Lovelife..





"But then the road became empty and the people disappear'd
The clowds ran away, opened up the sky
And one by one I watched every constellation die
And there I was frozen, standin in my backyard
Face to face, eye to eye, starin at the last star"


Крясъци ми диктуват
крясъци ме будят
едното крещене го чувам усилено в съня си..
потъвам в измислици
насищам се на провали
накрая самата аз се чувствам провал ,
провалих се пред себе си
и пред всеки друг..
няма изход от магистралата "живот"
само направо , а за назад
съм прекалено слаба
та да препускам през
черното поле на миналото ,
пълно с отломки от миналите аз...


Никой не вижда
как се старая и колко давам от себе си
приемана съм за една даденост
като едно огледало ,
а вътре в мойто огледало
не вирее нищо ,
няма никой
само хладно пространство
само един гладен образ
гладен за още болка..
Вътре в огледалото ми
съм счупена ,
охлузена
и плача
плача без сълзи ,
защото те много отдавна свършиха ,
заедно с разпокъсването
и разшиването на зеницата ,
на плътта ,
на кожата ,
няма никой вече..

Кофти дни се нижат
като тялото на стоножката..
кофти седмица
ми скършва съзнанието
а мислите ми са пропити с йод
който щипе раните
и ми иде да се саморазкъсам
в агония да вия
срещу луната
да крещя
но сякаш са ми изключили звука
толкова отдавна.

Искам да ненавиждам
тази сърдечна недостатъчност
ще ме довърши
нямам вече достатъчно сърце
за да живея
за да вярвам
за да дишам ,
накрая не знам
те ли са разочарованието
или аз тяхното???

"She adapts to everything now
And nobody asks what she dreams about
But she still dreams after she woke tight hold on that hope"

Боли ме
вътре в мене е болката
по очите ми се чете
по тревогата в тях
виновна съм
единствено заради тъпата ми вяра
в един свят , който го няма
а истинският не е готов за мен
или аз просто не съм за него..


"If it makes it hurt less to curse and fight
Go ahead and hate the world girl you earned the right now.."