Несъизмерима с леден дъх
с черна маска и душа
облечена в самота
раздирам плътта си.

Предадох се
в пепел измервам
спомените ,
и лепя мечти по
тапетите.

Танцувам и
откъсвам усмивки
от лицата на минувачите
за да се слепят по моето.

Река съм
с приливите
и отливите
счупвам оковите на
съзнанието си
и се освобождавам
от предрасъдаците си.

Кротка съм
и дива
вярна и лъжлива
изтъкана от мрак
с хладни очи.

Целуни ме
и погали
контрастните ми страни ,
замрежената кожа
и натежалите ръце
уморени от
фалшиви прегръдки
и непознати хора.

Единственият познат
за мен си ти
пъстрото
в сивото ми ежедневие
знаеш..