The Blackest lily




Трудно е да прескачаш
собствените си стени
трудно е да ги изградиш
да построиш високият зид ,
изкопаеш дълбокият ров
и да държиш всички настрана.
самата аз се чувствам трудна.
цялото ми същество се разкъсва от страх
страх , който ме обърква
и притиска в ъгъла без капка въздух
от който просто застивам
и не съм способна да отвърна..
Кога си достатъчно силен
колко още трябва да убивам себе си
за да достигна
крайната точка
на ръба на себе си
извървях се отдавна
и все още не съм наближила заветният край.
Щастието ли е най лесният начин
да се самоущиножиш
едвам жива и апатична
или щастлива , изгубена , разрушена.
кой е по - добрият вариант
има ли такъв ?
не искам да съм на същото място отново
не искам да съм същата отново
има нещо ужасяващо ,
нещо плашещо в това да чувстваш
рискувайки бих ли се изгубила отново ..