Trail of lies




И бягам бягам просто надалеч
от улица "далечна" на ъгъла на "недостатъчна"
нямам даже грам сърце
остана в ковчежето , празно - запечатано!
и всички думи , скриха се от мен
съзнанието от лист бял по изпразнено
бягам там където има небе
пространство едно необятно
там където всички лъжи
губят своя смисъл , а надеждите
от тях никога не боли
така далече са , като съзвездия
няма разочарования , нямам и смях
станала съм толкова безкрайно сива
свита в свойта пустота
най жестоката пустиня :/
любовта ми проси за малко любов
някак си е иронично
застанала е под наслов
колко всичко е критично
а ти изчезна от моят небосвод
мислех че си паднала комета
толкова за теб мечтах и днес
от втора планина през трета
в девето от десет , море
търся това което беше..
и все повече се убеждавам
че всичко може грешка беше..

Wightless wings..





Запитвал ли си се дали луната плаче ?
И да луната плаче ,
плаче със звезди ,
а те всъщност са толкоз недостатъчни
за болката , която и тежи..
Такава е и моята - ужаснно лунна
необятна е
и дълбоки кратери дълбае и после в мене руши
но всичко е вътрешно
отвън съм просто стомана
и всичко вътре някак мълчи..
А любовта ми хленчи - зимата не спирала ,
толкова студено и било
че чак от студ се хапела
и и останало толкова мъничко сърце ? (какво) ?
а аз била съм чак самоубийствена и празна ,
но не , напротив ! Пълна съм с лъжи
хиляди кожи имам избери си някоя
но истинската остава вътрешно
напомня за себе си и боли..

I used to love h.i.m ...

Mad to be saved!





"Но тогава, в ранните дни, те танцуваха по улиците като отвързани, като помрачени, а аз се тътрех отзад, както цял живот съм се тътрел след хората, които са ми били интересни, защото единствените хора за мен са лудите, онези, които са луди за живот, луди за разговори, луди за спасение, онези, които пожелават всичко наведнъж, които никога не се прозяват, нито дрънкат баналности, а горят, горят, горят като приказни жълти фойерверки, разпукват се сред небето, същински звездни паяци, а отвътре блясва синкавата светлина на сърцевината им и тогава всички се стъписват: "А-у-у-у-у!" "

Джон Керуак

The loser wins




и всичките си думи понякога
ги чувствам грешни
някак незапомнящи се , и не свой..
някак не на място , ужасно смешни
независимо как звучат и колко са на брой..
въпреки че животът продължава
в мен живеят толкова и много отминали неща
и въпреки всичките си думи и действия
нито едно на миналото , просто не повлия.
В главата ми живеят спомени и хора
които успяват да блокират пустото сърце
и сега съм просто адски неспособна
защото цялото във лед е , изкъртено на две
и не искам вече хора - никакви!
и думи също
щом не успяха да спрат никой те..
за какво са ми , те не изразяват мен
а някой друг , който е ужасно мъртъв днес..
и всичките не-та плъзнали са като зараза
и не чувствам и не мисля и не искам НЕ
като етикет залепени са вътре
в тялото ми , невидими за теб.
и цялата съм пълна със забрани
не обичам , нe разбирам себе си , аз съм шизофреник
и двете Петя са ужасно крайни
полюсни и наистина зимата вилнее
в едната доста често , damn?!

I tried to make a difference
But the only thing that changed was I gave you distance..