Sunday, November 14, 2010


Irreversible



Приказките в мен заспиват
някой от тези сто годишни сънища
и не чакат , не вярват , не искат
да съществуват , това не е моя приумица.
Отдавна не търся теб
но все още се чувствам изгубена
отдавна ми се ще да избягам от себе си
но живея все още някак принудена.
днес ме галят слънчевите лъчи
а утре морски вълни се разбиват в моите рифове
втълпявам си че толкова сладко е
а истината е , че просто горчи.
и болката не бива утъпявана чрез времето
там празно е и непрестанно боли
там умират думите и стават митове
всичко е в лед и просто мълчи
там е мястото където уж се чувстваш вкъщи
там е нещото с което чувстваш
там е дупката в която политам
и като алиса съм просто объркана..

0 коментара: