I love it




Трудно се описват чувства
с думички и изречения
трудно , но пък после те прочувстват
и изтриват всякакви , безсмислени съмнения.
Трудна съм и аз
и любовта ми също
често съм просто тъмен шоколад
сега горчива съм
пък после вкусна
и се радвам , че все още ти понасям.
Но пък ти
си най красивият ми блян
чак не вярвам , че си истинска реалност.
Ти си моят , принц и господар
на сърцето и на всичката ми цялост.
..и понякога , когато вечер е
и е доста късно
се разтварям в твоят аромат ,
който из стените се е вкопчил
моят личен афродизиак .
и не знам ,
така си ми вълшебен
че се чувствам , някак не на място
странна и обтегната
като пружинка някаква.
и от всички тези редове
исках да ти кажа само
че те обичам
и че след всички мои бури , виелици и снегове
цялото ми лято твое е.

:* (:

Trials of the past



Ако лятото на мечтите ти
някога се износи
то почакай следващата пролет
за да разцъфтят извън себе си.
ако извън болката ми
нямаше друго освен още болка
най вероятно бих се самоизкривила
бих се обсебила в собственото ми огледало
бих се обесила
бих се умъртвила
бих разчупила болката
докато аз не се превърна в нея.
липсата , разпростираше пръстите си
от гранит и студ
върху ледената ми плът и гореше от студ.
бях едно огнище и не тлеех
въглените ми ги хвана слана
само когато влизах обратно
в собствената си мъка
усещах , и крещях , и дерях - кожата си ,
чупех кокалите си
още болка , за да не усещам старата..
отвратителна зима
с вкус на тамян
само че не прогони
собствените ми демони
поне се научих да ги държа на каишка.
боли ме , защото те няма..
защо те няма.
защо..?


"И когато търся теб , намирам само спомени.."

yesterday.




в съзнанието ми днес
настъпила е зима
снежинките в нея , отброяват
ми времето
и чувствам се толкова малка ,
толкова лесно ранима
чувствам сякаш
ще се разпадна - от напрежението.
стените ми нашироко си разговарят ,
и на високо
всеки спомен , като пирон ми се забива
и нищо не може да се сравни
с навечерието , в което
от студ , душата ми остава травмирана.
не ме научиха , как след това дъно да се изправя
не ме научиха и как да гледам усмихнат живота
само липсата дупка по - дълбока в мене копае
лишавам се от сила и воля.
лишавам се от глас и от мисъл
от сянка дори ,
от хронология
от днес не съм линейна
ами някак съм извън нещата
извън границите си
и рамките
и себе си
извън развоя..
.. на събитията
и на хората
всичко си е същото ,
но не и в мен ,
където съм плод на изнемогата
имагинарна съм сама
сама по всичкото
сама по думи , снимки и твоят шепот ,
защото знам , че колкото да хапя устните
и да ме боли
не ще се върнеш
нивга
вече..

Kiss the sky



големите момичета не плачели - казват
свикнали са да са винаги възпитани
свикнали са през зъби да си стискат болките
и да не си окуражават грешките ..
да не ги галят по милите главици
да не се вслушват във фалшивите им думи
да не си разказват надеждите , копнежите
и също така да спрат да вярват в приказки чудни.
изобщо пълен списък , свитък с много да и не-та
какво трябва и точно обратното
и пак се казва , че големите момичета не плачат
те са силни , приглушени са техните туптежи и вяра..
Пък аз голяма съм
обаче още плача
и трудно ми е да преглъщам си сълзите
пък аз голяма съм
но съм още вятър
и бягам , щом усетя някой до себе си.
и още вярвам в приказки
такъв ров изкопала съм пред мене
и пълен с лоши думи и стъклени стени
на никой не показвам небето си.
скрила съм го с черни облаци
и пазят го , проклети и остри светкавици.
и бягам , и бягам далеч ,защото нямам никакви граници..
толкова съм недопустима
превърнала съм се в тотално недопускане
наобратно са ми страниците ако съм книга
и също толкова наобратно бие сърцето ми..



"It's not too late to keep the world from dying
It's not too late to spread the love you have
One day when we are ready for crying
One day I know we'll all be there"

Dragon chasers




Понякога когато има само тишина
и часовникът тихо тиктака
скривам се вътре в себе си
така сама
и прекършвам си ребрата..
а под тях едно самотно сърце
портокалово , механично и чака
пълно със думи , мастило , смола
за цялост
а не за украса..
а декември отвън си бучи
заскрежа ми чак до стъклата
не стига , че с мъгли ми тежи
и на студено ми мирише косата..
не стига , че го нося за шал
и превърнала съм се в начумерена зима
красива е отвън
а от вътре мълчи
и в себе си на топчица се свива..
когато цялата имам вкус на хлад
и когато съм още гладна
но не за храна , а за бряг
на който ще бъда достатъчна.
и ти ще ме видиш , истинската мен
онова прекрасно златно лято
ще видиш не сняг , ами криле
ще видиш приказка , но не кошмарност
защото знам , какво показвам винаги
но има пластове , хиляди , купища
а без тях , съм какво -
чудновато малко безумие
оставам само
по думи
по плът
по чувства
и нищичко повече
когато ме гледаш , не виждаш , защо ?
а пък цялата съм тук
и съм някак наистина..

my heart skips a beat




думите ми са пръст
думите ми са барут
думите ми са зареден пистолет
един магнум 44ти калибър
с който се разстрелвам
толкова пъти ,
че не знам как още живея.
дишам наобратно
и съществувам като един
развален часовник
тиктакам , стрелките се въртят
и поне два пъти в денят съм правилна.
сърцето ми има камера , да!
има предсърдия , да!
и вътре има само лед
само зима
само студ
не изтласка кръв, само болка.
24/7 вливайки се в кръвта,
разпространявайки я , като проклета болест ,
заразявайки всичките ми органи с нея.
Мозъкът ми страда също,
съзнанието ми е в криза
на ръба си е
и би се самоизвадило,
самата аз бих се
саморазпарчетосала.
всички късове бих изгорила
всяка част погребала
и така със зората на новият ден
ще започне
новата ми смърт
все така отначало..

Bitterness the star





Разбивам себе си досущ , като вълна
и все така безстрашна следвам края си
не вярвам в хорски думи , нито в любовта
защото имам , като доказателства , прекалено много белези.
И днес и утре все повече
ставам непозната и за себе си ,
умря една вълна , и после още една
докато не остана никакъв океан из сърцето ми.
Изтече водата , изтече кръвта
изниза се дъха , духа и всичко цяло
сега имам само крива празнота
и едно полу мъртво , полу живо тяло.
И смисъла изчезва , точно като дим
не мога с ръце дори да го обхвана
и става някак толкоз непроследим
губя се във нишките на мрака.
Един часовник , вътре в мен
отброява и непрекъснато ме притиска
сякаш казва "няма време , чуваш ли"
"скоро няма да можеш да обичаш ?! "
но аз забравих ,
забравих и какво
забравих
що значи да живееш за нечия усмивка
и нежен допир радостен ,
аромата на някой , примесен със целувка.
И днес , и утре , до безспир
всичко е илюзия , зрителна измама
където уж наред е и нали,
а вътре все едно обир е ставало
счупени стъкла и хиляди парченца -
някогашната ми пълна цялост
сега само хаос един като гарван на пир
се гаври с трупа на душата ми , смазана..

"- Нещастен съм като камък - продължавам аз , като съкращавам разстоянието , което ме дели от непоправимото. - Не , по- нещастен от камък , защото никой не изоставя камъка и камъните не умират.. "