Късна луна
пролетта ти закъсняваше.
Не виждам смисъла
в празните простори
нито в вътрешната ми пълнота.
Достатъчно ли бях изпълнена??
С думи ,
с действия ,
с усмивки ,
със сълзи
и бляскави украшения
на една залязла звезда ,
едно замръзнало от студа си слънце?
Неистинска зависимост
от времето - не ми трябва!
Начумерена същност
на велик идеал
от който прозира пепел?
Фалшиви слова заплетени
в мислите ми...
Груби сенки
срещаха се , докосваха се
сливаха се..подминаваха се.
Черно усещане
за безтегловност
парещи устни
и потръпвам.
Разтапям се в ръцете ти
краката ми - жилирани
сетивата - блокирали
рефлексите - забавени
омагьосваш ме!
Кое е нещото което
те кара да изтръпнеш ,
сърцето ти да превърти
на най бързият ритъм
готово да напусне гръдта ти
действащо като опиат
на всяка част от теб - допира..
Допира който се прокрадва
който те лишава
от всякакви съмнения
и ти дава приказна сигурност..
Friday, January 26, 2007
Пуснато от Калипсо във 11:28 PM 1 коментара
Заглавие Cuz I've got lyric on my lips
Парче по парче
се стича отрова
и влива в почвата
хиляди съмнения..
Дали беше истинско
призрачното докосване
дали не бях прекалено прозрачна
или странно измислена.
Пърхащи криле
разцепваха въздуха ,
отделяха диханието
от посинелите ми устни
и се вливаха
в загадъчната тишина.
Мога ли?
Бях ли
Ще бъда ли
Трябва ли..
Това ли е всичко?!
Разкривено лице
в грозна гримаса
и отново е там - ехидността ,
вплела се в усмивката ,
на теб , на нея , на всички.
Всички сте еднакви.
Винаги сте били
а аз бях друго?
Не принадлежах никъде
изглеждах като вас
говорех като вас
но не бях вас.
Нямаше никаква еквивалентност.
Изгубих съзнание
и отново духът ми се рееше
из необятните простори
и небесни синева..
Вълшебна музика
изпълваше дробовете ми
и сякаш с нея дишах.
Нежно , някой галеше с
такава лекота
измръзналите ми страни
и всяка мисъл ми убягваше.
Красотата се процеждаше
в въздуха
бях замаяна , но бях тук
и това стигаше.
Ранимостта ми и крехкостта
някак си прозираха
от очите ми...
Света беше кална локва
която цапаше осезанието ми
за съвършенството.
Нима бяхме хора?
И какви хора бяхме.
Мимики , звуци всичко беше излишно ...
Пуснато от Калипсо във 7:46 PM 0 коментара
Заглавие Carnival Of Rust
Saturday, January 13, 2007
Несъизмерима с леден дъх
с черна маска и душа
облечена в самота
раздирам плътта си.
Предадох се
в пепел измервам
спомените ,
и лепя мечти по
тапетите.
Танцувам и
откъсвам усмивки
от лицата на минувачите
за да се слепят по моето.
Река съм
с приливите
и отливите
счупвам оковите на
съзнанието си
и се освобождавам
от предрасъдаците си.
Кротка съм
и дива
вярна и лъжлива
изтъкана от мрак
с хладни очи.
Целуни ме
и погали
контрастните ми страни ,
замрежената кожа
и натежалите ръце
уморени от
фалшиви прегръдки
и непознати хора.
Единственият познат
за мен си ти
пъстрото
в сивото ми ежедневие
знаеш..
Пуснато от Калипсо във 1:25 PM 0 коментара
Заглавие Imagine
Friday, January 12, 2007
Изтръпнала , в очакване
подминавам хлъзгавите улички
зачреквам своята неохота
и бивам изтръгната
от истинският ми облик.
Разнебитена , в очакване
на неприемливото в мен
на неизказаните мисли
полазващите ме съмнения
и тръпките в корема ми.
Аз дишам!
Аз вярвам , аз обичам и знам!
Иде ми да крещя
на всички хора , докато
малките човечета спрат да ме гледат
с втренчените си зли очички.
Писна ми от всички пиеси
аз съм тук!
Спокойна , отпусната и топла
разголила душата си
в очакване.
Не мога да мисля за хладното утре
нито за изминалото вчера
всичко което имам е едното днес
в което си ти
в което ме прегръщаш с силните ти ръце
и аз се огъвам като тръстика.
В което впиваш дланите си в косите ми
и ме гледаш с очите си
толкова топли..
целуваш с устните си ,
толкова влажни , меки..сигурни.
С тебе , с тебе и само с тебе
и така до края на света.
Душата ми не бе пустиня
ти я озари с нежността си
и сега е една поляна
с теменуги , лалета и калии
излъчваща радост и щастие.
Бях непълноценна
и с теб открих смисъла
в който съм човека
който винаги съм искала да бъда.
Изтъкана от грешки
и странни думи.
цялата бях твоя..
Пуснато от Калипсо във 7:48 PM 0 коментара
Заглавие Love Is Rare
Wednesday, January 03, 2007
The Reason Lyrics
I'm not a perfect person
There's many things I wish I didn't do
But I continue learning
I never meant to do those things to you
And so I have to say before I go
That I just want you to know
I've found a reason for me
To change who I used to be
A reason to start over new
and the reason is you
I'm sorry that I hurt you
It's something I must live with everyday
And all the pain I put you through
I wish that I could take it all away
And be the one who catches all your tears
That's why I need you to hear
I've found a reason for me
To change who I used to be
A reason to start over new
and the reason is you (x4)
I'm not a perfect person
I never meant to do those things to you
And so I have to say before I go
That I just want you to know
I've found a reason for me
To change who I used to be
A reason to start over new
and the reason is you
I've found a reason to show
A side of me you didn't know
A reason for all that I do
And the reason is you
Пуснато от Калипсо във 10:53 PM 0 коментара
Заглавие Cuz I've got lyric on my lips