Words I never said





И всяка вечер като тази - тиха
в която само думите дращят съзнанието
вътре в мен нещо се стихва
и тишината предава остро посланието си
когато всички чувства блъскат се в тялото
и остават някак забравени
когато душата ми губи цялото си
когато изчезвам и времето спряло е..
когато страх ме е да гледам напред
и вкопчила съм се в болезненото минало
когато всичко е свършило и просто съм била
когато не остава нищо ама нищичко..
искам да избягам от своя затвор
месо , кости , чувства и думи
нищо съществено
празен простор
празна съм аз
скъсаха се пустите ми струни.
А помня когато обичах без страх
когато можех и вярвах наистина?!
но после неочаквано просто умрях
така се стекоха събитията..
и от тогава любовта ми е една такава
никаква , някак демонствена
чувствата страшни
самата аз без печал
не правя жертви..даже и косвени

И сега не ми се ще даже да липсваш
защото корените на липсата са хапещи , разкъсващи
защото когато не си до мен
толкова ужасно адски и трудно е..
защото самотата ми намъква се вътре
и започва да ме оплита безпощадно
защото съм крехка и знам
въпреки че отричам го постоянно
но истината винаги е там , надълбоко , някъде ,скрита
и тя е че всъщност аз знам
че умирам да бъда просто обичана..

"It’s so loud Inside my head
With words that I should have said!
As I drown in my regrets
I can’t take back the words I never said.."