yesterday.




в съзнанието ми днес
настъпила е зима
снежинките в нея , отброяват
ми времето
и чувствам се толкова малка ,
толкова лесно ранима
чувствам сякаш
ще се разпадна - от напрежението.
стените ми нашироко си разговарят ,
и на високо
всеки спомен , като пирон ми се забива
и нищо не може да се сравни
с навечерието , в което
от студ , душата ми остава травмирана.
не ме научиха , как след това дъно да се изправя
не ме научиха и как да гледам усмихнат живота
само липсата дупка по - дълбока в мене копае
лишавам се от сила и воля.
лишавам се от глас и от мисъл
от сянка дори ,
от хронология
от днес не съм линейна
ами някак съм извън нещата
извън границите си
и рамките
и себе си
извън развоя..
.. на събитията
и на хората
всичко си е същото ,
но не и в мен ,
където съм плод на изнемогата
имагинарна съм сама
сама по всичкото
сама по думи , снимки и твоят шепот ,
защото знам , че колкото да хапя устните
и да ме боли
не ще се върнеш
нивга
вече..