Keep steppin





А аз съм празна празна празна
цялата :(
изпита съм като бутилка
и сега ми се ще да си смъкна кожата
да се разкъсам и да викам.
А сега съм просто океан
обаче без водата в него
изтече тя под формата на сълзи
и не остана нищичко..
солта ми само щипе по раните
и беззвучно се гърчи сърцето ми
на "mute" ако си виждал викове
ужасно мъчна е гледката..

светкавици разкъсват небето ми
и ако имах вода
щях да избухна в торнадо
да завлека цялата си болка
като сифон
но съм такава някак незнаеща
не разбирам нищо
а чувам говор от някъде
но не осъзнавам всъщност думите
апокалиптично е , вярвай ми!

за пореден път извършвам бягство от себе си
ах какво безсмислено престъпление
престъпвам границите на тялото си
на съзнанието и се губя ,
губя надеждите
губя и думите
губя душата си
губя и теб
но не е моя вината..

толкова силно се боря
и винаги завършвам като губеща
броя си вече пироните
които всъщност са спомени
но ръждясали
разяждащи , никакви
напомнят за падението
за недостига на дишане
трябва да стана пустиня
и без това
вече съм толкова пуста?!


vol 32973291929939737939 :[

Everyday





Ако любовта ми беше като косата
щеше да расте толкова бързо
когато бива подрязана..
но любовта ми е като
да си отрежеш ръката
повече никога няма да я имаш..
Имам висша степен по мазохизъм
докторантура по наивност
прага ми на болка
е безкраен
и после се оправдавам с това
че ставам по силна.
Каква е ползата на това да си силен
когато вечер не можеш да заспиш
от болката вътре в теб
която те хапе
и дращи
и стене
и се моли
и те превзема
и накрая вече не си ти.
Винаги когато почвам да бъда ,
да се превръщам в най възможното себе си
всичко се срива
и чудовището в мен вилнее
и го има онова "казах ти "
и "не ми пука за никой"...
и в един момент когато всичко е изгубено
и знаеш че не можеш да понесеш повече
се отказваш
и просто съществуваш
нараняваш се външно
за да замаскираш вътрешната болка
която води до
сътресения и кръвоизливи
искам да съм фауст
искам да съм фауст
искам да съм фауст
вземете ми сърцето
моля ви се бе!

Searching for some beautiful




Саморазрушителна съм си
помитам всичко в себе си като лавина ,
всичко в мен КРЕЩИ един КРАЙ...
изчерпвам се от към чувства
думите са ми отровни
а всички действия фалшиви..
НЕ ВЯРВАМ.
изневерих за пореден път на себе си
представата за добро и зло ми е размита
правилно и грешно ?
черно и бяло ?
Всички цветове бягат по периферията ми
чувствам се изгнила като
стара сграда
колоните ми поддават
почвата под мен е рехава...
свличането е неизбежно
разрушенията колосални
и след това забравям..
Забравям какво е чувството да създавам
да съществувам
да градя в и себе си наново
душата ми и съществото ми са в затвор.
Винаги живеех на ръба на чувствата си
и това ме уби.
Сега съм разумна , сега съм сериозна , сега съм силна ?
защо тогава отново умирам от страх
полюсите ми са във война
самата аз съм война - четвъртият конник ,
донесох си апокалипса в себе си..

Paradise Circus





Сама си се убивам с тази ми любов ,
която е изстрадала от чакане
и все задава поредното " защо ?"
"кога ще дойдеш ? ", " колко още остава да чака "
отговорите вече са ми свършили
заедно с добрите оправдания
цялата безвъзвратно съм прекършена
от своите , собствени желания..


не искам да говоря за липсите си
доста често ме е страх от хората
достатъчно хапчета изпих
но все така не отминава болката..
бродих по изстрадали гари
хиляди влака аз чаках
идва уж някой за залъгване
а накрая остава само самотата
да затяга ,
винтовете около сърцето ми
толкова вече малко остава
до онова крайно пръсване
да бъда просто нищо , счупен камък.


и когато пак отново стана зима
със студа , уханието и всичко
когато съм скъсано платно , картина
или избягам отвъд границите си
ще дойдеш ли , вътре в мрака ми
ще ти допадам ли тогава
когато съм толкова плашеща
че сама от себе си бягам..

love is like a sin , my love
for the one that feels it the most..

The Blackest lily




Трудно е да прескачаш
собствените си стени
трудно е да ги изградиш
да построиш високият зид ,
изкопаеш дълбокият ров
и да държиш всички настрана.
самата аз се чувствам трудна.
цялото ми същество се разкъсва от страх
страх , който ме обърква
и притиска в ъгъла без капка въздух
от който просто застивам
и не съм способна да отвърна..
Кога си достатъчно силен
колко още трябва да убивам себе си
за да достигна
крайната точка
на ръба на себе си
извървях се отдавна
и все още не съм наближила заветният край.
Щастието ли е най лесният начин
да се самоущиножиш
едвам жива и апатична
или щастлива , изгубена , разрушена.
кой е по - добрият вариант
има ли такъв ?
не искам да съм на същото място отново
не искам да съм същата отново
има нещо ужасяващо ,
нещо плашещо в това да чувстваш
рискувайки бих ли се изгубила отново ..