Lovely , lovely bloodflow



Мислите ми са прашинки пясък
опитваш се да ги хванеш
а те изтичат през пръстите ти..
Tакава е и любовта ми ,
не може да я впрегнеш ,
да я вчесваш ,
да я пипаш ,
тя не е кон!
Въпреки че подобно на него
е самата свобода.
Тя е там и в същото време я няма.
Тя е там , където никой не я търси .
Когато никой не вярва в теб ,
тя е там и те утешава ,
защото тя никога не е спирала ,и да
вярвала е в теб и то много повече
от факта защото си ти..
Любовта ми не е претенциозна
и няма нужда от заучени фрази
и красиви думи.
Тя търси истинност.
Тя търси това , което не показваш на другите ,
което същност си ..
Има много видове любови ,
а моята е от тези ,
които обичат да се будят рано сутрин
само и само да те погледат как спиш
и да се сгушат отново до теб .
Тя е такава , каквато е .
Не бива да пожелаваш от нея да е друга ,
защото ще се изплаши
и никога няма да се върне и да бъде твоя .
Не можеш да я накараш да е твоя
сама трябва да го поиска .
Тя е като една малка лисица
и обича да бяга през златните полета
които не са с цвета на косите ти ,
молейки да бъде опитомена
и после страдайки от липсата ти..
Не бива да и се сърдиш ,
моята любов е естествена
и ако я имаш цялата
тя ще стане една константа..
а сега е просто една теорема
чака да бъде доказана..


"- Разбира се, че те обичам - каза цветето. - По моя вина ти нищо не разбра. Това няма никакво значение. Но и ти беше глупав като мен. Дано бъдеш щастлив... Остави този похлупак на мира.

Не го искам вече!
- А вятърът...
- Не съм толкова настинала... Хладният нощен въздух ще ми се отрази добре. Аз съм цвете.
- А животните...
- Ако искам да видя пеперуди, трябва да изтърпя две-три гъсеници. Сигурно ще бъде много хубаво. Ако не са те, кой ще ме посети? Ти ще бъдеш далеч. А от големите животни не ме е страх. И аз имам нокти. И простодушно показа четирите си бодли. После добави:
- Не се бави, неприятно е. Решил си да заминеш. Върви.
Защото не искаше той да види, че плаче. Беше много гордо цвете..."

Through the glass



И нека съм проклета
за дето непрекъснато за теб си мисля
и ти превзел си всяко пусто късче
и нека се разкъсвам от фалшивите ти думи
превърнали се в яростни безумия.
и дори и думите могат рани да правят
особено когато са неистинни и празни
дори и те следи надълбоко оставят
а надеждите разяждат се , ужасно е.
и всеки сън е призрак от отвъдното
изпълнен с усмивките ти и запомнящите се докосвания
вплитат се навътре всичките абсурдности
и се чувствам някак нескопосана
като малко момиченце
свито във ъгъла
иде ми да се сгуша и да плача
обаче сълзите ми се губят
а съм толкова , толкова изплашена.
връщам се отново назад
и отново вътре в себе си
където до болка съм си позната
и е пълно със белези
където доста честичко е мрак
и виреят много плевели
мъртъв е всичкият цвят
мъртви са всички копнежи и
там където няма вода
няма и какво да никне
там където се изчерпва света й
и няма и кой да вникне..
гръдният ми кош е като стъкленица
вътре има повече от предсърдия и камери
чувствата ми отпечатват се в зеницата
макар че и иначе просто прозира..очевадно е.

How do you feel? That is the question
But I forget you don't expect an easy answer
When something like a soul becomes initialized
And folded up like paper dolls and little notes
You can't expect a bit of folks

So while you're outside looking in
Describing what you see
Remember what you're staring at is me

She wants a revange..



Разхождам се във своята пустиня
и някак ми бива уютно
без думи , без глас и без мисъл
се чувствам удобно свободна..
и всеки твърди че уж ме познава
а вътрешният свят ми бушува
и струва ми се нередно и жалко
защото там тегне разруха.
Кое опознаха по- точно , се питам ?
руините , светкавиците или морето
което постепенно превърна се в бездна
ужасяваща , гладна и бедна..
разтварям се като хапче в нея
обаче болката не спира
днес малко вятър съм
утре по малко
и така постепенно загивам
мога да броя до сто и наобратно
но винаги забравям пътя за вкъщи
там където съм повече от вещ
и където сърцето ми не стене , нито се мръщи..