Through the glass



И нека съм проклета
за дето непрекъснато за теб си мисля
и ти превзел си всяко пусто късче
и нека се разкъсвам от фалшивите ти думи
превърнали се в яростни безумия.
и дори и думите могат рани да правят
особено когато са неистинни и празни
дори и те следи надълбоко оставят
а надеждите разяждат се , ужасно е.
и всеки сън е призрак от отвъдното
изпълнен с усмивките ти и запомнящите се докосвания
вплитат се навътре всичките абсурдности
и се чувствам някак нескопосана
като малко момиченце
свито във ъгъла
иде ми да се сгуша и да плача
обаче сълзите ми се губят
а съм толкова , толкова изплашена.
връщам се отново назад
и отново вътре в себе си
където до болка съм си позната
и е пълно със белези
където доста честичко е мрак
и виреят много плевели
мъртъв е всичкият цвят
мъртви са всички копнежи и
там където няма вода
няма и какво да никне
там където се изчерпва света й
и няма и кой да вникне..
гръдният ми кош е като стъкленица
вътре има повече от предсърдия и камери
чувствата ми отпечатват се в зеницата
макар че и иначе просто прозира..очевадно е.

How do you feel? That is the question
But I forget you don't expect an easy answer
When something like a soul becomes initialized
And folded up like paper dolls and little notes
You can't expect a bit of folks

So while you're outside looking in
Describing what you see
Remember what you're staring at is me