Късна луна
пролетта ти закъсняваше.
Не виждам смисъла
в празните простори
нито в вътрешната ми пълнота.
Достатъчно ли бях изпълнена??

С думи ,
с действия ,
с усмивки ,
със сълзи
и бляскави украшения
на една залязла звезда ,
едно замръзнало от студа си слънце?

Неистинска зависимост
от времето - не ми трябва!
Начумерена същност
на велик идеал
от който прозира пепел?
Фалшиви слова заплетени
в мислите ми...
Груби сенки
срещаха се , докосваха се
сливаха се..подминаваха се.

Черно усещане
за безтегловност
парещи устни
и потръпвам.
Разтапям се в ръцете ти
краката ми - жилирани
сетивата - блокирали
рефлексите - забавени
омагьосваш ме!

Кое е нещото което
те кара да изтръпнеш ,
сърцето ти да превърти
на най бързият ритъм
готово да напусне гръдта ти
действащо като опиат
на всяка част от теб - допира..

Допира който се прокрадва
който те лишава
от всякакви съмнения
и ти дава приказна сигурност..