Thursday, November 06, 2014

The games you play



чети ми приказки
и ме прегръщай силно
носи ми чай
и ме увивай в себе си
целувай ми носа
и ми хапи устните
пази ме от студа ми
и уханието на зима
носещо се от сърцето ми.
дишай от мен
и не бягай
не бягай
след като си съблека душата
след като си отворя гръдният кош
и на земята остане само кожа
само преструвки
само неистиност
само лъжи , в които не вярвам
в които дори ти не би вярвал
които казвам
защото ме е страх да бъда
да съм
толкова уязвима
така реална
защото имам нужда от безумия
и с тях ми е пълен въздуха
защото съм леко полудяла
когато ставам рано
и те гледам с пълни очи от щастие
от раздвоеност понякога
от умора да нося
всичките глупави пластове
когато просто искам
да ме видиш
наистина
и гола.

Saturday, March 29, 2014

my propeler



"I have loved you more fiercely
than I have
ever loved anyone
and it frightens me
it breaks me
it drains me
to know I can only say these things to
poems that will never love me
and can no longer say them to you."

да.

страх ме е
че вече не мога да обичам
или поне забравила съм някак
страх ме е
че чувствам самата себе си
като един болезнен недостатък.
страх ме е
че за мен не съществува повече
онова "и тъй нататък"
страх ме е , страх ме е
безумно
нелогично
до припадък.
страх ме е ,че думата "любов"
остава някак само и единствено дума
а всеки мой белег крещи ,
напомня
и боли
че живея в огромна заблуда.