съдбите ни една във друга
се врязаха отдавна
и до днес
епични са ни чувствата
и днес обичам те
обичах те тогава
и винаги
до края
пак ще те обичам ?!

до краят , краят на света ли?
за тебе бих стигнала
всяка глупава планета.

за теб
бих изпила океана
и бих изплакала
солта му после
късно вечер..

говори ми само
сподели ми ,
сподели ми
туй що е във сърцето ти
говори ми
иначе ще бъда крайна
и
бих отскубнала сърцето си..

говори ми
не знам нищичко вече
нито пък какво трябва да пиша
говори ми
нито да говоря ?
говори ми
дори не знам колко си струва
говори ми
не знам колко те обичам
говори ми
искам да съм сигурна
че съществувам ?!
говори ми
не желая да съм обречена
просто искам всичко да чуя ?


в чувствата ми няма никакви
знаци
няма
нито точки
нито запетайки
няма правила и указания
няма вратички и дупчици скрити
има само много желания


има и отчаяние по малко
има късченце и болка
има го далечно , но не и невъзможно щастието
и надеждата
натикана
във дъното
на кофата..

и като клошар
за нея ще се боря
но ти не спирай
принце , говори ми ,
говори
за очите ми най - дълбоките
и за раните вътре в тях скрити ?

говори ми
аз пък ще те сънувам
и на сън ще ти казвам
всичко за което иначе не смея
говори ми
говори ми
аз днес мъничко ще погоря
и по късно ще изтлея...

Serious





Дните се изнизват жестоко
а аз още не знам как трябва да се чувствам
и не вярвам на глупавите писатели
любовта трае повече от 3 години
любовта трае колкото искаш
любовта е вечена , за нея си струва всичкото!
Не съжалявам за нищо в живота си ,
всичко е било такова , каквото е трябвало
не съжалявам , че съм била с теб , нито че се разделихме ,
предполагам и това точно по този начин трябваше да се случи
няма да изпиша още 1 000 000 000 реда за да обяснявам колко съм наранена ,
защото просто не съм.
Щастлива съм , защото продължаваш да си част от моят живот и аз от твоят ,
не ме интересуват хората , нито това дали изглеждам жалка в техните очи ,
няма смисъл да бягам от теб и да не се виждам с теб ,
няма да е добре нито за мен , нито за теб..

аз и ти сме
като две неразделни частици
или ми се ще да е така ,
но не ,
аз знам , че е именно така
защото знам , че
винаги когато имам нужда ти ще бъдеш там
и обратното.

нито един сезон няма да промени това
или секудните или минутите
или хората..

обичам те по всеки начин по който мога
не знам когато казах
че не те обичам , освен като приятел
дали беше вярно
не знам
мога да те обичам вечно
всякак
мога страстно
мога нежно
мога грубо
мога арогантно
мога приятелски
мога и иначе
мога лигаво
мога!


и не съм мъртва ,
защото ти
ме направи отново жива
даде ми смелостта
да поискам да живея
да поискам да мога , да бъда , да съм!

п.с калинките ще си бъдат винаги заедно ! (:

How do u say goodbye to someone u can't imagine living without..
I didn't say goodbye , I didn't say anything , I just walked away.. :/




Не се разбирам
и лъжа всички
имам раздвоение на личноста
двете ми аз искат различни неща
едната Петя търси причините
а другата ги пренебрегва
едната иска ново начало
а другата я тегли назад
едната иска отчаяно да я обичаш
а другата слага табу на тези думи
не мога да се разбера с двете
в различни моменти
взимат надмощие
и се чувствам слаба
как да обясниш на сърцето си
че не трябва да изпитва това
което изпитва
как да обясниш
че тази любов е свършила
тялото ми
има извратен импулс
да желае твоето отново
а когато го получи
не чувствам нищо...

всеки ден се чувствам друга
и почвам да се плаша от себе си
нима съм в шок
или просто си търся оправдания..
понякога ми става тъжно
и сама не мога да осъзная заради какво
не исках да спирам да те обичам
но просто се случи
въпреки , че е останала
частица от мен
в която има любов само за теб
..

извратена съм
изкривена съм
мазхоистична съм
само към себе си

след всичко това
се чуствам по силна
тъжно е ...

U'r the universe , my universe , yes I do , I believe in you (:




Обичала съм много хора
и много за тях изписах
във всеки ред от себе си вложих
и във всяка дума част от себе си описах..

изплакала съм много сълзи
за щяло и нещяло
била съм цяла и разпадаща се
и пак съм оцеляла

пиша без рими и без звучност
пиша от сърцето и душата ми
пиша без да ме интересува
на кой би му допаднало
и би ли потърсил
в тези няколко реда красотата им ?

изминах дълъг път
и много от себе си дадох
бях силна
бях безпомощна
бях щастлива
влюбена
и всичко , което трябваше ..

бях , ще съм и винаги ще бъда
усмихната ,
но понякога тъжна..
винаги ще вярвам в любовта
и във животът
и в това , че слънце има
и след най жестоката и крайна буря..

винаги , винаги , винаги ще те обичам
и тебе и всичко останало
и всичко , което ми даде
ти , тя и тези които неумишлено са ме ранявали..

въпреки че сме разделени
когато съм с теб
чувствам само думата "Заедно"
и когато съм до теб
те чувствам по - прекрасен и от слънцето..

обичам животът си
и обичам сълзите си
и цялата сол , горчива
обичам дъжда
и след него дъгите
за които да чакаш после си струва (:

Retrospect of life..


Конкретно се чувствам изхабена
и ми писна от фалша в хората
не обичам вече усмивки
и спирам да вярвам в любовта
сърцето ми няма за кого да бие
та дори и за мене не желае...


и аз все така нежелана
настъпвам си болежките
стъпквам ги
с мисълта да се ударя
някъде силно
та да не чувствам
поне душевните ,
да не чувствам
ударите , които ми причиняват
зсеметресения
в дебрите на гръдния кош

има дни в които ми иде
да викам
"обичам живота си "
в други
"обичам това което остана от него "
а сега когато не остана нищо
ми се иска да спра да съществувам ;/

тъжно е при толкова красота
около мен
да се чувствам
толкова олющена
и изподрана
наранена и не вярваща
тъжно е при толкова
много звезди на небето
аз да чувствам само мрака
тъжно е при толкова много
любов
аз да чувствам нищожността
си
по всеки ръб
на кожата си ,

надявам се утре
слънцето да грее по силно
и да си сменя тази кожа
с някоя друга
като някоя змия
и да ми
дава надежда
а не болежки в сърцето..
надявам се
да ме обичаш
а не да ме потъпкваш
надявам се
надявам се
понякога няма лошо в мечтите
накрая само те ми останаха ;/

Where do I begin




Пътища и думи
изговорени и извървяни..
сенки и хълмове
изкатерени и забравени ,
а аз изгубена се чувствам
и някъде из дълбоките гори
на собствените си емоции бродя..

там не всичко е черно бяло ,
имаше цветове ,
които ти беше избрал
и рисувал с тях по мен
правейки света ми
с една идея по светъл..
но днес цветовете ги няма
стигнаха до една крайност
и спряха да съществуват
изтриха се един друг
обидиха се един друг
нараниха се един друг
и сега всичко тъне в сивота..

колко пъти ми се искаше
да бях малко по умна
или по красива
или дори нещо по
само за да знам
че ще бъда нещо повече за теб
и че ще ме обичаш повече ?

недостатъчна ли бях
и все още ли съм
накриво си поемам дъх
и въздуха не ми достига
целият ми свят
беше пълен с "НЕ"-та
и ти ми даваше "ДА"-тата ,
които бяха от значение..
но в един момент спря
и чувствах все едно
земята ми я удари астероид
и спътника ми спря да се върти около мен
и вече нямаха значение
дните и нощите
имаше го изгарящия бронхите студ
толкова мразовит
че те сковава само
в едното ти дихание..

иска ми се
да се саморазпарчетосам
въпреки че вече надали има нужда
не се чувствам цяла
прекалено големи късове от мене
раздадох
и никой не ги оцени
прекалено много думи изписах
и за никой нямаха значение
прекалено пъти говорех ,
но сякаш мълчах..

искаше ми се да се мразя
и да нямам с какво да чувствам
да не съм толкова детско наивна
и най мразех
болката която ми причиняваше..