Cracks




Пукнатини - навсякъде са
сриват ме и ме променят
след днес никога не съм същата
след днес това вече няма значение.
От толкова време съм изгубена ,
че дори верният път ми изглежда грешен..
Сривам се
и живота ми се превърта на лента
но няма светлини или тунели
само един тътен на погрома
на лавината , която идва
взима всичко от мен
и лежа неподвижна
без желание за каквото и да е.
Лесно е да се правим на това на което не сме
трудно е да разберем , кога
маската се е сляла с лицето ни
кога вече не сме себе си
а някой друг , който дълбоко
винаги е бил някъде там
някъде в нас.
Не знам след коя пукнатина
забелязах себе си - онази която бях
и мечтите , които имах тогава..
сега съм просто
едно жалко отражение на себе си
една черупка
едно нищо ,
същото нищо , което е като
отрова в кръвта ми
кара мускулите да атрофират
сърцето да се предава
но дори и без него продължавам
да живея някак..променена.