Space bound

А колко много думи из душата ми се бият
и се борят една със друга
омразата души ,като някаква хрътка
а любовта иска да избяга , била вече луда.
А аз ,
чувствам се като празно огледало
няма вече ничии образ
прашно , прашно , прашно е изцяло
пък самата аз превърнах се във спомен, тъжна песен..
И малко повече този юли във мене все така страда
за лятото , за теб , за морето
за слънцето , за пясъка , за искрата
плъзнала се от ляво на ребрата , тоочно из сърцето ми.
Но беше мъничка , искричката ,
не успя да пробие даже дупчица
да стигне по дълбоко , из морето ми
не успя дори да го преплува..
И се удави , тялото и мъртво се носеше
така и онова , което изпитвах към теб
сега ми носи една неприятна носталгия ,
която сякаш с пръчка боде те
и не си виновен , никак даже ,
напомни ми , че всички сте еднакви
не заслужавате нищичко ,
ни най малко обаче ,
искрицата плъзнала се ,
и се разбила ,
из рифовете на сърцето ми..

Nobody knows me I'm cold
Walk down this road all alone
It's no one's fault but my own
It's the path I've chosen to go
Frozen as snow I show no emotion whatsoever so
Don't ask me why I have no love for these motherfucking hoes

Love aint

Никога не мога да съм правилната,
винаги съм грешната , тотално сбърканата
Единствена , само че за себе си
за другите навярно съм побъркана..
И нямам вече кости , само празно тяло
развален часовник намясто на сърцето
Зима в дробовете , студ и влага ,
две бодливи рози , там където са ръцете ми.
И да , навярно не мога да обичам ,
щом вирея само със зимата във себе си
но умея да се преструвам , да се целувам с вятър , и с виелици..
Същноста ми , ми е дива,
един самотен вълк съм във есенцията си
и навярно безпредметна ти се струвам , такава каквато не може да стопли ръцете ти..
Но да знаеш , че и вълците чувстват ,
но това само луната го разбира,
под нея вия , разказвам , препускам
и под нея се крия..
А тя ме разбира , както ти не можеш ,
и под нея си ближа аз раните ,
защото и постъпките може да са остри ,
дори да не желая да призная..
И сега остава ми само да хапя,
да нападам , всеки който е прекалено близо
така че , спазвай ми дистанцията
неопитоменият вълк не го е грижа..

Parade of the dead



Вече съм скарана с думите
спрях изобщо да ги искам
нито те мене , и така ,
от просто , ужасно безумие
превърнах се в пустинна буря.безвремие.тъга.
Душата ми е пълна с отломки
и нечии слова безиразни ,
такива , които са като дим
безплътни , коварни , неискрени!
И никак не вярвам вече в хората ,
ужасни , студени влечуги са
жалкото е че вече свикнах и с болката
така че , давай животе , усилвай я
накрая просто спирам да я чувствам
накрая не чувствам и себе си
защото изгубих вяра и в чувствата
загубих си вярата , загубих сърцето си..
И не мога да бъда ничии рай
нито да бъда спасена
защото сама съм си един безкраен край
и в това че повече мразя от колкото искам
е същината на проблема..