The Keeper



Думите са станали моят затвор
и ровът , и замъкът и даже дракона
стремя се към необятният простор
а все окована завършвам на земята..
в тази приказка няма принц
а тази "принцеса" не чака спасение
не вярва в чудесата ,като думата "любов"
всичко подлага на съмнение..
и когато целият ти живот превърне се във стая
от която няма измъкване
а кошмара от ляво на гърдите те пристяга
и вътре някъде намъква се..
когато всичко което имаш са болежките
и хилядите грешки , глупави спомени
когато не знаеш на къде да погледнеш
а отвътре нещо прободжа те ..
когато смисълът просто зад ъгъла изчезва
и се губиш сред познатите ти улици..
когато когато ,когато , кога ?
сама съм си пазача и стражарят
във себе си някъде държа и ключа
и чакам принца , който отдавна е заспал
да дойде да ме целуне
и поне веднъж да не бъде илюзия...
Не искам спасение ,
и сама мога да се спася
но имам нужда поне един път от чудо
достатъчно дъжд все над мене валя
искам въздух , искам нещо друго..