I love it




Трудно се описват чувства
с думички и изречения
трудно , но пък после те прочувстват
и изтриват всякакви , безсмислени съмнения.
Трудна съм и аз
и любовта ми също
често съм просто тъмен шоколад
сега горчива съм
пък после вкусна
и се радвам , че все още ти понасям.
Но пък ти
си най красивият ми блян
чак не вярвам , че си истинска реалност.
Ти си моят , принц и господар
на сърцето и на всичката ми цялост.
..и понякога , когато вечер е
и е доста късно
се разтварям в твоят аромат ,
който из стените се е вкопчил
моят личен афродизиак .
и не знам ,
така си ми вълшебен
че се чувствам , някак не на място
странна и обтегната
като пружинка някаква.
и от всички тези редове
исках да ти кажа само
че те обичам
и че след всички мои бури , виелици и снегове
цялото ми лято твое е.

:* (:

Trials of the past



Ако лятото на мечтите ти
някога се износи
то почакай следващата пролет
за да разцъфтят извън себе си.
ако извън болката ми
нямаше друго освен още болка
най вероятно бих се самоизкривила
бих се обсебила в собственото ми огледало
бих се обесила
бих се умъртвила
бих разчупила болката
докато аз не се превърна в нея.
липсата , разпростираше пръстите си
от гранит и студ
върху ледената ми плът и гореше от студ.
бях едно огнище и не тлеех
въглените ми ги хвана слана
само когато влизах обратно
в собствената си мъка
усещах , и крещях , и дерях - кожата си ,
чупех кокалите си
още болка , за да не усещам старата..
отвратителна зима
с вкус на тамян
само че не прогони
собствените ми демони
поне се научих да ги държа на каишка.
боли ме , защото те няма..
защо те няма.
защо..?


"И когато търся теб , намирам само спомени.."

yesterday.




в съзнанието ми днес
настъпила е зима
снежинките в нея , отброяват
ми времето
и чувствам се толкова малка ,
толкова лесно ранима
чувствам сякаш
ще се разпадна - от напрежението.
стените ми нашироко си разговарят ,
и на високо
всеки спомен , като пирон ми се забива
и нищо не може да се сравни
с навечерието , в което
от студ , душата ми остава травмирана.
не ме научиха , как след това дъно да се изправя
не ме научиха и как да гледам усмихнат живота
само липсата дупка по - дълбока в мене копае
лишавам се от сила и воля.
лишавам се от глас и от мисъл
от сянка дори ,
от хронология
от днес не съм линейна
ами някак съм извън нещата
извън границите си
и рамките
и себе си
извън развоя..
.. на събитията
и на хората
всичко си е същото ,
но не и в мен ,
където съм плод на изнемогата
имагинарна съм сама
сама по всичкото
сама по думи , снимки и твоят шепот ,
защото знам , че колкото да хапя устните
и да ме боли
не ще се върнеш
нивга
вече..