All Around Me

Тъпчи я , тъпчи проклетата трева
и нека увехне
нека УВЕХНА!

Изпарих се
а съм тук , тялом.
не искам никой да знае
не искам да ме видят
какво чувствам
и как го чувствам
излагам го на показ
единствено пред себе си
където съм истинска?

Не искам ,
не искам повече ,
не искам повече да съм,
да съм невидима?

Не искам да остана
поредният загубен звук
поредното счупено огледало.

Захвърлих всичко
не искам да ВЯРВАМ ,
да се събуждам
и да съм в същата
стая ВУНЯЩА на гнила самота.

Не искам да мисля
не искам да усещам
твоя аромат ..
НЕ МОГА
да надвия изгниването.
Не мога да извадя стъклата
забити в бронхите.

Невидим ще да е моят ден
сред всичките толкова невидими ..

Мъртви строфи
глуха съм
няма съм
иска ми се.

Липса на думи
скрива усмивката
коя съм
къде съм
желанието
за разнообразие.

В конфликт с себе си
грешно изваяна личност
с всичките си дефекти
крива съм?

Кислорода ми свършва
тясното аз
в тясната ми стая
с топлите сълзи
че да ме опарят
и да не убият мъката...

Over and Over

"So many thoughts that I can't get out of my head
I try to live without you, every time I do I feel dead
I know what's best for me
But I want you instead
I'll keep on wasting all my time"

Безмълвната апатия , души ме
съблича съзнанието ми
блокира чувствата
машина съм.

Дишам по навик ,
въпреки че не ми достига въздух.
Дробовете ми съхнат
и не е от времето
въздуха разнася безмълвето ми.

Нека достигне до теб
нека океана от моето старо аз
връхлети така бурно на теб ,
че да не може да избягаш от спомена.

Толкова е страшно
как грозният мрак ме поглъща
и меланохолично ходя
черни тапети
скриват моят изгрев
и пари , горещо е
а се чувствам ледена.

Знам
какво и как
но не искам
неистинна летаргия
празни думи
ненужни хора
безразличие
студена еднаквост
облъскващо утро
празни залези
глухота без край.

МРАЗЯ да ме боли главата
от думи , от хора
мразя и липсата
разяждаща душата ми
мразя да губя напразно времето
ровейки в миналото
и като малка кибрито-продавачка
да моля за топлина и уют.

Ако можех , да се самоизпаря
и да нямам очи
руша своето тяло
и изграденото го срутвам
няма сигурност.
няма дом
родена в нищото
дишам ,
но видимо
същност не знам
дори дали съм тук.

И как да твърдя
че ме има
като от мене са
останали
само развалини.

Покорена и разкъсана
е душата ми
скъсай я
твоя е
обичай я , мрази я
изхвърли я
не ме интересува..
върни се , липсваш ми...

What you deserve

"What you don`t know won`t kill you so far
what you don`t know won`t leave you a scar "



Зашивам спомените
с крива игла
убождам се .
Зашивам устните
за да спрат да искат ,
да чувстват , да целуват
да усещат твоите.

Скроих си тиха агония
в която тъмното ,
не беше истински тъмно.
Бях прозрачна и задимена
невидими завеси се спускаха
и видимо бях сама ,
но имаше някой?

Всеки ден съм там
сред останалите
за да чувствам отсъствието на себе си
стигам до един и същ край
и пак съм няма.

Празнотата в корема е отегчителна ,
разяждаща
и знам че съм гладна
и че няма какво да ме засити
гладна за провали
гладна за живот
гладна за да обичам?

Тихо е , а ти шепнеш
страх ли те от тишината?
Стени , напомнящи ми миналото
стени , от които не мога да избягам
дори и извън панелния ми затвор
се ограничавах
стени в пространството
всеки ъгъл
напяваше своята история.

Изяждам останките
от смърдящото минало
вунящо на пустота
изгнило , разядено от червей.
Гложди ме , убива ме
самотата ? хората? ти?

Разкъртени стени
и очертания
кривини и грозни ръбове
слънцето осветлява лицето ми
а аз не чувствам истински
нито един проклет лъч.

Толкова , толкова много
си мислех че зная ,
че те знаят ,
че те ще ми отговорят ,
но въпроса винаги е един и същ
както и отговора
всъщност никой не знае..