Heatstroke



Звездите в небето ми умряха
остана само едничка самотна луна
и въпреки че днес е цяла и пълна
вътрешно разпарчетосана е и сама.
и така изгубих днес аз всичките си думи
и отказах се от образите свои
не вярвам в надежди и приказки празни
не вярвам и на теб , и в тебе любов.
от утре ще съм призрачно студена
жалко подобие на себе си преди
хронично адски съм ранена
и някак си душевно ме боли
не искам пред себе си да го призная
защото ако го кажа
би станало истина нали ?
сприрам да се боря
нека течението ме помете
каква щях да бъда или просто била съм
не знам но нека всеки мой образ
просто умре.


i guess i have a problem with reality (;

She said I must confess
It turns me on when I cut my flesh
theres nothing left
Im hollow , I follow death
you know my pain Im empty inside
sometimes i feel life isnt real
and my brain is too busy
and my mind will never heal
I cant never shut it off so I rather shut it down..
and she smile for her friends
but the smile is a mask
any memories of happines
are faild in the past

I dont believe in hell unless is what Im in
I wanna free my soul and jumped of my skin


its just suicide , a suicide..


army of the pharoahs - suicide girl

I miss u so , I miss u much..





а исках да ти изкрещя
да кажа
обичам те , обичам те , обичам те!
във твоите прегръдки груби
от щастие да се размажа
защото ти просто
успяваш да вникваш в мен..
а исках просто да покажа
да ти кажа
слънце липсваш ми
но любов , не мога
и ти знаеш
като казвам тръгвай си
не го мисля истински..
но вместо да ти казвам
аз мълча си
и се моля да ме разгадаеш
а ти тръгваш си
и от света ми
нищо нищо не остава
вместо да те викам
или да ти се обадя
аз просто се преструвам
че съм щастлива
и болките си тихо ги галя
а вътрешно умирам.
вътрешно ме гонят призраци
на хилядите спомени
и само жестоко напомнят ми
колко много значиш за мене ти.
горделива съм и инатлива
но коя съм аз та да споря със липсите
искам само да знаеш
колко силно обичам те , истински!

Absolution




Без име , без дом , без сърце
без място
където да чувствам се жива
без лик , без думи , къде ,
къде ли мога аз да отида..

без звезди , без небе , без луни
няма ги и всички планети
без космос и слънце дори
тръгна си и всичките с тебе ти взе ги..

от дълго време
дишам една тишина
впила жадно нокти във мене
от дълго време
бягам в дъжда
и нося бурята в себе си..

един облак
вали само над мен
и цялата ярост
гърми и отприщва
една болка
в мене гори
и размества
в душата парчета..

едно име
вътре кънти
и не спира да отеква
твоето име
от него боли
от него
се чувствам изцедена..

"Lately I've felt self destructive
Self-inflicted, self help the cuts with
Shellshocked, Hell's bells and trumpets
Self-taught to tell tales in public
Of this life, same shit but different day
I write it down, same shit in different ways"

To be for real



а ако някога ми писне
от хилядите роли
и откажа се
от всичките си маски свои?
безпредметно ми е
вътрешно в душата
безпредметна съм
и аз самата.
Толкова съм яростна
на всички
пресъздавам в съзнанието
си някакви думи и срички.
Устните ми пресъхнаха
целите кървави
от повтаряне
на твоето име
безкрайно е
чувството
разкъсващо сърцето
и общо взето
съм пред края си
и умирам във едно изгнание
изчерпана протягам се
в болните си мисли аз
просто предавам се.. :/

Im not perfect but Im this that and this




такава съм аз
вглъбена в никъдето
и вървя по ръба на
пропасти
някой биха казали безстрашна е
а други глупава.
такава съм аз
от песъчинки съм
и ако ме гушнеш
само прах ще остане от мен
такава съм аз
и не ме е страх от студа
цялата съм обратно часовникова
такава съм и ми писна
да слушам
каква била съм
щяла съм
или пък съм
да бъда.

Searching for some beautiful



Съзнанието ми празно празно празно
поглъща бялото на листа
поглъща даже себе си навярно
поглъща всичко , всичко , всичко..
измачках чувствата си , всичките ,
като рисунки ,
пародии на себе си
от днес съм просто пуста
живея и дишам трагедии..

Sunshine in me




небето лекичко ме гледа
където едното слънце ми намига
и облича ме в хубаво време
и се чувствам безкрайно щастлива
всеки облак е песен
всеки лъч е надежда
всеки тротоар със въздишка
към приказен път ме отвежда
всяка моя усмивка е твоя
подарявам ти всеки мой шепот
и мислено надявам се и моля
да не се изплашиш от мене
ти с ухание на летен полъх
ти така за мене невъзможен
ти който плъзна се във мен като отрова
ти , ти , ти
така безнадеждно е
ти превзел си ми мислите
с твоите коси от вятър
с гласа дъждовен
с усмивката кривата
чувствам се като побъркана
губя си разсъдъка
губя себе си от притеснение
ох , ужасно се обърках .

Wonder me




Аз чувствам всяка моя дума
и вкусвам я преди да я изричам
захаросана , горчива , омърлушена
няма значение , на мене тя прилича.
Аз бягам от хилядите сенки ,
които впримчват се в душата ми
ловувам урагани
които да пречивстват
само мен самата.
Аз имам навика да се
обличам в седмици
и да говоря със измислици
да пиша в глупави дневници
и дъждовна да се описвам
да бягам щом ме обичат
да скитам по прашните пътища
докато самият прах
не стане диханието ми
и говоря с недомлъвки
да мълча , да търся отговор
да вярвам и да плача много
да се усмихвам скришом
и да чупя с трясъци
да тъпча себе си с олово.
да експлоадирам
да мразя силно
да обичам пламенно
да изгарям вътрешно
и после пак да страдам
но всичкото това си струва
само
за още обич силна се надявам.
такава съм покрита с странности
такава съм
и идвам от дъжд на вятър
и ти навличам много неприятности.
такава съм вкопчена в мечтите си
и честичко те ужасявам
ако можеш ме обичай
ако можеш само .(:

Forget me , not!



и някак си от днес ще съм безименна
наричай ме вятър , шепот , вълна
разяжда ме от вътре липсата
а също ме наричай дъжд , тъга , печал
любовта от мене се отрече
защото толкова пъти я клех
и остави ме обречена
горях неугасима а сега не тлея..
всяка вечер , знаеш ли какво си пожелавам
когато тъмата ме обгърне
и последната звезда ме осветява
докато шепота ми умира и заглъхва
тихо името ти изговарям
впила поглед във луната
по скоро на себе си говоря
от колкото на тебе но
не ме забравяй , никога
не ме забравяй !

Delusion





Всичките ми думи чужди са
написани от някой друг
и всичките му чувства пусти са
лишени са от топла гръд.
Безпризорна тичам , под дъжда
босонога и навъсена
вътрешно изгарям , външно щипе ме студа
външно съм смутена от очакване..
Глупавото ми мастилено сърце
разтече се по листите
и словата загубиха своето лице
загубиха се даже мислите..
Цялата завих се със незнание
ала от студа то не те пази
маските хвърлих в изгнание
но те не падат , те са се срастнали..
отдавна изгубих своята плът
в опит да бъда аз друга
излъгах ги всички , но вътре във себе си
тялото стене в заблуда..

Unknown




Думи накъсани ,
мисли разсечени ,
чувствата скършени ,
кокалите в плесен са !
Плътта прогорена е ,
дрехите в траур са ,
ужасно съм бедствена ,
ужасно ужасно !!!

Чупя порядки ,
късам си навици ,
хвърлям парчетата ,
бягам от празници .
Вечно е делнично ,
вечно аз крия се .
Разбивам прозорците
със себе си бия се .

Преследвах аз мелници
в далчените царства
попаднах в блата
със кал и коварство ,
намерих слова
лъжовни далечни
красиви са да ,
но с фалш са облечени..

Винаги винаги
отговарях с въпроси
задавах си отговори
искреност само
душата ми проси .

Черно е да ,
но едно небе не е достатъчно
за мойта душа ,
за мойта безкрайност .

Лъч светлина
провира се бавно ,
през дъжд и мъгла ,
през сняг и печалност ,
през маските хиляди ,
през образите грешни
В търсене съм аз ,
в тъсене на
неизвестната..

In her music box




Вече не вярвам
не вярвам във нищото ,
не вярвам в студа
и зимните дни
не вярвам във хората
в далечните улици
извратените чувства
и в чуджи лъжи..

вече не вярвам
не вярвам във себе си
изгубих се
някъде далеч от дома
изгубих надеждата
няма я - цялата
скитам се
лутам се
и намирам само
мъгла ?

Светът ми стана
голяма пустиня
и страдам
от вътрешна пустота
пясъчно
бягат ми мислите
думите
разкъсвам се
от една празнина..

ямата зее
вътре в гърдите ми
и запълвам я
само с фалш , с чернота
тъпча я с хубаво време
с усмивки и друго
а тя все
зее ли зее
вие от болка
а вик няма
няма слова..

Калипсо




Страните и са нежни
а рифовете криви
очите - неизбежни
а поривите - диви

самата тя е нимфа
по вълните се носи , тънцува
и стъпва с краката си боси
по пясъка жежък - рисува..

нейните бои са думи
нейните четки пък чувства
пряма е , не разтяга локуми
не ходи ами направо препуска

в същината си е бурна
ледена и неопитомена
в плитчините си - ще те допусне
а на дълбко пък ще те превземе..

душата и е крепост
непревземаема и укрепена
знам , защото тя е аз
и аз съм някъде във нея....