Love aint

Никога не мога да съм правилната,
винаги съм грешната , тотално сбърканата
Единствена , само че за себе си
за другите навярно съм побъркана..
И нямам вече кости , само празно тяло
развален часовник намясто на сърцето
Зима в дробовете , студ и влага ,
две бодливи рози , там където са ръцете ми.
И да , навярно не мога да обичам ,
щом вирея само със зимата във себе си
но умея да се преструвам , да се целувам с вятър , и с виелици..
Същноста ми , ми е дива,
един самотен вълк съм във есенцията си
и навярно безпредметна ти се струвам , такава каквато не може да стопли ръцете ти..
Но да знаеш , че и вълците чувстват ,
но това само луната го разбира,
под нея вия , разказвам , препускам
и под нея се крия..
А тя ме разбира , както ти не можеш ,
и под нея си ближа аз раните ,
защото и постъпките може да са остри ,
дори да не желая да призная..
И сега остава ми само да хапя,
да нападам , всеки който е прекалено близо
така че , спазвай ми дистанцията
неопитоменият вълк не го е грижа..