Irreversible



Приказките в мен заспиват
някой от тези сто годишни сънища
и не чакат , не вярват , не искат
да съществуват , това не е моя приумица.
Отдавна не търся теб
но все още се чувствам изгубена
отдавна ми се ще да избягам от себе си
но живея все още някак принудена.
днес ме галят слънчевите лъчи
а утре морски вълни се разбиват в моите рифове
втълпявам си че толкова сладко е
а истината е , че просто горчи.
и болката не бива утъпявана чрез времето
там празно е и непрестанно боли
там умират думите и стават митове
всичко е в лед и просто мълчи
там е мястото където уж се чувстваш вкъщи
там е нещото с което чувстваш
там е дупката в която политам
и като алиса съм просто объркана..

Uno





И тъй като отново съм пустинна
и разни бурии просто преминават
и всичко в мен заспива
а думите диктуват отминаване..
но всъщност любовта ми ми е кораб
и все отбива на грешните пристанища
като спомен , като някой облак
неосвободена просто се стопява..
и нищо не променя времето
луната е все така високо плачеща
и аз я гледам и си нося бремето
напред продължавам все така бягаща
говорим си двете и си обещаваме
в името на истината , на надеждата
че утре ще е друго , преброяването
на съмненията , на копнежите..
но ти си отиде
и светът ми се стопява
даже не знам за какво да живея
всичко говори за едно изстиване
за една пустош в мен..така неизбежно е..

The Keeper



Думите са станали моят затвор
и ровът , и замъкът и даже дракона
стремя се към необятният простор
а все окована завършвам на земята..
в тази приказка няма принц
а тази "принцеса" не чака спасение
не вярва в чудесата ,като думата "любов"
всичко подлага на съмнение..
и когато целият ти живот превърне се във стая
от която няма измъкване
а кошмара от ляво на гърдите те пристяга
и вътре някъде намъква се..
когато всичко което имаш са болежките
и хилядите грешки , глупави спомени
когато не знаеш на къде да погледнеш
а отвътре нещо прободжа те ..
когато смисълът просто зад ъгъла изчезва
и се губиш сред познатите ти улици..
когато когато ,когато , кога ?
сама съм си пазача и стражарят
във себе си някъде държа и ключа
и чакам принца , който отдавна е заспал
да дойде да ме целуне
и поне веднъж да не бъде илюзия...
Не искам спасение ,
и сама мога да се спася
но имам нужда поне един път от чудо
достатъчно дъжд все над мене валя
искам въздух , искам нещо друго..